Видин. Уникална изложба от плъстени постелки, характерни за старите българи, откриха в обновената историческа сграда на кръстата казарма във Видин. Изложбата се посвещава на празника на града – Димитровден.
Плъстените изделия, характерни за номадските народи, са били разпространени във Видинско. До 1956 година в село Шишинци е имало работилница за изработването на такива постелки. Това е не тъкана материя, произведена от разчепкана овча вълна, подложена на влага, топлина и натиск.
Първите плъстени изделия датират от 8000 години преди новата ера. Дреха, изработена от плъст, е открита в гробницата на цар Мидас, митичния владетел на Фригия. Плъстените изделия са били популярни в Китай и Алтай. От плъст са изработени първите щикове и брони на войните на Римската империя. Освен постелки, по този начин са били изработвани и приспособления за езда на коне без седла.
На изложбата във Видин са показани плъстови постелки, изработени преди повече от 100 години в селата Покрайна, Сланотрън, Кутово, Кошава, Неговановци. Те са от чеиза на моми от селото.
Според етнографката Маргарита Николова, която представи килимите, шарките по тях са космически. За символи старите българи са използвали слънцето, небето, дърветата, овчите рога. Така се е постигала хармония между човека и процесите във Вселената, изтъкна тя.
Изложбата е първата в обновената сграда на Кръстатата казарма във Видин, в която се намира етнографската експозиция на историческия музей. Тя бе осветена от архимандрит Поликарп, председател на катедралния храм "Свети Димитър" във Видин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
