Понеделник,

Бунтове и надписване. Никой не е невинен

От: Failed to load user -
Бунтове и надписване. Никой не е невинен
A
A
A

Кеворк Кеворкян

Докато се забавлявахме с яловия референдум за АЕЦ "Белене", Мародерите - както народът вече нарича ЧЕЗ, ЕОН и пр. - са на път да свалят от власт Бойко.

Картината на протестите, която наблюдаваме тия дни, неизбежно ще ни накара да размишляваме върху феномена на българската спонтанност - тя, както и изобщо мудното българско темпо, заради което винаги със закъснение виждаме важното, могат да ни докарат до отчаяние. Нашата спонтанност е колкото на един бройлер, закачен на поточната линия в птицекланица. Днес обаче се случва нещо по-различно.

Наблюдавам от 23 години различните изражения на "народно вълнение" - но нищо подобно не съм виждал досега. Веднага след преврата през ноември 1989-а многолюдието изглеждаше обсебено от искрена спонтанност, но това се оказа измамно впечатление. И аз съм се заблуждавал, че това е изблик на антикомунизъм - обаче сетне се оказа, че всъщност е проява по-скоро на някакво въодушевление, дори веселие - понеже Стареца си отива, макар че неговите слуги си оставаха. Но тълпата не ги виждаше - тя се радваше на промяната, без да има нужда да я осмисли.
На първия опозиционен митинг пред "Ал. Невски" (18 ноември) някои от ораторите се обръщаха към "другаря Младенов" - и това се посрещаше спокойно от тълпата. Тя беше абсолютно нехомогенна, свободно стекла се, аматьори бунтовници. На 14 декември вече се долавяха първите признаци на дирижираност на тълпата - "Който не скача, е червен", "Разотивайте се -утре ще продължим да се дерем", и пр. Тези признаци станаха особено отчетливи по време на студентската стачка през следващата година, когато Младенов си подаде оставката. След това блокадата на столицата срещу правителството на Луканов беше вече планирано мероприятие, Тренчев развяваше пешовете на шлифера си из града и почти лично свали кабинета, а и Луканов отдавна искаше да се скрие. Тренчев дирижираше със замах гвардейците си, а населението по-скоро наблюдаваше мача. Най-зрелищно беше запалването на Партийния дом на 26 август 1990-а, когато няколко наивници се хванахме на въдицата - Радой Ралин, Йосиф Петров, включително и аз, и осигурихме алибито на десетина провокатори, които сигурно и досега ни се надсмиват, да са живи и здрави. Който иска повече подробности за "пожара", може да ги открие в сайта ми kevorkkevorkian.com.

Сетне, чак през зимата на 1997-а, пак бяхме свидетели на някаква спонтанност, но и тя не беше съвсем естествена: край парламента главната роля играеха футболните агитки, черпеха ги с чаец и коняче и дори са им плащали. На късния български антикомунизъм и едно чайче му стига. Ако си отворят устата някои хора, цялата митология за януарските събития през 97-а ще отиде по дяволите. Но преди това трябва да ги амнистират заради това, че са плащали на лумпените да играят ролята на революционери.

А след това българската спонтанност излезе в дълъг неплатен отпуск.
И настъпи ерата на пазарлъците - всичко се уреждаше зад фикусите в парламентарните фоайета - нагласата бе създадена още от прословутата тайна среща на Костов с Николай Добрев. Това беше моделът на новата политика, която изключваше спонтанността, може би изцяло. Несъмнено радушно бе посрещането на Симеон през 96-а - но тази блъсканица беше нещо като да видиш "Кита Голиат", развеждаха навремето един такъв екземпляр из провинцията, нямаше промислено очакване за нещо конкретно.

Така фикусните политици постепенно се разглезиха, а накрая и съвсем се успокоиха, най-новите дори съвсем забравиха, че народът може и да се вълнува. Ако имаше някакви прояви, те гледаха на тях присмехулно - дори си позволяваха иронични коментари, каквито бяха репликите на Орешарски и Вълчев по време на учителската стачка. А специално тя си беше израз на ярко несъгласие - но политиците вече не гледаха сериозно на тия неща. "Атака" правеше силни митинги, но те бяха изначално дамгосани като националистически - а пък българинът, който иначе уж обича род и родно място, много се плаши от тази дума. Спонтанността, доколкото я имаше, вече беше друга - театрална, нещо като уригването на някоя дребна, но оядена партия като тази на Янето. Пенсионерите на Велизар Енчев, който е силен публицист, така и не можаха да се наложат - мисля, че това се дължи на срама им да съпреживяват публично униженията, на които са подложени. Това е непоносимо за възрастните хора - те по-скоро биха постъпили като кучетата, които се скриват зад ъгъла и умират далеч от хорските очи, това им се вижда по-достойно.

Сега обаче нещата изведнъж станаха сериозни - едно е да не ти дават пенсията, която си изработвал години наред, съвсем друго е, като нахални сервитьори да ти надписват сметката. Надпиши сметката на българина - и всяка революция, включително и Великата френска, или дори и болшевишката октомврийска, ще изглежда детинска игра.
На знамето на българската спонтанност трябва да пише: "Не ми надписвай сметката!"
Протестите на получилите призовките на Мародерите не приличат на нищо друго. Те няма да допуснат лесно да бъдат яхнати от политиците, които веднага взеха да се сополивят край нея, дори Станишев набързо навлече партизанската винтяга на баща си - барабар Петко с мъжете. Но този път политиците няма да бъдат допуснати лесно от тълпата. Защото всяка фактура, издадена от Мародерите, е свидетелство за позорното съглашателство, в което са участвали правителство след правителство. Нито едно не е невинно.

Бойко няма никакво време за губене, но не знам дали си дава сметка за това. Колкото и да е едър, няма да може да прегърне хилядите протестиращи и да ги успокои - няма как, това не е оная женица с пръстените от ВМЗ Сопот. Българинът бавно съобразява, но все идва ден, когато той се пита, защо Дянков е толкова свидлив към него, а пък на Мародерите им е позволено да са толкова алчни. Прост въпрос - но непоносим за цялата ни политическа класа. Защото става ясно, че тя от години само мели големи приказки, докато Мародерите без всякаква съпротива са колонизирали важни отрасли от стопанството ни. И сега те могат да свалят всяка власт в България, не ги подценявайте.
Беше ми жал да гледам в неделя вечерта младия Деян Добрев под обстрела със снежни топки. Обаче снежната топка тепърва ще расте. Политиците трябва да се събудят от розовия си сън - това е протест, който вече е извън контрол, щом палят коли на Мародерите, това е достатъчно ясен знак.

На протестите преобладаваха възрастните хора - затова казвам, че българската невъздържаност трудно узрява. Това са хора, които са били и на ранните митинги на прехода, обаче повечето като сеирджии. Сега обаче са в друго състояние. Бойко проспа един голям проблем и не предвиди, че е възможно да избуи нова нагласа у хората. Този проблем е създаден преди време от неговите опоненти, но тъкмо те сега ще се опитат да го капитализират.
Една банална сметка на Енергото, една нищожна хартийка може да превърне днес в бунтар буквално всеки.
Случващото се дава знак, че изобщо не познаваме особеностите на народното недоволство - досега то винаги е било изследвано през политическото говорене. Отдавна не разбираме "народеца", имаме вторична представа за него, и то наложена ни от хора, които иначе пет пари не дават за него и дори го презират. Посочете ми един съвременен български политик, който споменава думата "народ" - но така, че да усетиш пиетета му към него, възторга и дори страха му от него. Няма такъв. За повечето политици "народът" е някаква сбирщина от гласоподаватели, нищо повече. Надявам се сега бесуването на Мародерите да ги отрезви.

Има вероятност протестите да прераснат в агресия срещу циганите - защото те от години не си плащат сметките и държавата търпи това. Тези суми вероятно са грамадни - и те отиват в графата "Несъбираеми вземания", които се калкулират сетне в сметката на обикновения българин. Затова вълненията скоро ще бъдат и етнически оцветени, а това пък е още по-опасно.
Превърнали сме се в нещо като складовете за стари боеприпаси край "Петолъчката" - от години никой не иска да обезвреди причините за народното вълнение, а сега вече е късно, така ми се струва. Бойко има само един полезен ход: да поиска от парламента отменяне на договорите с Мародерите, тъкмо да ги видим колко са смели ония с червените винтяги. Най-вероятно те ще се опънат, защото тях ги интересува само политическата аванта - а сега тя им е поднесена на тепсия от Мародерите. Но ако чака и се надява на велеречието си, Бойко със сигурност ще сбърка. Всяко забавяне ще го отпрати при Мародерите, ще го превърне в един от тях, това е сигурно. Вече не става дума за партийни гъделичкания и игрички, за номера с компромати и пр. - а за нещо далеч по-важно: пред него стои един докаран до предела българин - в единия джоб му е бръкнал някакъв нахилен циганин, а в шията му са се впили Мародерите.

Има и нещо друго. Иронията е в това, че със сигурност тия хора, които се бунтуват сега, изобщо не са си дали труда да проумеят дебата около ядрената енергетика - и нека сега да се сърдят малко и на себе си. Това тяхно събуждане ще бъде най-тягостно. Лесно е, когато видиш надписаната си сметка за ток, да схванеш, че гледат на теб като на абориген. Доста по-трудно е да си направиш труда и да прозреш в една друга сметка, която се отнася до идващото Време. За това усилие българинът изобщо не е узрял. Беше смешно, когато по време на фиктивния референдум даваха примери с допитвания в други страни - все улегнали и богати. Какво да го питаш швейцареца - той отдавна е наясно с времето, отсега знае колко ще е часът и след сто години. А нашият човек има психиката на къртицата, той така се провира и из собствената си съдба дори.
Все пак онова, което виждам, ме и обнадеждава - спонтанното винаги е за предпочитане, но защо трябва да ни събуждат някакви чужденци тарикати. Те са нещо като Бенковски, който гледал горящото Панагюрище и рекъл: "Аз моята работа я свърших. Сега руснаците да дойдат и да я довършат." Мародерите се опитват да запалят България - но кой ще дойде да довърши работата?

Срещнах някъде, че бунтовете в един голям град ги оглавила някаква дама, която била по-рано сервитьорка. Много хубаво. Ами то нашите български работи са все такива - понеже неотменима част от сервитьорската професия е надписването, точно такъв човек добре може да схване гигантската игра с другото надписване. А ние все чакаме някой философ да оглави вечно несъстоялия се български бунт.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички