А защо да не ядем 100% българска храна

Петко Добрев, зам.-председател на НДСВ

А защо да не ядем 100% българска храна | StandartNews.com

През 1991 година, когато се замисляше поземлената реформа, се считаше, че е достатъчно да върнем частната собственост върху земята и да отстраним държавата от производството на земеделска продукция и храни. Забравихме да анализираме факта, че благоденствие и обилие на земеделски продукти има в страните със семейно фермерско земеделие. И ето ни през 2014 г. вече като страна на едри арендаторски стопанства и монокултурно земеделие - идеални условия за ликвидиране на селските райони. Страна, която изнася стоки с ниска добавена стойност - зърно, а внася стоки с висока добавена стойност. Страна, която стимулира монокултурното едро земеделие, което е с ниска заетост на работна сила.

Фактите показват, че ако Дания имаше структурния модел на българското земеделие би произвела продукция на стойност 2,5 млд. евро. Но при датския модел на всестранно развито земеделие, изградено на базата на малки и средни фамилни стопанства, продукцията е за 16 млд. евро. Разликата е твърде значителна. Защо се стигна дотук?

Отмяната на ограниченията в Закона за арендата през 1999 г. премахна границата от 6000 дка, която бе поставена за едно арендаторско стопанство. Вследствие на това през 2010 г. едрите арендатори владееха вече 78% от използваемите земеделски площи. Днес този процент е още по-висок.

Вторият фактор, който позволи да се стигне до тази ситуация, бе политиката на субсидиране, която не помага на фермерското семейно стопанство и бетонира свръхедрото. Така например през 2010 г. зърненият сектор получи 22% субсидии, животновъдите 6,3%, а зеленчукопроизводителите 4,5%.
През 2012 г. 5300 едри стопани получиха 880 мил. лв., т.е. по 166 хил.лв. На дребните 80 000 стопани бяха предоставени 220 мил. лв., т.е. по 2750 лв.

Затова трябва коренно да се промени философията за субсидиране. Предлаганата от нас промяна, която касае вътрешно преразпределение на общата сума от 1100 мил. лв., е следната - едрите стопани да получат 546 мил. лв. или по 103 хил. лв. средно на стопанство. На дребните 128 500 стопанства да се предоставят 554 мил. лв или средно по 4311 лв. В селските райони така ще влязат допълнително 354 мил. лв. и ще бъдат обхванати 48 500 стопанства, които вместо по 2750 лв., както предлага настоящото правителство, ще получат по 4311лв.

Наредбата за директни доставки на храни и суровини от животински произход вместо да подпомогне семейните фермерски стопанства, се оказа че е направена да ги възпрепятства.

В този си вид това е най-консервативната подобна наредба в ЕС. Стопанствата, които са се възползвали от тази наредба, дори нямат и 0,5% от общия им брой. Кому е нужно това?

Ако се развият директните продажби от фермите, ще се решат и много от проблемите с качеството и цената на храните в България.

Обединяването на малките и средните семейни ферми ще доведе и до тяхно национално представителство. Познатите ни в България земеделски кооперации могат да се превърнат в кооперации на фермери. Това е възможно още от 2003 г. по силата на промяна в Закона за кооперациите.

Предлагаме да стартира инициативата "100% българска храна". Целта е да се поощри производството на храни, произведени изцяло от български суровини. Като контролиращ орган най-добре може да бъде Селскостопанската академия. По този начин не само ще се стимулира родното производство и наука.

Ще изпълним и целите на Общата селскостопанска политика на ЕС, които не трябва да забравяме - приемлив стандарт на живот на фермерите, качествени храни за потребителите на разумни цени и запазване на европейското наследство в селските райони.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай