Това е по-скоро паника, отколкото заговор. В редовете на Християндемократическата партия (ХДС) на канцлера Ангела Меркел усилено се обсъжда дали тя ще преживее бежанската криза. Според някои ще сдаде властта само след няколко седмици. Няма значение, че едва вчера тя се извисяваше над всички други европейски лидери. За една нощ немислимото се превърна в правдоподобно - поне за някои хора в партията й. Други гласове казват, че тези настроения ще отминат, но уязвимостта на Меркел говори за конвулсиите, които преживява Европа заради бежанците от Сирия, Афганистан, Ирак и Африка. В източната, посткомунистическа част на континента, притокът засили позициите на националистите, които така и не приеха идеята за либералната демокрация. На Запад пришълците дадоха кураж на партии като Националния фронт на Франция на Марин льо Пен. Митингите на крайно дясната Пегида в Германия сега дават поле за изява на оратори, които съжаляват, че вече няма концентрационни лагери. Ако във Великобритания Дейвид Камерън загуби референдума за оставане на страната в ЕС, то ще е, защото емоциите около мигрантите са надделели над интересите на кралството.
Меркел рядко е определяна като политик по рождение. Продължителността на престоя й начело на правителството се дължи на нейното умение да намира естествения баланс в германското общество и, може да се каже, в нейната безпощадност да прогонва потенциални съперници. Прилагателните, които най-често са използвани за стила й на управление, са внимателна, съветваща се и консенсусна.
"Мама" Меркел успя да убеди сънародниците си, че ще защити Германия от всички опасности извън нейните граници. Германците могат да бъдат спокойни, че тя ще бъде твърда по отношение на руския президент Владимир Путин и въпреки ангажираността й кам еврото внимателно ще пази националната хазна.
Меркел показа същите умения и в Европа. Тези, които са я наблюдавали на срещи на ЕС, са се учудвали на неформалния начин, по който постига консенсус. Разговор през рамо с някой премиер, сделка, договорена на чаша кафе с президент, приятелско потупване по рамото на някой чиновник... Меркел винаги е предпочитала компромиса пред конфронтацията.
Бежанската криза обаче показа различна Меркел - лидер, готов да говори и действа извън предпочитанията и нагласите на избирателите. В решението й да приеме хиляди хора, идващи от Балканите, имаше и разум, и сърце.
Наистина в началото топлият прием на бежанците грабна германците. Но огромният им брой - до края на годината се очакват 1 милион души, промени настроенията. Градове и села бяха превзети от пришълците. А това е потенциално фатална рана за канцлера и създава усещането, че е загубила контрол.
Политиците никога не спират да седят за рейтингите си. А одобрението за ХДС падна драстично. Изявен политик да замени Меркел няма. Финансовият министър Волфганг Шойбле е вероятният временен заместник, докато партията си избере нов лидер за изборите през 2017 г. А и Шойбле е необичайно тих напоследък.
Наистина ли обаче Меркел е загубила контрол? По-скоро не, но когато политиците започнат да се паникьосват, всичко е възможно. И Маргарет Тачър спечели на три пъти избори. До 1990 г., когато се случи, властта й изглеждаше неоспорима и никой не подозираше за яростта, с която ще я свалят нейните съпартийци.
С Меркел обаче залозите са много по-големи. Финансовият крах, кризата с еврото и колапсът на Шенген доведоха Европа до ръба на разпада. Досега Меркел бе лидерът, на който всички се опираха и който се грижеше нещата да вървят правилно. Без нея всичко ще потъне в хаос.
Меркел бе стожерът на идеята за Германия и лидерската й роля в ЕС. Нейната оставка би дала предимство на онези, които в името на личния си интерес не искат страната в общността. А това ще бъде началото на края.
/По "Епицентър"/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
