"Св. Симеон Стълпник и Св. Петка Търновска" край Огняново събира вярващите на първи септември
Чудотворна круша расте в градината, на входа има езеро като от приказката за жабока принц
Този манастир не е от из-вестните. Пътят от Елин Пелин към село Огняново не е от най-добрите. Но затова пък "Св. Симеон Стълпник и Св. Петка Търновска" има славна история от векове. Наследник на някогашен голям свети комплекс, изгорен от турците, днес той пази спомена за двата манастира, които са се намирали на това място - "Св. Преподобен Симеон Стълпник" и "Света Преподобна Майка Петка Търновска". Затова и носи името на двамата светии. Уникален манастирски комплекс е, който рядко се среща. А Бог изпратил в него една различна монахиня. Сестра Серафима.
"Това ми е в кръвта, искам всички манастири да се възродят... Срамувам се от себе си, когато ги виждам да вехнат", казва тя. Учителка по литература, монахиня попризвание, сестра Серафима е единственият човек, който с двете си ръце и с пенсията си от 140 лв. поддържа светата обител. Божията наместница е тук вече почти 9 години. Неведоми пътища са я довели до една почти рухнала черква, едно крушово дърво и една роза. Но благодарение на знайни и незнайни дарители църквата е като нова. А и на розата вече е част от цветна градина.
За да я направи, сестра Серафима прекарва камъни и пръст от километри, понякога и на автостоп. Цветята в нея е събирала грижливо, за да разкаже с тях една истинска приказка, която започва от входа на манастира с езерото с лилиите от историята за жабока принц. До чудотворната круша и клетката с гълъби.
Тишината, спокойствието и красотата са толкова завладяващи, че не те напускат дори часове след като си излязъл от манастирския двор. Няма документи за историята на храма, но преданията са се разнасяли от уста на уста.
Те разказват, че първоначално манастирът е бил девически, но турците са го опожарили и са убили монахините.
Вярва се, че под крушата се намират мощите на една от тях, затова и дървото има чудодейна сила. Усетила й първо баба Елена, основателката на сегашната света обител, която когато легнала под крушата да си почине, й се явила Света Богородица. Казала й да стане, защото манастирът трябва да се възстанови. Бабата веднага отишла при собственика на запустялата нива, но той отказал да даде имота си за манастир.
Ненадейно обаче гръм убил стадото му, мъжът приел това като Божи знак и, волю неволю, дарил нивата си за построяването на светата обител. Старата жена посочила точно мястото, където да бъде построена, а по време на копаенето строителите открили кандило и икони.
"От осем години съм тук", споделя игуменката и разказва за извървения труден път за запазването и облагородяването на храма. "Когато дойдох, манастирът беше в реставрация. Всичко наоколо беше гола поляна.
Започнахме от портата, после алеята, електричеството, водата. Нямаше ток и усилията да прокарам не бяха малки. Вода също нямаше, а като направихме сондаж, се оказа, че тя не е годна за пиене. Затова се налагаше да я карам с автомобил, заедно с храната. Камбана също нямаше".
Полека всичко си дошло на мястото. Близки приятели й подарили сегашната камбанария с три камбани, помогнали й да поправи и порта. Но след всяко изпитание идвало и ново
"Църквата щеше да падне,направихме дарителска сметка и дойдоха постъпления от добри християни. Разбира се, от по-бедничките. Богатите не дават много. С тези средства направихме ремонт, построихме и две стаи, за да може да дойде една послушница. Нямаме обаче нито един декар земя, нито лозя, нито хотелска част, както други манастири. Плащам на хора, за да седят край мен и да ми помагат, тъй като съм възрастна и болна. За съжаление, парите свършиха, а малките манастири нямат дотации. Труден е животът тук", споделя монахинята и допълва: Искам тук да е последният ми дом, защото това са свети места, те не са изградени случайно и произволно, а да помагат на хорага в объркания ни свят.
Серафима смята, че българинът вярва все по-малко в Бога и затова сме на този хал. Но твърди, че човек е оцелявал винаги, и то благодарение на вярата. Вярва, че доброто не е изчезнало, а просто сме спрели да го търсим и казва, че бедите са дар, за да се смирим. Уверена е, че въпреки трудностите, този път пари пак ще се намерят.
Монахинята казва, че местните хора отначало не вярвали много на манастира "вярваха повече на ракията, на кръчмата". Но навсякъде вече се е разнесла славата, че в светата обител стават чудеса хора, които нямат работа, си намират
Други, които са разделени, се събират. Който се моли с вяра от сърце и душа, получава помощ в нашия манастир, обедена е монахинята.
На едно момче му направили магия и след молитва получило изцерение. Така се зарадвало, че докарало половината село в манастира.
Всяка година на 1 септември се отбелязва храмовият празник на един от неговите патрони -св. Симеон, известен сред българите още като Симеон орач и Симеон брульо. Това е времето, когато започва бруленето и събирането на орехи. Светецът е от IV в, според житието му е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни християни. На осемнадесетгодишна възраст постъпва в манастир, след което заживява като отшелник в труднодостъпна планинска пещера. При него идвали хиляди хора, за да търсят помощ и си тръгвали вдъхновени и изцерени, чувайки пламенното му слово. По-късно решава да се изолира напълно от света в каменна кула, висока 40 лакти, която сам си построил. Смята се, че е починал на 103-годишна въз-
раст.
И тази година по случай храмовия празник игуменката майка Серафима ще отслужи Света Литургия и ще извърши водосвет.
В събота ще отвори портите още от зори за млади и стари, които ще се стекат в святото място, за да почетат
традицията. Утринната празнична Литургия ще бъде последвана от приготвяне на курбана, който ще бъде раздаден на християните за здраве, благополучие, за прошка на греховете и за спасение.
"Скъпи братя и сестри во Господа Исуса Христа, нека никога да не забравяме, че църквите и манастирите са паметници на културата. В тях са се крили борците за свободата на нашето Отечество. Ако не са били те, нямаше да бъдем съхранени като българи и християни. Нека никога не намалява вярата ви в Господа!". С това послание майка Серафима изпровожда гостите и вярващите, оставайки с вярата и надеждата, че Господ ще изпрати добри хора, които да я подкрепят в грижата й за светата обител.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
