Аделина Марини, "EU Inside"
По бежанския проблем Европейският съюз няма как да има печеливша позиция. Трябва да свикнем с мисълта, че тази криза ще бъде доста продължителна. Мигранти към Европа ще прииждат, защото няма решение на проблемите, които ги генерират. Единственото, което ЕС може да направи, е да не се влошава ситуацията. Но затова е нужно съюзът да бъде единен по въпроса. На този етап обаче такъв вариант не се вижда. Всичко се върти около едно - да се засили контролът по външната граница, за да не се вдигат огради. Но проблемът освен правен е и морален. Ако границите се затворят, какво правим с поетите ангажименти към тези, които са наистина в беда, наистина са бежанци? Нали сме длъжни да им осигурим убежище както повелява международното законодателство?
Другият проблем е, че
ЕС на практика е заобиколен с нестабилни държави
– страните от Арабската пролет и особено Турция, където положението е много сериозно.
Брюксел се опитва като не прави нищо да не дразни Ердоган. Това обаче не е политика. Укрепването на границата с Турция няма да реши проблема в дългосрочен план – нито с бежанците, нито отношенията ЕС – Турция. Изисква се решение, но взето с изключителна трезвост, без емоция – нещо което в Европейския съюз сега е абсолютен дефицит.
Главните послания на лидерите на съюза са насочени към вътрешната национална политика, а целостта на ЕС е на заден план. Много надежди се възлагат на срещата на върха в Братислава, но аз съм песимистично настроена. Пак ще говорят за охрана на външните граници, но няма да се повдигне по-важният въпрос – какво правим при положение, че този проблем очевидно ще се задълбочава? Заради сделката с Турция миграционният натиск намаля, но това докога ще трае? Изобщо какво въздействие върху Ердоган има ЕС? Доколко турският президент вярва, че сделката с бежанците е гаранция за членство на страната му в Европейския съюз?
На срещата в Братислава ще има сериозни разправии
и Вишеградската четворка по никакъв начин няма да отстъпи за бежанците. Рим също ще продаде скъпо мощния миграционен натиск към страната, ще иска сериозни отстъпки по отношение на фискалната политика.
Много често вече се чува „Меркел е виновна"! Да, тя носи вина за това че не консултира решението си с останалите страни членки и на практика спря действащо европейско законодателство.
Меркел прекрачи граница, която не трябваше да прекрачва – чисто в правен аспект. От морална гледна точка нейните действия са разбираеми, но когато се държи на правилата, тези неща трябваше да бъдат обсъдени предварително.
Другата крайност е: „Орбан е герой". Не мисля така - той подронва устоите на Европейския съюз. И също като Меркел взема еднолични решения. Действията и на двамата рушат целостта на съюза. Те са като два полюса, между които върви разединението. В тази връзка смятам, че на този етап българският премиер Бойко Борисов добре балансира като
настоява правилата да се спазват
и същевременно да се пази единството на ЕС.
Той обаче ще направи грешка, ако реши да продаде добре тази проевропейска позиция срещу членство в Шенген. То е спряно поради други причини, които той по време на своето управление не е изчистил. Играта на посредник между Ердоган и Брюксел също е много опасна. Това е прекалено голяма лъжица за нашата малка страна. Трябва да се придържаме към общоевропейска позиция. Това че постави охраната на българските граници на много високо ниво е вече успех. Това е правилният ход – да се поставят проблемите и да се търси общоевропейско решение.
В някои отношения Борисов си прилича с Орбан, но все още не е в неговата група. Предполагам, че при посещението му сега България ще получи предложение да се присъедини към Вишеградската група. Но не допускам че Борисов ще приеме. Това би означавало проблеми с Германия от дългосрочен характер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
