"Ако умра, нека бъда пренесен в милата България. В тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си - честта си". Това е съкровеното желание на великия държавник Александър I Батенберг. Но какво ли е това чувство, което кара една висша особа, потомък на най-известните кралски родове, да иска да бъде погребан в България, която дори не е неговата родина? Отговорът е много прост -Майка България е райско кътче от синята планета. Земя, осеяна с гробници на най-великите тракийски царе, поставили фундамента на човешката цивилизация.
Родно място на братята Кирил и Методий, постигнали ренесанс със създаването и утвърждаването на българската писменост - основният елемент и градивен камък на родовата памет, от която изцяло зависи историята на една държава. А какво ли е накарало един достоен българин с добро име и сериозна професия на 59 години сериозно да се замисли за емигрантството? Дали това не е държавническата отплата към стотиците хиляди българи за тяхното лоялно отношение към родината им? Крайно време е, а и е абсолютно задължително, обществото да започне да се бори със зъби и нокти за оставането в България на всеки потенциален емигрант. В противен случай държавата може да се озове не във финансова криза, а в интелектуална кома, провокираща създаването на първата страна от пенсионери и безработни.
Заболяването, за което ще стане дума в следващите редове, е свръхкатализирана акцелерация. В България има подобно състояние, наречено "синдром на абитуриентката" (някои деца дават мило и драго, за да изглеждат по-възрастни в очите на другите). Та заболяването, за което става дума, е прогерия, или "синдром на Хътчинсън - Гилфорд" (HGPS) - така наречената "мистериозна болест на децата старци". Тя се определя като една от най-трудните за диагностициране. Характеризира се с остаряване на организма още в ранна детска възраст и с преждевременна смърт, много често преди да бъдат навършени 20 години.
Леталният изход при това заболяване се дължи на здравословни проблеми, характерни за напреднала възраст, като атеросклероза на сънните и коронарните артерии. Болестта е описана за първи път през 1886 г. от Хътчинс, а година по-късно и от Гилфорд. Самото име "прогерия" идва от гръцката дума "geras", която означава "старост". Определена е като едно от най - редките наследствени заболявания, засягащо кожата, мускулатурата и кръвоносната система. Тя поразява предимно бялата раса (97% от всички описани случаи). Опасното при нея е, че въпреки че е вродена, тя остава неразпознавана при раждането. Диагноза може да бъде поставена на възраст между 6 и 12 месеца.
Тогава аномалиите се засилват и се появяват характерни лицеви белези, както и кожни и скелетно-мускулни изменения. Според проучване, проведено в Холандия, честотата е от 1 до 4 милиона раждания. Засега в света има 80 известни случая, като приблизително 140 са съобщени в медицинската история. Обикновено този синдром се причинява от спорадична мутация, която се проявява в ранните етапи на развитие на ембриона. Въпреки че се определя като наследствена, тя почти никога не се предава от родител на дете, тъй като болните рядко живеят достатъчно дълго, за да имат свои деца. Известни са само два случая на здрав човек, който носи мутацията LMNA, причиняваща прогерия. Те са били идентифицирани, защото го предали на децата си. Едното семейство е от Индия и има пет деца с прогерия, която не е от класическия тип HGPS. Другото семейство е от Белгия и има две деца със същото заболяване. Интересно е, че първият описан случай на дете с прогерия от южноафрикански произход, е през 2011 година.
На лице са и други характерни признаци, по които синдромът може да бъде установен: повишен, писклив глас, нисък ръст и тегло още при раждането, незавършена сексуална зрялост, хипертония, обща атрофия, обездвижване и слабост, издути вени на скалпа, прогресивна алопеция, фронтална и теменна псевдохидроцефалия, мусколноскелетни аномалии, тънки крайници и изпъкнали стави, крушовиден гръден кош с къси дистрофични ключици. Всички тези симптоми са характерни за заболяване, предизвикано от кръвосмешение, както и от инфекциозния компонент на клетъчно паразитиращи бактерии и нанопаразити. Странно е, че няма данни за засягане на интелекта при "децата старци".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
