Владимир Тодоров вече 20 години работи за американското кино и е добре дошъл в почти всички големи студиa там. Създал е визията на герои от "Полярен експрес", "Хари Потър и философският камък", "Беулф", "Стюарт литъл", 1 и 2, но не обича да го наричат човек от Холивуд. Странните му приказни шкембелановци или чудовища, напомнящи понякога образите на Йеронимус Бош, са родени от безкрайната му фантазия и обикновено са скелето на героите, които после аниматорите доразвиват. Той е и авторът на визията за кинофеста So Independent 2013-та, заради който долетя от Лос Анджелис. А преди дни подреди в клуб "Мото" вернисаж с илюстрации и анимации на герои от лентите си. Утре пък ще представи книгата си The Moon Rock и ще има среща с деца в Дома на киното от 14 часа.
"Това е първата изложба, която правя в живота си. Филмовите неща обикновено не ги излагаме, те са в компютрите ни. Избрах този клуб, защото някога тук бяха ателиета на Художествената академия, тук се правеха скулптури, а оттатък, където е сега магазинът, бяха подготвителните курсове за Художествената гимназия. В тях съм се учил да рисувам портрети преди да кандидатствам, така че мястото има история и лично за мен", разказва художникът.
Кариерата на талантливия българин, който учи анимация във ВИТИЗ, започва през 1990 г. в Amblimation Studio на Стивън Спилбърг в Лондон. Става случайно - докато разглежда специализирано наше списание, попада на обява, чрез която лондонско студио набира аниматори за пълнометражен филм. Така се включва в създаването на "Американска приказка" 2 и We're Back, Balto и остава за дълго на Острова. Седем години по-късно се присъединява към "Уорнър брадърс" и създава анимацията "Битката за Камелот". След това Тодоров е поканен в "Sony Pictures Imageworks" в Лос Анджелис, където става част от екипите, създали "Стюарт Литъл" и "Хари Потър и философският камък" и спечелилия "Оскар" за късометражна анимационнна лента "The Chubb Chubbs".
Всичко това днес е един хубав спомен за художника - най-вече от срещите с интересни и талантливи хора. Като например с Джоан Роулинг, докато работел по "Хари Потър". Трябвало да изгради образите на триглавото куче и на кентавъра и писателката настояла човекът-кон да е хубавец. Владо щрихирал физиономия и оформил коремни плочки на покрития с козина кентавър. Продуцентите обаче решили, че ефектите ще им излязат скъпо и поискали секси жребецът да отпадне. Авторката
Роулинг обаче се заинатила
и персонажът останал така, както Тодоров го е замислил.
Но като че времето, през което е супервайзер за дизайна на героите на "Полярен експрес", му е най-скъпо. Тогава започва десетгодишният му творчески тандем с режисьора Робърт Земекис, запознава се и с Том Ханкс. Тодоров дори му описал как да изглежда по-адекватно в лентата "Терминалът" на Стивън Спилбърг, където звездата играе българин. Понаучил го и някоя и друга нашенска дума, но Ханкс запомнил главно псувните. Покрай Земекис Тодоров прибавя в портфолиото си и "Беулф", в който "позлатява" Анджелина Джоли и се запознава и с Антъни Хопкинс. Следват "Майло на Марс" и "Коледна песен".
"Вдъхновяващо е да работиш със Земекис, той е от легендите във филмовата индустрия. Още преди да го познавам, той ми повлия задочно. Когато учех анимация, гледах "Заекът Роджър" и си представях какво ли е да партнираш на режисьор като него. Мислех, че това не може да се случи никога. И си представете какво е за мен да се срещна със Земекис. Сега, през призмата на изминалото време, това не ми изглежда толкова фантастично, но всъщност е почти приказна небивалица. Научих прекалено много от него за правенето на кино", разказа Владимир Тодоров.
Междувременно със съпругата му Боряна написват историята The Moon Rock ("Лунният камът") - разказ за пътешествието на момченце в приказен свят, а художникът прави илюстрациите. Романът излиза през 2007-ма в канадското издателство Simply Read, специализирано в печатането на богато илюстрирани книги и албуми. Негов собственик е архитектът Димитър Савов - син на покойния политик и лингвист Стефан Савов. "Капризите на Оливър", издадена и у нас, е втората книжка на семейния тандем, а "Archipelago N.Y" - третата. Историята за Оливър и материализиращите се детски капризи-демони донякъде е вдъхновена от децата на Тодорови - момчето Алекс и момичето Ангелина и тяхното порастване през глезотиите, ревовете и помъдряването им.
През последните години Тодоров е ангажиран главно с motion capture филми. При продукциите от този род актьорите се снимат в празно помещение, а
тялото им е покрито със сензори
Инфрачервени камери улавят движенията им и ги "пренасят" в компютър. Оттам аниматорите напластяват фантазиите си над точковото тяло, съобразявайки се със скиците на Владо. За да изгради образите в "Беулф", Тодоров използва микс от снимки и рисунки.
"Заблуждавам убедително зрителите и ги карам да вярват в несъществуващи светове и в измислени герои. Създавам визии и герои от типа на Хари Потър, където нереалното става реалност и обратното. Така че, илюзия и измама, са напълно подходящи определения за това, което прави художникът в киното", споделя Тодоров.
Когато го питат дали трудно се е наложил, защото е българин, обяснява, че националността няма никакво значение. Критериите, сред това море от таланти в Ел Ей, които търсят своето място, е да се работи здраво. И да имаш късмета да попаднеш на точното място в точното време.
Сега Владимир Тодоров работи над два авторски проекта. Опитва се да завърша илюстрациите към последния си роман Archipelago N.Y., който е нещо средно между фентъзи и антиутопия. Започнал е работа и върху първия си късометражен анимационен филм. "Това е визуален експеримент. Искам да накарам илюстрациите ми да оживеят, но го правя абсолютно сам и не очаквам да стане бързо".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
