Сряда,

ЕС - адаптация или дезинтеграция

От: Администратор -
2212
ЕС - адаптация или дезинтеграция
A
A
A

4 кризи изправиха съюза пред най-сериозното изпитание, казва проф. Георги Карасимеонов

Четири основни предизвикателства изправиха Европейския съюз през миналата година пред най-сериозните му изпитания след неговото основаване през 1956 година, когато бе подписан Римският договор.

Първото предизвикателство бе кризата, предизвикана от Гърция, чиито финансово-икономически проблеми изправиха страната пред фалит. Атина провокира в Еврозоната остри дебати за ролята на общата валута във финансовото развитие на нейните членове, особено на тези с по слаби икономики. Подсилиха се тезите, че въвеждането на еврото е облагодетелствало главно най-силната икономика, Германия, за сметка на всички останали страни, особено тези в южната периферия.
За първи път от въвеждането на еврото

възникна въпросът за изключването на Гърция от Еврозоната

така нар. Грексит, искане поддържано от германския финансов министър Шойбле. Това постави пред ЕС въпроса и за изключването от Еврозоната на други страни, намиращи се в състояние на голяма задлъжнялост. Същевременно от редица среди, особено в левия спектър, се отправиха остри критики срещу Европейската комисия за неолибералната политика на "остеритет" по отношение на Гърция и други страни с финансови проблеми, опираща се на пазарния фундаментализъм, доминиращ в коридорите на Франкфурт-Брюксел-Берлин.

Второто предизвикателство е бежанската вълна, която изправи ЕС пред небивала криза, свързана с овладяването на потока от засегнати от военни и други конфликти стотици хиляди мигранти. Постави се под съмнение способността на ЕС да охранява външните си граници и тези на шенгенското пространство. Някои прогнозираха настъпването на края на Шенген, ако нещата не се променят в близко бъдеще, след като редица страни затвориха или заплашиха да затворят своите граници и въведат граничен контрол. Открои се противодействието на някои държави като Унгария, Словакия и Полша срещу политиката на Германия на "откритите врати". Самата бежанска криза, както никога досега,

стимулира отново национализма сред редица страни

на ЕС, която прерасна и в ценностна криза на самия съюз. Прояви се парализата в основи институции на ЕС и особено на Европейската комисия да взима навременни и адекватни решения. Решението за квотно разпределение на бежанците и до ден днешен не се изпълнява поради бюрократични неуредици и откритата, и на места тихата, съпротива на много страни срещу наложеното им "отгоре" решение да приемат хиляди мигранти.

Третото предизвикателство е кризата, породена от тероризма, особено след атентатите в Париж. То изправя ЕС пред нов тип глобална заплаха, каквото е Ислямска държава, и поставя на изпитание способността на съюза да защити адекватно демократичните си институции и ценности. Освен нуждата от засилване на дейността на охранителните служби се поставя въпросът за границите на свободите на личността, които могат да бъдат накърнени в името на защитата на сигурността на гражданите.

Във външен план терористичната заплаха поставя на дневен ред въпроса на ролята на ЕС като участник в геополитическите промени, които настъпват в света, като фактор на въздействие върху новия световен ред. Отново се дискутира остро въпроса за ролята на ЕС в световната политика не само като икономическа, но като военна сила. Дали ЕС трябва да продължава да е в сянката на САЩ, когато се налага участие в едни или други конфликти, изискващи военна намеса? Необходимостта от разширяване на военната роля на ЕС става все по-очевидна, но и ресурсите за това са малко. А също така намалява желанието за участие във военни операции на много от страните членки. Не без основание наскоро силният човек в германското правителство, Шойбле, постави въпроса за нуждата от общоевропейска армия.

Четвъртото предизвикателство е свързано с кризата в представителството и влиянието на традиционните партии от левия и десния спектър, на демократичните партии, отстояващи ценностите на либералната демокрация в ЕС. Тези партии загубиха позиции за сметка на нови леви и десни радикални партии, които под една или друга форма поставят под съмнение смисъла и по-нататъшното развитие на ЕС, искат неговото разпускане или запазване като формална структура и възстановяването на националния суверенитет на страните членки. На всички избори през последно време нарасна влиянието на националистическите популистки формации като Националния фронт на Льо Пен във Франция, на управляващата партия в Полша, Право и Справедливост, на антимигрантските партии в Скандинавия, на левите радикали като Сириза в Гърция и Подемос в Испания.

За първи път в историята на ЕС държава членка, Великобритания, ще се произнася на референдум дали да остава в ЕС, или да го напуска. Ако надделее второто, ще се стигне до сериозна екзистенциална криза на ЕС и начало на неговото разпадане вместо разширяване. Не е изключено и други страни да последват Великобритания.

Всички тези предизвикателства напоследък водят до нови остри дискусии на най-високо равнище за съдбата и бъдещето на ЕС. Средата, в която се развиваше ЕС, се променя - политическата, икономическата и психологическата.

Трябва да свикнем с идеята, че в обозримо бъдеще предложенията за политически съюз,по посока на Съединени европейски щати, ще трябва да останат на заден план. Засега предложенията заложени в така нар. Доклад на петте президенти /председателите на Европейската комисия, на Европейския парламент, на Европейския съвет, на Европейската банка и Еврозоната/, в който се настоява за задълбочаване на икономическата, финансова, фискална и политическа интеграция едва ли са актуални. Все повече се налага да се мисли за нов тип еволюция на ЕС и дори за ходове "назад" с оглед засилилите се тенденции към повече национален суверенитет сред редица държави, политически движения и дейци. Цялата конструкция на ЕС трябва да се осмисли отново с оглед новите предизвикателства. Дали ще се ограничат някои прерогативи на институциите на Евросъюза - както иска Великобритания и наскоро и Полша, е наистина нов тест пред бъдещето на ЕС. А може също така да се окаже, че изключването на дадени държави от някои европейски институции като Еврозоната, които не могат да изпълняват своите ангажименти, като например Гърция, остава като реална опция за някои водещи политици.
Същевременно идеите за ЕС на "две скорости", по "две писти" и пр. също набират сила - например ЕС да има свое ядро в рамките на пет или повече държави /Германия,Франция, Бенелюкс и някои други/, които да следват пътя на напредващата интеграция, а другите държави в периферията ще изчакват, докато са готови да ги последват.

С други думи, след тежките изпитания пред ЕС от последно време се очертават нов тип дебати в рамките на съюза, които могат да доведат до нови решения, някои стигащи до преоценка на бъдещата интеграция. Не е изключено да има своеобразно "зигзаг" развитие, което не трябва да се приема трагично или апокалиптично, тъй като съчетаването на интересите на 28-те членове в такъв сложен организъм, какъвто е ЕС, с някои общи ценности, но същевременно различни като култура, история, икономика, се оказа по-сложно от очакваното преди десет или пет години.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички