Първата по рода си като големина крипта на Балканите откри археологическият екип с ръководители проф. Георги Атанасов и доц. д-р Валери Йотов, които вече втора година работят по проучването на крепостта Залдата край крушарското село Абрит. В присъствието на журналисти вчера продължаваше разчистването на криптата, от която археолозите вадят множество мраморни елементи, керамика, както и голям капител.
Пред медиите проф. Атанасов сподели, че за първи път не само в страната, а и на Балканския полуостро се открива крипта на свещенек - мъченик, при това в такива големи размери. "Криптата е ранно християнска, като има една в Николицел и една в Халмирес, но нито една от тях не е с такива размери, макар че в тази в Николицел са били погребани четирима светци. В момента тази, която буквално преди дни открихме е с размери 3.80 м дължина, 2.50 м ширина и още толкова - 2.50 м е висока. Тя се намира в най-сакларното място на епископската базилика - олтарното пространство. Било е традиция храмовете през периода на ранното християнство да се строят върху крипти.
Изключително много се зарадвахме като я намерихме, при това затворена - входната плоча не беше разбита. В процеса на работа, установихме, обаче че, все пак криптата е била разбита - отгоре. Не знаем какво ще намерим - дали вътре ще има мощи, но със сигурност като я разчистим ще стигнем до името на светеца, който е бил погребан в нея" - разказа професорът. Той обясни още, че хипотетично засега предполага, че криптата е била разбита по време на Първото българско царство, защото вътре наред с богатото изобилие от мраморни елементи - части от украсата на самата базилика над нея, археолозите са намерили керамика от периода на Първата българска държава - 10 в. В хода на работата си историците са установили още, че самата епископска базилика е била неимоверно голям храм, по всяка вероятност двуетажен, защото на ширина достига 22 м, а на дължина - 55 м. Проф. Атанасов сподели още, че обикновено криптите са били правени с далеч по-малки размери, защото самите мощехранилници представляват малки ковчежета. Докато историците продължаваха своята работа свещеници от Добричка духовна околия отслужиха водосвет на големия археологически обект, който проф. Атанасов и колегите му се надяват от догодина обектът да стане международен, след като тази година историци от Франция и Канада работиха в рамките на две седмици на Залдапа.
Разкопките на най-големия римо-византийски град във вътрешността на Добруджа започнаха през миналата година. Тази година за работа на обекта Министерството на културата отпусна 8 хил. лв., а община Крушари отново спонсорира обекта и отдели от бюджета си за разкопките 10 хил. лв.
Обектът до село Абрит е отдавна известен на науката, като дълго време се е мислело, че това е град Абритус и по тази причина е дошло и името на селото, което се намира недалеч от мястото, където е крепостта - Абрит. Но с откриването на Абритус край Разград, се стига до извода, че това е древния град Залдапа. Той е известен и отначало е бил на вниманието на румънските археолози и на основателите на българската археология Херман и Карел Шкорпил. Основно Карел Шкорпил е извършвал проучвания, като е ползвал данни и на румънските археолози. По-късно обектът е проучван и от варненски историк и археолог, но най-голямата заслуга е на Сергей Торбатов от Добрич, които има издадена и книга, която се нарича "Залдапа", в която той събра всички известни до един момент данни за Залдапа" - разказа доц. Йотов. През есента на 2011 г. е подаден сигнал в музея в Добрич, че тук има иманярски набези, което е и причината за оглед, при който специалистите хипотетично предполагат, че иманярите са попаднали на голяма антична сграда, което е и основание да се стигне до разкопките. Залдапа е с 25 ха укрепена площ и две селища с площ около 15-20 ха, това е агломерация от над 40 ха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
