България няма сили да се справи с бежанска вълна, затова не бива да я допуска
Българските държавници, изглежда, се "позагубиха в превода" на фона на тревожната ситуация с мощната бежанска вълна през границата с Турция и сами почнаха да си измислят скандали.
Зловещият инцидент на Коледа, когато край странджанското село Горно Ябълково се обърна камион "ЗиЛ 131", превозващ гранични полицаи, и загина шофьорът Асен Асенов, е трагичен резултат от разногледата политика в последните години. Доскоро границата с южната ни съседка бе напълно заличена и лишена от осезаемо присъствие на пазители. След като през 2012 г. заради войната в Сирия потокът на нелегални имигранти скочи тройно, властта взе мерки и дислоцира неколкостотин граничари. В първите месеци те спяха на палатки, катуни и беседки. По-късно униформените бяха настанени в хотели в Странджа и Сакар, които и до днес служат като казарми.
Крайно недостатъчният личен състав за охрана на браздата, остарялата автомобилна техника, тежките дежурства, недостатъчните ресурси и слабата организация изтощават силите на Главна дирекция "Гранична полиция".
След катастрофата с раздрънкания "ЗиЛ" вътрешният министър Веселин Вучков сложи пръст в раната. Оказа се, че МВР е командировало от вътрешността на страната в Странджа и Сакар 900 полицаи, а в същото време в напуснатите от тях населени места престъпността е надигнала глава, преписките зациклят. Вучков заплаши да изтегли командированите служители на МВР и поиска помощ от армията - логистична подкрепа, изграждане на пътища, предоставяне на техника и участие в патрулирането до построяването на ограда по цялото протежение на границата. Вътрешният министър настоя и за
спешно назначаване на нови 700 граничари
От Министерството на отбраната деликатно отклониха молбата войската да охранява границата като противоправна. Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили за охраната на държавната граница отговаря изцяло МВР. Президентът и главнокомандващ Росен Плевнелиев дори се разтревожи от възможен дипломатически скандал с Турция и заяви, че няма да допусне "армията да застане на границата, а от другата страна да няма армия".
Да се надяваме, че дребните спорове, недоразумения и ведомствени търкания не пречат на първите държавни мъже да видят в дълбочина проблема. Бежанският потоп тепърва се задава - от избухването на войната през 2011 г. в Сирия 3,5 млн. души са напуснали страната. Съседна Турция е приютила 1,5 млн. бежанци, със сетни сили удържа хуманитарната криза и е съмнително дали може пълноценно да се грижи за границата с България. Боевете между "Ислямска държава" и армиите на Сирия и Ирак не се очертава да приключат скоро, а касапницата всеки час прокужда нови хора от родните им места.
Същевременно през 2013 и 2014 г. у нас са влезли по около десет хиляди нелегални имигранти, голямата част от които впоследствие по различни канали се е изнесла към богатите страни от Западна Европа.
Доскоро най-оживеният трафик на Балканите минаваше през турско-гръцката граница при река Марица. След като Гърция изгради високата 4-метра и дълга 12,5 км стоманена стена по протежение на реката, бежанският поток се пренасочи в две посоки - на север към българската граница и на юг - с лодки и гемии в Егейско море.
Бягащите от войните в Близкия изток клетници по правило се стремят да попаднат в страните от шенгенската зона, поради което първостепенна тяхна цел е Гърция, която в последното десетилетие бе навестена от 900 хиляди нелегални имигранти от Азия и Африка. Вторият възможен път минава през България и затова е нужно час по-скоро държавните институции да поставят границата под пълен контрол - построената вече 30-километрова стена да се допълни с
преградно съоръжение върху останалите 131 км
Струпалите се накуп няколко хиляди бягащи от войните страдалци показа, че държавата и обществото още не са готови да реагират цивилизовано спрямо подобни хуманитарни кризи. Някои от бежанците бяха настанени в лагери със скотски условия, докато се създаде необходимата организация от Агенцията за бежанците. В различни краища избухнаха спонтанни протести на местните хора срещу разполагането на имигранти или срещу присъствието на техните деца в местните училища. Разгърнаха се шумни ксенофобски кампании, стигна се и до изолирани случаи на насилие на расова основа. Разбира се, България е несравнимо по-мирна от някои съседни страни - в Гърция например имаше серия от убийства над тъмнокожи чужденци и се пръкна мощна неонацистка партия - "Златна зора".
В крайна сметка различните министерства и Президентството е по-удачно вместо да изпращат объркващи сигнали, да обединят и координират усилията по опазване на границата, изграждане на бежански центрове, институции за тяхната интеграция и профилактика срещу неонацистките настроения, преди истинският потоп да ни е залял.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
