В Новодевическия манастир гаснат царствени особи

Блестяща победа слага началото на обителта

В Новодевическия манастир гаснат царствени особи | StandartNews.com

В Москва има паметник, който човек непременно трябва да посети. Няколко пъти съм минавал край високите стени на Новодевическия манастир, намиращ се на един от завоите на Москва река в квартала Хамовники. Едва през декември 2013 г. обаче мога да вляза в светата обител, игнорирайки снега и руската зима.

Много са легендите, разказващи за странното име на манастира. Още преди създаването му наричали полето Девическо, защото тук монголите подбирали за себе си най-красивите руски девойки. Друго предание говори, че наименованието идва от фамилията на първата игумения - Елена Девочкина. Приставката "ново" пък се налага, за да отличи манастира от съществуващия Стародевически в Кремъл. Така или иначе обителта е създадена като женска и е такава до днес.

Историческите данни ясно свидетелстват, че манастирът е основан през 1525 г. от великия княз Василий III. Причина е връщането на големия град Смоленск в границите на Русия след едновековното господство на литовците. Кулминацията е тържественото шествие, с което в построената от дърво главна църква е пренесено копие на иконата на Св. Богородица Смоленска, застъпница на руската войска. Но с непристъпните си стени обителта освен молитвен дом е била и непревзимаема крепост, пазеща подстъпите на Москва от юг.

При междуособиците от края на ХVI в. тя няколко пъти е разорявана и преминава от ръце в ръце. В този период Новодевическият манастир добива интересни функции. Той става място, където отиват високите царствени особи от женски пол, когато трябва да се оттеглят от светския живот. Това са вдовици на царе, както и съпруги и дъщери на изпаднали по една или друга причина в немилост боляри. При своето подстригване те оставяли за обителта всичките си скъпоценности и притежавани средства.

Често тези оттегляния са свързани с драматични за Русия събития. Сред най-известните личности е вдовицата на цар Фьодор I Йоанович, Ирина, получила като монахиня името Александрия. Тя е сестра на прочутия Борис Годунов, който в 1598 г. е избран за цар именно в Новодевическия манастир и създава невиждани размирици. В обителта завършва дните си регентката на Руското царство София Алексеевна, управлявала страната през 1682-1689 г. вместо малолетните Иван V и Петър I. Тук живее до смъртта си в 1731 г. и първата жена на самия император Петър I Велики и майка на престолонаследника Алексей, Евдокия Лопухина. И днес гробниците на тези две царици се намират в главната църква на манастира.

Трагична за обителта е 1812 г. Тогава войниците на император Наполеон Бонапарт искат да я взривят, напускайки превзетата Москва. Смелата монахиня Сара обаче успява да загаси фитилите на бъчвите с барут и да спаси манастира. По-късно тук са погребани водачът срещу френското нашествие Денис Давидов и известните представители на рода Соловьови. С това се оформя традицията в обителта да се полагат тленните останки на видните руснаци, която не секва и днес.

Както повечето руски манастири по времето на болшевиките в 1922 г. Новодевическата обител е закрита и превърната в Музей на разкрепостената жена. По-късно музеят вече става историко-художествен. Това позволява първоначалният ансамбъл да бъде запазен почти без изменения. През 1994 г. монашеската община е възстановена,

а в 2004 г. манастирът е вписан в Световната листа на ЮНЕСКО

От 2010 г. той е върнат на църквата и сега текат мащабни реставрационни дейности. Влизам през грандиозната Северна порта и се уверявам в правотата на тези, които сравняват Новодевическия манастир с московския Кремъл. И тук първоначално укрепленията били дървени. В края на ХVII в. комплексът е ограден с високи тухлени стени, пазени от 12 кули. По подобие на Кремъл ъгловите са кръгли, а другите - правоъгълни. Еднакви са зъберите и бойниците за стрелба.

Ансамбълът включва 14 сгради, от които 8 са църкви. Сред тях са вместени няколко дворци, където живеели най-важните особи - Ирина Годунова, Евдокия Лопухина, София и др. Основните постройки са от времето на регентката София, която сякаш е предчувствала, че ще изкара тук последните си години. Всички те са градени от тухли и с характерните за руския барок белокаменни елементи. Сега вътре се помещават различни иконни и тематични експозиции.

Доминанта са централните сгради, разположени в един ред. Най-стар е главният храм, посветен на донесената от Смоленск Богородична икона. Той е построен в 1524-1525 г. по пример на Успенската катедрала в Кремъл. Прекрасният иконостас от ХVII в. включва образи на свети воини и на руски князе, възвеличавайки Москва като Третия Рим. На запад е създаденият в 1685-1687 г. ансамбъл на трапезарията заедно с църквата "Успение". Уникално за първата е, че

при цялата си площ от 393 кв. м нейният сводест покрив няма нито една подпора

Може би най-забележителната сграда в обителта е построената в 1689-1690 г. 72-метрова камбанария. Осмостенната кула е в стила на т. нар. наришкински барок и се издига на 6 етажа. Макар да е втора по височина след тази на Иван Велики в Кремъл, за нея се говори като за най-красивата. Великият руски архитект от ХVIII в. Василий Баженов отбелязва: "Камбанарията на Иван Велики е достойна на вид, но тази на Новодевическия манастир е за очите на човек с вкус".

Освен музей обителта приютява покоите на Крутицко-Коломенските митрополити, които управляват Московска епархия от името на руския патриарх. За мен е особена чест, че същата вечер мога да се запозная с днешния митрополит Ювеналий, един прекрасен и дълбоко вярващ човек. В разговора споменаваме нелепо загиналия през лятото Варненско-Преславски митрополит Кирил, с когото и двамата сме били добри приятели.

Новото гробище

През 1898-1904 г. от юг е построено т.нар. Ново гробище, оградено със собствена стена. Неговата функция е подобна на тази на "Пер лашез" в Париж и там са погребани едни от най-видните руснаци. По своя политически престиж то отстъпва само на урните от Кремълската стена. Тук са останките на писателите Михаил Булгаков и Иля Еренбург, на драматурга Станиславски, на дъщерята на Сталин, Светлана Алилуева, и на Никита Хрушчов. Надгробните паметници са изпълнени от скулптори като Сергей Коненков, Вера Мухина и Ернст Неизвестний.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай