Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката, на транспорта и на държавната администрация в две правителства (2001-2009), в момента управляващ партньор в голяма инвестиционна компания, бе поредният гост в предаването "ПИН КОД" по NEWS 7. Той коментира основните тези в новата му книга "Меню за реформатори".
Без да се смятам за писател или за академичен икономист, реших да обобщя своя опит, който съм придобил в няколко качества в една книга за икономическа политика, която подчертавам не е партийна. В нея дисциплинирано не съм споменавал името на нито една българска партия нарочно. Книгата може да се отнася както за България, така и идеите могат да бъдат пренесени върху много голям брой държави, особено след сегашната криза.
Считам се за част от едно реформаторско поколение на български политици и икономисти, които управляваха в различни периоди. Предлагам в книгата добрите неща, които се случиха след 97-а година, някъде в различни елементи до към 2008. Което означава много стабилна макроикономическа среда с валутен борд, с най-ниските данъци в Европа, едни от най-ниските в света, без бюджетен дефицит. Смятам, че държавата трябва да се пооттегли от ролята си на собственик и на ценовик в икономиката и да бъде предимно законодател и регулатор. Смятам, че икономическият растеж ще дойде от частния сектор, от инвестициите. И изобщо съм за развитието на пазарна, капиталистическа икономика, дано това не звучи грозно, а не за силна роля на държавата и тя да се меси във всички процеси. Валутният борд е нещо като религия. Човек не може да си сменя религията според иди ми-дойди ми и каква е прогнозата за времето днес следобед или какъв е курсът на акциите на борсата утре сутринта, примерно. Валутният режим на една държава е дългосрочна политика. Държавата трябва да избере или този модел, или другия модел. Не може примерно тази година едното правителство единия, а другото правителство следващата година - другия. Защото резултатът е несигурност, хаос, хиперинфлация и рецесия. В книгата казвам, че държавата временно по изключение еднократно да допусне дефицит с цел някакъв стимул е възможно, нещо като едно силно кафе преди изпит утре сутринта. Само че животът показва, че когато свикнеш на режим дефицит, той никога не е временен, а е постоянен за цял живот.
Примерно, северната ни съседка Румъния наследи от Чаушеску почти нулев дълг и има 24 г. бюджетен дефицит, без да е бил толкова катастрофален, като в други държави, например Гърция. А България беше една от най-задлъжнелите държави в света преди прехода, а сега е една от най-ниско задлъжнелите държави в Европа. Тоест нещата могат да се обърнат.
Дефицитите са възможни и правилни в много извънредни ситуации като война, природно бедствие, авария в стил Фукушима. Нито едно от тези неща не се случиха в Европа по време на кризата, за да има такива опустошителни дефицити. Държавите трябва да не харчат повече от данъчните си приходи и да стимулират по-малък държавен сектор и по-голям частен сектор.
Никога не съм се смятал за т.нар. неолиберален икономист, макар че може би съм. Левичарите или популистите се интересуват повече от неравенството. За тях равенството е ценност сама по себе си. За тях не е важно да има голямо развитие, отколкото да няма голяма ножица. Ще ви дам един пример - това е все едно да сравняваме ГДР и ФРГ преди обединението на двете Германии. В ГДР равенството е било много по-високо, в същото време общото ниво на развитие е било много по-ниско. Горе-долу като трабант и мерцедес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
