През последните дни германският канцлер Ангела Меркел понесе доста от източните си съседи. Критиката към Берлин е груба, но за съжаление основателна. В разговорите с правителствата на държавите от Източна и Централна Европа лидерът на кабинета в Берлин имаше достатъчно възможности да забележи колко трудно е една страна да има водеща роля в Европа, без при това да бъде съсипано крехкото равенство в Общността на фона на шокиращия "развод" между Брюксел и Лондон.
Но старите демони имат плитки гробове и не е трудно позабравеното негодувание срещу Германия отново да се възроди. А взривоопасните искри са много: от Брекзита и необходимостта от спешни вътрешни реформи на ЕС до напълно отворените въпроси на вътрешната и външната сигурност. И не на последно място, разбира се, са стратегическите предизвикателства като например изборите за президент в САЩ и последиците, до които неизменно ще доведат след себе си.
Но критиката за европейската кауза не се проявява никъде толкова осезаемо, колкото при въпроса за бежанската криза. А тя не е дреболия, особено за страните от Централна и Източна Европа, които се радват на скъпоценния изцяло възстановен държавен суверенитет едва от 25 г. насам. Едно е сигурно: те няма да се оставят сляпо в ръцете на Брюксел, а още по-малко в тези на Берлин и произтичащия от него германски диктат.
Благодарение на споразумението между ЕС и Турция кризата с бежанците поне отстрани изглежда ограничена - или поне временно, докато човек не се замисли за мигрантите от юг и изток на Средиземно море, които чакат своя час. Състоянието на стабилно равновесие обаче е различно от понятието за тактическа формула на компромис, свързана при това със зависимостта от един лидер като Ердоган, който придоби заслужена репутация на непредсказуема персона.
Различните интереси, качества и поведенчески модели на отделните държави в блока може да разкъсат ЕС. Не всички оценяват и се учат от Берлин и не всички са съгласни, че хегемонията му трябва да продължи.
Ако германското правителство се откаже от водещата си роля в ЕС, ще бъде трудно; но ако я запази, ще бъде дори още по-трудно. Това е вечната германска дилема, с която Берлин трябва да се справя. Лидерите на страните от източната част от картата на Европа продължават да слушат за германската култура на посрещане (Wilkommenskultur) и очакват най-лошото. Човек може само да се надява, че съветниците на канцлера Меркел са разбрали посланието им и няма да дръзнат да украсят тяхната драма.
Министър-председателят на България Бойко Борисов не спести похвалите и възхищението си от германския канцлер, но също така се оказа и практичен човек, готов за сериозно обсъждане. Българите пазят Европа със стена и по този начин спасяват държавите от Шенген. Но те не искат да бъдат изоставяни. Критиката към Берлин е груба, но оправдана. Държавите членки на ЕС трябва и са в състояние да действат по-бързо. "Ние всички имаме разузнавателни служби и те ни предупредиха за това, което идва към нас, точно както сега ни предупреждават за онова, което се случва в Северна Африка например", се чу от София. Проблемът с бежанците има и вътрешни измерения, които отразяват лидерската криза между правителствата в ЕС. Германският въпрос отново беше поставен на сцената - неочаквано и през страничната врата. Но той е там. И всеки канцлер на ФРГ трябва да може успешно да намира баланс между равенството и лидерството в Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com