Четвъртък,

Европа трябва да спре сирийския ад

От: Администратор -
4502
Европа трябва да спре сирийския ад
A
A
A

Източна легенда разказва за мъж от Багдад, който, докато яхал коня си призори, по пътя в далечината му се появил старец, облечен в бяло и яздещ бял кон. Мъжът се изплашил, защото разбрал, че това е Ангелът на смъртта, и започнал да бяга на юг към Ал Басра. Старецът се усмихнал и си казал: "И аз се чудех какво прави той в Багдад. Нашата среща е планирана в Ал Басра за довечера".

Днес съдбите на хиляди сирийски бежанци приличат на съдбата на този мъж. Бягат от смъртта в Сирия, но тя ги чака или в Средиземно море, или в камион за пилешко месо.

Снимките на удавени сирийски бежанци и на тези, които пълзят под телта на македонско-сръбската граница, будят солидарност и съпричастност в европейските общества и карат политиците там да преразгледат позициите си спрямо бежанската вълна. За мен тъжните погледи на сирийците, натъпкани като сардини във влаковете, заминаващи за Германия, напомнят същите погледи на евреите, избягали от нацистите и запечатани на черно-белите ленти.
Но снимката на Айлан, сирийското дете - бежанец, което се удави на 2 септември покрай турското крайбрежие заедно с брат си и майка си, остава най-разтърсваща. Последните думи на малкия, разказани от баща му, са били: "Тати, моля те, не умирай. Трябва да ни спасиш с брат ми, не искаме да умрем."

Турската фоторепортерка Нелофер Демир, която е заснела случката, казва, че трупът на малкия бил изхвърлен на брега недалеч от трупа на петгодишния му брат. И двамата са били без спасителни жилетки. А в открития камион с труповете на бежанци в Австрия е имало 8 деца. Доста хора по социалните мрежи обвиниха родителите, че излагат на риск живота на децата. Но какво би накарало един родител да се качи с децата си в затворен камион или в смъртоносна гумена лодка с риска да ги види как се задушават или давят, без да може да направи нищо? Това е сирийският ад. Сирийците вече нямат какво да губят. В съседните на Сирия страни живеят основната част от бежанците. Турция е домакин на около 2 млн., Йордания - на 1 млн., докато в Ливан живеят 1,2 млн. Последните две държави са бедни и страдат от дългогодишна икономическа криза. Там властите няколко пъти обявиха, че вдигат бяло знаме и не смогват да приемат нови и нови бежанци.

От друга страна, бежанците живеят в много тежки битови условия. Нямат пари, малцина успяват да си намерят работа на черно, а голяма част от децата са травмирани и страдат от дихателни и стомашни проблеми поради липсата на чиста питейна вода и недохранване.

Гледах видео как една сирийска бежанка се самозапали пред бюрото на ООН в Бейрут, защото не може да осигури храна за децата си.

А в понеделник един друг бежанец в Северна Йордания се хвърли от шестия етаж по същата причина. И въпреки това голяма част от бежанците предпочитат да останат близо до родината си с надеждата някой ден войната да свърши и те да се върнат у дома. Тези, които вече не могат да се справят или са изгубили надежда, решават да потърсят спасението в обещания рай - Европа.

Те искат да изучат децата си и да получат хуманно отношение. Но това не е достъпно в богатите арабски държави, които затварят границите си пред лицето на бежанците от страх от дестабилизация и заразата от Арабската пролет.
Бежанците ще продължават да прииждат към Европа. През юли и август броят на тези, стигнали до Европа по суша, се увеличи и варира между 4000 и 5000 дневно. През Средиземно море от януари до днес преминаха 350 000, а 2 643 са се удавили. Канцлерът Ангела Меркел описа това бежанско преселение като най-голямото хуманитарно предизвикателство пред Европа от Втората световна война насам.

Преди 4 г. много европейски политици смятаха, че е малко вероятно Европа да пострада от горещината на сирийския ад. Но ето бежанската криза вече е вътрешноевропейски въпрос с приоритетно значение и е решаващ за скорошните избори в редица европейски държави. Европа, изглежда, разединена и е объркана относно справянето с бежанската вълна.

Според унгарския премиер тази вълна може да засегне християнските корени на континента, а Кипър, по примера на Словакия обяви, че е готов да приеме 300 бежанци, но да са християни. Осъдителният отговор не закъсня. Папа Франциск призова всяка европейска енория да приеме по едно бежанско семейство, а виенският кардинал Кристоф Шьонборн каза по време на молебена за жертвите от камиона, че "европейската идентичност не може да бъде засегната или подложена на риск от бежанците, а от липсата на хуманизма, който е в основата й".

Интересното е, че крайнодесните сили в Европа смятат бежанската вълна за заговор с цел ислямизацията на континента. И в същото време ислямистите в Близкия изток я смятат също за заговор. Според тях Европа посреща бежанците, за да ги покръсти.

Но какво може да направи Европа? Приемането на нови бежанци, войната срещу трафикантите и създаването на хуманитарни коридори през Балканите улесняват смъртоносните пътувания на тези хора и им дават лъч надежда, но те са временни мерки и не изкореняват причините на кризата в Сирия.
Важно е тук да отбележим, че политическият и хуманитарния аспекти на кризата в Сирия са тясно свързани. В Сирия има война и хората бягат от силите на режима на Башар Асад, които бомбардират населени места и от терористите на Ислямска държава, които обезглавяват опонентите си. Докато войната не свърши, бежанският поток няма да спре. И тъй като Европа е най-засегната от бежанската криза, тя има интерес да работи активно със САЩ и Русия за политически изход на кризата в Сирия, който да доведе до демократично управление. Дори ИДИЛ да бъде ликвидирана, това няма да смекчи напрежението, тъй като тази групировка, както и бежанският аспект е резултат, а не причина за войната в Сирия. Все пак има ли лъч надежда?

През 1972 г. снимката на виетнамското момиче Ким Ван, която крещеше от болка, след като бе изгорена от напалм, разтърси света и допринесе за спирането на 20-годишния конфликт. Малката Ким оцеля и през 1998 г. бе поканена в САЩ да изнесе реч по случай годишнина от края на войната, където тя каза: "Ние не можем да променим миналото, но можем да работим заедно, за да изградим изпълнено с мир бъдеще".
Дали историята сега ще се повтори и снимката на малкия Айлян ще провокира международната общност да работи реално за изграждане на мира в Сирия? Скептик съм. Айлян бе само на 3 г. Тоест той се роди по време на войната и умря без да види нейния край.

В романа "Одисей from Багдад" на Ерик Еманюел Шмид се разказва за младия иракчанин Саад, който се стреми да напусне разрушения Багдад след войната и да търси спасение и надежда в Европа. Майка му го призовава да замине, защото "тук бъдещото няма бъдеще".


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове: Сирия Европа Ад

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички