Вторник,

Господ като фелдкурат*

От: Администратор -
2026
Господ като фелдкурат*
A
A
A

Политиците се сещат за религията само когато са натясно

Драмата с "Шарли Ебдо" предизвика истински медиен бум на тема "сблъсък на цивилизациите" и "сблъсък на религиите". Доминиращите мнения и коментари вещаят, че вече е започнала едва ли не трета световна война. Не геополитическа, каквито бяха Първата и Втората, а именно между различни виждания за това какъв трябва да бъде светът - според съответните Божии указания. И по-конкретно между тези, дадени от Христос и Мохамед.

Няма спор, че ислямът и християнството имат доста различни, а понякога и направо диаметрално противоположни възгледи за човека, обществото и държавата. Но това не означава, че световната история се е определяла от тях. И че и държавите и народите, принадлежащи към двете основни световни религии, не могат не просто да съществуват заедно, но и да си сътрудничат.

Един дори най-бегъл поглед върху взаимоотношенията между "дар ал ислям" ("светът на исляма") и "дар ал кафр" ("светът на неверниците) показва, че всъщност никой държавник в миналото не се е "връзвал" на тема кой Бог правилен, а се е водил само от интереса си.

Първият голям пряк сблъсък между двата свята е битката за Испания. Но скоро след като арабите завладяват старото Вестготсто кралство в началото на VIII век, създаденият от тях Кордовски халифат се разпада на множество емирати - отделни феодални княжества, които водят ожесточена борба за власт помежду си. И търсят съюзници сред също толкова многото испански феодали. Дори легендарният Сид Кампеадор - испанският Крали Марко - както се бие с маврите, така се бие и рамо до рамо с тях срещу "своите". Първо с Ал Мутамид, емир на Севиля, а после с емира на Сарагоса, с когото разбиват барселонския граф Рамон. А в самата Кордова, Сарагоса и Саламанка мюсюлмански, християнски и еврейски учени разработват съвместни проекти.

И в подчинената на татарите средновековна Русия нещата не са по-различни. Там самият Чингиз хан е завещал да се дава пълна свобода на вярата на покорените народи. В резултат на което Руската православна църква се радва на привилегии, каквито тя никога повече няма да има. А след разпада на Златната орда различните татарски ханове и емири без никакви задръжки дават дъщерите си на руските князе. От една страна, зет, който като чужденец неверник няма право да претендира за престола, но от друга - ще му се притече на помощ във вътрешните татарски междуособици. И обратното - всеки от враждуващите помежду си руски князе се стреми да има могъщ покровител в Ордата. Какъв Христос, какъв Мохамед...
Прословутите кръстоносни походи пък започват просто заради объркана политика в областта на религиозния туризъм. Арабските владетели на Йерусалим никога не са забранявали на християнските поклонници да посещават Гроба Господен - защо да изтърват такъв бизнес? Но в края на ХI век турците селджуци превземат града. И като всички новобранци във вярата се престарават и забраняват достъпа на християнските поклонници. Което вече дава повод на папа Урбан II да призове европейските рицари на поход за освобождение на Светите места. Цялата история на тези походи се свежда до два века безплодни сражения в днешния Израел и Ливан, прекъсвани от многобройни примирия. По време на които Христовите воини и тези на Пророка мирно си обменят идеи и капитали. В резултат на което султан Саладин е възпят от средновековните трубадури като истински джентълмен, а съвременните англичани кръщават на негово име лек танк. Но класическият пример, че вярата няма нищо общо с политиката, дава именно Франция. И по-точно нейният "най-християнски крал" (както гласи титлата му), Франсоа I. След като отнася пердаха в битката при Павия през 1525 г. от австрийския император Карл V (същият, дето говорел на немски само с конете си), той хленчи за помощ от турския султан Сюлейман Великолепни. И я получава. Този френско-турски съюз трае чак до Първата световна война. А в нея турците мюсюлмани се бият рамо до рамо с православните българи, католическите австро-унгарци и протестантите немци срещу протестантите англичани, католиците французи и православни руснаци. Но в състава на френската армия има стотици хиляди алжирци, мароканци и тунизийци. В руската - кавказци и татари. В британската - индийски и египетски мюсюлмани. А евреи - навсякъде. И във всички армии кюрета, пастори, равини, имами и попове твърдят, че "Бог е с нас!"

Един от героите на Хашек - Ото Кац - правилно е съобразил, че войниците не могат да бъдат изпращани на заколение без Божията благословия. Поради което е станал фелдкурат, иначе казано военен свещеник, та да си изкарва лесно хляба.
Излиза, че и самият Господ е фелдкурат. Когото политиците мобилизират само при нужда, за да оправдават провалите си или амбициите си. А иначе въобще не се сещат за Него.
Ако въобще вярват...
----
*Военен свещеник


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички