В гетото: Софиянци сме до гроб!

Пастори обещават на 10-годишния Исус, че ще се спаси от махалата

В гетото: Софиянци сме до гроб! | StandartNews.com

София. Още по пладне музиката не спира да дъни на изхода на София за Калотина. Десетина мъже си подават поредната бутилка с ракия в ритъма на чалгата. До тях върху моста са проснати да съхнат изпрани килими. "Дойдоха служители на общината и ни казаха, че в края на август ще ни преместят някъде в "Люлин". Не знаем точно къде и засега не ни интересува", казва Мишо, около 40-годишен, безработен, както почти всички тук.

Гетото на кръстовището на бул. "Сливница" и Околовръстното шосе вече десетилетие боде очите на софиянци и на гостите на столицата, тъй като се намира на видно място. Допреди това циганите са живеели в централната част на "Люлин", но заради строежа на "Билла" катунът бе преместен, а обитателите му се настаниха във фургони. Днес ламаринените домове на колела са обраснали с ламаринени и картонени къщички и летни градини. Двеста души разполагат с една-единствена чешма с течаща вода. Лятото децата се къпят в реката, по-точно не излизат от вировете по жегите.

Васко и Исус са на по 10 г. и заобикалят отдалеч конете на комшията, вързани да пасат на сянка.

 

"Много хапят и са лоши!"

 

отбелязват малчуганите. Затова те предпочитат къпането, жмичката и гоненицата. Ходят на школо, както почти всички деца в махалата. Всяка сутрин училищен автобус идва и ги взима от ламаринените къщи и ги вози в село Хераково. "Дават ни прясно мляко и филии, има топла вода. И можем да ритаме топка, колкото си искаме", казва Васко. Сватбите на махалата се устройват на голяма поляна, разположена на половин километър в посока "Люлин" между блоковете. В неделя ходят на църква, където децата ядат сладки, пеят и се молят. "Идват често и чуждестранни набожници. Веднъж дойдоха и в махалата. Искат да ни помогнат да се махнем от това ужасно място, но засега нищо не се получава", смята Исус. Той не помни времената, когато родителите му са живели в старото гето насред "Люлин", но е чувал от възрастните, че било много по-добре. Имали истински домове от тухли и през зимата не било толкова студено. Родителите не позволяват на малките деца да си играят близо до магистралата за Сърбия, тъй като ги е страх да не ги откраднат. 

Васко мечтае да стане шофьор, а Исус - футболист. Засега третокласниците запълват свободното си време, като събират желязо, бакър и хартия, които предават за вторични суровини.

 

По 5-6 лв. на ден винаги се изкарват

 

Единици от възрастните тук имат постоянна работа - те са на почит и се трудят в завода за преработка на смет - "Екопак", или в "Чистота". Останалите шетат с конете и каруците, събират и продават, някои пооткрадват тук-таме по нещо друго.

Мъжете вече не вярват, че някой някога ще ги премести оттук - чиновници и кметове са идвали десетки пъти, общинските съветници се заричат постоянно, че таборът ще бъде телепортиран, но дори една ламаринка не е помръднала.

Обитателите на друго столично гето - "Баталова воденица" в район "Възраждане", изобщо пък не бяха чували за намеренията на Столична община да събори незаконните постройки и да ги изсели.

Милчо Илиев поправя покрива си на ул. "Цани Гинчев" 12. Покривът се състои от дебели парчета балатум, наредени едно върху друго. В съседство има вехта тухлена къща, чиито комин и стена са паднали при земетресението през май. "Моята къща не е незаконна - тя е общинска, собственик е "Софжилфонд", посочва той. Тази година постройката празнува юбилей - строена е през 1912 г. От труса се е поразцепила, но Милчо няма финансова възможност да си построи нова. Разчита да я позакърпи, колкото да изкара зимата. Докато е била жива майка му, тя е била под наем в общинската сграда, а сега той е наследил нейните права заедно със семейството си. Ромът е подал молба за обезщетение за земетресението, но още не е минала техническа комисия, която да огледа щетите и да изготви оценка.

Обитателите на "Баталова воденица" са спокойни за бъдещето си. "Имам адвокати, които се занимават в Страсбург с нашите работи", каза мъж на около 50 години, който

 

пръскаше с маркуч черния си "Мерцедес"

 

произведен в средата на 80-те. Той имаше предвид делото в Европейския съд по правата на човека срещу заповедта за разрушаване на гетото. Съдбата на схлупените постройки вдигна на крак правозащитници у нас и навън, и работата по разчистването беше спряна. Някои от имотите са общински - на "Софжилфонд", а други частни, но с изрядни документи. В същото време двете гета не спират да предизвикват напрежение - съседите се оплакват от кражби и набези, от мръсотия и шум, и търсят отговорност от общинските съветници и кмета, които пък продължават да си подхвърлят горещия картоф.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай