#Аз съм Тодор

Властта на прякорите в градове и села направи и Темида, и кметовете безсилни
Искате ли да видите как убиват момче на живо? Искате ли да го лайкнете? Да добавите няколко клика върху абсурдното в случая "Харесва ми" и да вдигнете рейтинга на клипчето, което току-що някой е качил във Фейсбук? Нищо по-лесно - в България вече убиват на всяка крачка, а почти винаги някъде около убийците се намират свидетели, готови не да се притекат на помощ, а да снимат с телефоните си. Безучастно. Защото, както казва кметът на Враца, "тука е така".
Ние свикнахме с това "тука е така". Свикнахме, докато гласуваме за местна власт, да съзнаваме, че истинската власт в градовете и селата ни се държи от хора с прякори. От "братя" - Галеви, Чокови, Понички и още знайни и незнайни люде, пред които са безсилни кметове и правозащитни органи. Братята Галеви и кметът на Галиче са галениците на една власт, която
умишлено покровителства терора на дребно
Не онзи терор, който те кара да си сложиш хаштаг на фейса и да заявиш "#Аз съм Шарли". Дребничкият терор, при който имаме десетки пребити граждани, заради които никой няма да каже "Аз съм..." Макар че всички ние сме в много по-голяма степен Тодор, отколкото Шарли. Поне докато властта умишлено затваря очи пред подобни "дреболии", чиято следваща жертва може да бъде всеки от нас. А когато властта е безсилна, какво да направи редовият гражданин? Освен да снима. Да качи видеото във Фейсбук и да се старае да бъде пръв, защото около него стоят още пет-шест души с извадени телефони и всеки от тях иска същото - да бъде пръв. Дали им хрумва, че ако за момент приберат телефоните и се намесят, може би могат да предотвратят убийство? Или просто искат петте си минути слава - след това десетки медии ще ги лайкнат, слагайки най-кървавите и ужасяващи заглавия. "Вижте последните му пет минути!" - и
като на кино ще сложат предупредителен знак 18+
Нищо, че утре тези последни пет минути може да са ваши. Вие може да сте следващите, които ще изгубят крак, ръка, око или живота си в поредния дребен спор на улицата, в който винаги прави са хората с прякори. После свидетелите ще се изпокрият - да не са луди да дават показания срещу хора, пред които дори кметът признава, че е безсилен. Преди време така стана с обвинение за побой срещу синовете на кмета на Галиче Ценко Чоков - свидетелите след дълго мислене в крайна сметка стигнали до извода, че пребитият е паднал от стола. Няколко пъти. Самият пребит оттеглил показанията си - не видял кой го бие. Престъпление няма, дело няма. Има страх. Там, където държавата и правото отсъстват, няма място за друго. Освен за парализиращото усещане, че си безсилен. Вероятно двама-трима от присъстващите на побоя над Тодор са помислили дали да не се намесят, но след това рефлексът за оцеляване е надделял - та това са Поничките. Това са емблемите на терора и рекета в града, заедно с още неколцина местни "босове", на които се крепи май целият местен бизнес.
Ставащото във Враца все повече напомня завръщането на 90-те, когато "бизнес" беше мръсната дума, с която наричахме рекета на местните мутри, а на оплаквания от тях правозащитните органи гледаха единствено с насмешка. Дали обедняването и оскотяването на цели региони ни връщат пак там? Все по-често едни момчета - къде с вратове, къде съвсем без тях, ни карат да мислим, че в оголената ни откъм правосъдие държава единственото, което можем да направим, е да замълчим. Дори и бденията ни са мълчаливи, макар че вече е време да викаме. Защото онези, които пребиват насред улицата, от мълчание не се стряскат. Те не просто не са в състояние да чуят мълчанието - на фона на тяхната оголена бруталност то изглежда като нелеп фарс, като нежна война, която от само себе си е потушена в зародиш.
За да воюваме с тях, мълчание не стига
За съжаление, не стигат и показни акции на родните орли на правосъдието, които се сещат да се намесят все в подобни знакови моменти, когато вълната на гнева е на път да помете дълго отглежданото ни търпение. Дали ако полицаите бяха прибрали навреме поне десетина хора с прякори, Тодор щеше да остане жив? Делата, които висят на врата на някои от тях, вероятно са повече и от ланците им, и въпреки това те продължават да си ходят по улиците и да всяват респект там, където няма кой друг да го всее. Кметът не е шериф, Темида е сляпа, Поничките са вечни, а ние всички имаме телефони и достъп до глобалната мрежа. Снимайте - утре все ще се намери кой да снима и вас.
Обрат в живота на Азис. Кое момиче е до него? (СНИМКИ...
Земетресение разсъни България. Паника в една област
Защо трябва да пием кафето си с мляко? Падна голяма т...
Времето ще ни побърка. Идва много опасен ден
Нова изцепка на Морфов разтресе Народния
Проговори жената, която опита да се самоубие на живо....
11 мита за здравословното ядене