Духът - в опозиция, тялото - на власт

Духът - в опозиция,  тялото - на власт | StandartNews.com

"Духът напуска тялото", заяви Иван Костов при учредяването на партия ДСБ през февруари 2004 г. "Духът напуска и е в опозиция, а тялото остава на власт", е новата усъвършенствана формула на неговия наследник Радан Кънев.

Мнозина очакваха Националното събрание да даде еднозначен отговор на въпросите - опозиция ли е ДСБ, ще продължи ли участието си в Реформаторския блок и накъде е тръгнала якобинската десница. Яснота продължава да липсва - тъмносините се преквалифицираха в нещо като "управляваща опозиция" под мотото: "Успехите се дължат на нас, провалите са заслуга на останалите".

"Разкрачени бяхме, и голяма част от Блока и днес е в разкрач, разкрач, който се превръща в политически шпагат. Но ние вече не сме разкрачени - ние махнахме крака си от плаващото наляво парламентарно мнозинство и стъпихме здраво, с два крака на десния бряг на българската политика", обясни витиевато особената стойка на партията председателят Кънев. Усуканата по килифаревски позиция, която бе подложена на кръстосан огън отвън и отвътре, изглежда ще бъде запазена поне до президентските избори през есента.

Желанието на ръководството за оставане "за последно в РБ се крепи и на далеч по-прагматични аргументи - костовистите усилено инвестираха в изграждането на имиджа на "реформаторството" и, ако напуснат коалицията, ще трябва да си търсят друга фирмена табела. Да не говорим за стотиците партийни кадри, подредени на държавната хранилка и катерещи се нагоре по

хранителната верига от обществени поръчки

и отговорни служби.
Не може да се каже, че едногодишният престой във властта е отрезвил градската десница. Чувството за морална изключителност и интелектуално превъзходство продължава да витае във въздуха въпреки, че техните министри и депутати станаха обект на присмех и развенчаване в собствените им редици. ДСБ се позиционира стратегически - хем не застрашава целостта на кабинета, хем се сдобива с лукса да играе принципна опозиция. Тактиката им наподобява тази на АБВ, за които всичко прекрасно в правителството се дължи на вицепремиера Ивайло Калфин, а лошото на - ГЕРБ и малките десни партньори.

През декември, когато ДСБ сложи опозиционната табела, премиерът Борисов прогнозира, че с този ход Радан Кънев започва предизборната си кампания за президентски избори. Предсказанието му все още е валидно, доколкото лидерът на партията си остава най-разпознаваемият политик на радикалното дясно.

Присъстващите на Националното събрание посрещнаха с боботене брата реформатор Зеленогорски, но изпратиха с бурни овации друг един набиращ скорост за "Дондуков" 2 таран - Татяна Дончева. Лидерът на "Движение 21" открадна тъмносиньото шоу - за пръв път ляв политик се изправи пред дясна трибуна и протегна ръка за общи действия срещу мафията и корупцията.

Старите седесарски души бяха стоплени

от нейния призив за римейк на революцията от 1997-а. Дончева светкавично получи упреци от различни леви среди, че е пристанала на политическия противник. Мнозина обаче не забелязват, че червената юристка е тръгнала на дълъг поход към властта. Какво по-хубаво за един кандидат-президент, който съчетава левичарския хъс и острия език с признанието и на широки десни среди? В този смисъл ДСБ даде трибуна на един от най-опасните си конкуренти за президентския вот - Татяна Дончева споделя твърдата евроатлантическа ориентация и нагласа за радикални реформи в съдебната система, които са запазена марка и на Кънев и сие. Последното изследване на "Алфа Рисърч" изненадващо сложи Дончева като втори по рейтинг партиен водач след Борисов, така че мажоритарните избори са стратегически шанс за пробив. Макар и съмишленици по съдебната реформа, ДСБ и Д21 са фактически конкуренти на политическия терен. В неделя костовистите не успяха да решат нито един от трудните ребуси, стоящи пред партията, и са обречени отново да се връщат при главоблъсканиците.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай