Емигранти завинаги

Преди време правих репортаж за едно родопско село, в което нямаше мъже. С изключение на пъдаря и няколко старци. "Мъжете ни са като прелетните птици - от гурбет на гурбет. Затова пък къщите ни са все на два етажа", обясни ми разтропаната кметица. Във всяка къща имало интернет - новата пъпна връв на родопското семейство, която единствено го държи.

Сетих се за селото покрай тъжната статистика, че 2,5 милиона нашенци вадят хляба си навън, а у нас работещите българи са едва 2,2 милиона. При това в първото число горните родопчани едва ли фигурират - те никога не са били част от официалната икономика, а дори и парите, които пращат, надали минават по банков път - ползват за целта роднини и познати. Всеки от тях издържа в момента поне още трима души в България, които в противен случай трябва да увиснат на ръцете на държавата. За социални помощи. И именно тези хора са обяснението защо въпреки малките размери на социалните помощи смъртността от глад в България все още е толкова ниска.

На другия полюс са онези, които отиват навън, за да учат. Публична тайна е, че за повечето от тях това е първата стъпка към превръщането им в "граждани на света". Тях държавата ни по традиция нарича "мозъци", тюхка се, че изтичат, и, мине се - не мине, пише стратегии как да ги прибере обратно. В момента дори се кани да предприеме "турне" в градовете в чужбина, където концентрацията на такива емигранти е най-голяма, с цел да ги върне. Да им предложи възможности за бизнес, проекти, по-високи заплати и други неща, които май по презумпция не се полагат на редовия българин, който не е емигрирал.

Спомням си по този повод за поредицата от "Български Великдени", които целяха същото и чийто резултат бе завръщането в родината на неколцина министри и висши чиновници. Спомням си и тениските "Срам ни е от вас", които участниците във Великдена бяха сложили в знак на протест срещу тогавашния кабинет, преди самите те на свой ред да станат министри. Не знам дали новото турне може да постигне нещо различно. Привличането на емигранти с високи постове, заплати и бонуси може и да върне неколцина, при които носталгията и без това е наклонила везните към купуването на обратен билет. Колцина обаче ще предпочетат да се върнат и да правят бизнес в обрана и опоскана страна, където има едни правила за силните на деня и други - за всички останали. Какъвто и бонус да ти предложат, всеки ден ще пътуваш през същите улични задръствания и дупки по пътищата като всички останали.

Детето ти (поне докато е малко) ще учи в същата недореформирана и вечно висяща на опашката образователна система, а вечер ще ходи със съучениците си в чалготеката, защото това е начин да се социализира. Ще трепериш да не го пребият по пътя на връщане, защото си му купил по-скъп телефон. Хората около теб ще изнемогват от битови проблеми - на тях никой не им е предложил бонусите, които е дал на теб. Чиновниците ще искат рушвети да ти свършат работа, която е записана като задължителна в длъжностната им характеристика.

Неща, които другаде може да свършиш онлайн, ще ти костват отпуска и три дни висене на опашка. Кой иска да се върне в такава държава? Държава, която предлага "острови на благоденствието" за онези, които са заминали, и тотално пренебрежение на онези, които са имали стоицизма да останат. Всъщност повечето ни емигранти ще се върнат не когато предложат преференциални условия конкретно на тях. А когато създадем държава, която да е еднакво добра за всички. Която предлага ред, пътища, некорумпирани чиновници, и най-вече перспективи - но не само за избраните. Държава, която има собствен хоризонт. Само в нея завърналият се няма да се чувства като окат в царството на слепите. И вероятно ще си дойдат много повече. Дори и онези родопчани, които между другото сега никой не се и опитва да върне и които не присъстват в никакви стратегии на избирателно загрижената за поданиците си държава.