Две поредни години медиите излизат с едно и също заглавие - "Рекорден брой двойки по математика". И в двете години са прави. От известно време насам резултатите на седмокласниците на изпита, който трябва да определи в коя гимназия да бъдат приети, падат драстично. За да се отзовем в ситуация, в която всеки трети седмокласник има слаба оценка, въпреки че в четвърти клас се е справял отлично на изпита, значи в образованието ни има проблем. И той настъпва малко след края на началното училище, когато знанията в учебника внезапно станат по-абстрактни, преподавателите станат повече, а летвата остава една и съща независимо от нивото, което е постигнал ученикът.
Именно тук трябва да бъде променен образователният модел - нещо, за което се говори от години. А единственият начин това да стане е да се разшири свободата на училищата при избора какво и как да преподават. В момента учителите в България са крепостни - на програмата, на учебния план, на регионалния инспекторат и собственото си ръководство, което в много от случаите се интересува единствено от това да не падне успехът в училището. Преди време учител разказваше, че въвел една по-различна система на изпитване в началото на всяка година, когато се определя входното ниво на ученика. Не бог знае каква "иновация", която е новата мантра на управляващите във всички области, а простичка диктовка, която веднага показва единственото важно нещо в часа по български - кой е грамотен и кой не. Цял випуск се оказал със слаби оценки. Какво направил директорът ли? Помолил учителя да пуска тест като нормалните хора, за да не пада повече успехът.
Трудно е да си представим, че хора с подобен тип мислене ще променят образователната система, каквато и свобода да им дадеш. Но може би именно заради това държавата трябва да даде по-голяма възможност за навлизане на нови образователни програми, за това учителите да обединяват учебни предмети и да разпределят часовете така, че те да пасват на нивото, на което са децата в момента. Резултатите на изпитите понякога още в четвърти клас показват, че в ромските училища двойките са масово явление. Тази оценка обаче не се нанася никъде, децата продължават нагоре и скоро се сблъскват с материя, през чиито дебри вече им е трудно да си проправят път. Особено като се има предвид, че нишката на ограмотяването им е скъсана още между първи и четвърти клас и мнозина от тях сричат. Няма кифла или кофичка мляко, с които можеш да задържиш такива деца в образователната система. А и да ги задържиш, от това няма особена полза, след като те така или иначе отдавна са престанали да разбират какво им се обяснява в час. В седми клас вече са готови за отпадане - не само от образователната система, а и от живота, в който най-вероятно ще им се наложи да се превърнат в потребители на социални помощи.
По света има образователни модели, които могат да бъдат ползвани, за да може тези деца поне да бъдат ограмотени както трябва. Както и да получат професия - защото никой от близо 18 000-те седмокласници, получили двойки, няма да има възможност да се класира дори и в гимназията с най-нисък входен бал. В резултат празни ще останат десетки професионални гимназии, на които уж се залага да подготвят кадри за пазара на труда. А дори и да бяха влезли тези деца, вероятността да усвоят качествено професията си е твърде малка. Неотдавна Сметната палата публикува одит, според който над 18 000 ученици са отпаднали от професионалните училища за последните години. Всеки трети ученик в тези училища така и не получава свидетелство за професионална квалификация, просто защото не е в състояние да усвои онова, което се иска от него. И това вече не е проблем само на образователната система, защото тя е просто скачен съд с икономиката и със социалната сфера. Проблемът не е просто в това да накараме учениците да избират професия, по която обучението е трудно, а работата в крайна сметка - непрестижна. Проблемът е, че много от тях нямат капацитета да го направят. И това вече не зависи само от МОН.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
