Нежното острие на тамплиерите

Жени изпълняват тайни дипломатически мисии от създаването на ордена до днес

Нежното острие на тамплиерите | StandartNews.com

росташки кикот оглася входа на френската крепост Вокульор, когато в щипещото утро на 22 февруари 1429 г. една 17-годишна хлапачка повторно се изправя пред портите. Брадясалите стражи с мътни от снощното вино очи са убедени, че този път шефът им Робер дьо Бодрикур няма да я върне обратно в родното й село Домреми. А наистина ще я накаже в кухнята. Но докато текат циничните облози "как точно", се случва чудо. Комендантът не само приема хилавата мома, представила се като Жана д'Арк. Но изслушва бръщолевенията й, че има божествена мисия да спаси Франция от английските нашественици. И - о, ужас, лично изпълнява волята на лунатичката - аудиенция при херцога на Лотарингия. Дьо Бодрикур дава на момичето мъжки дрехи и го ескортира до двореца в Нанси.

Когато само няколко дни по-късно Жанет, както сама се нарича малката, вирва надменно брадичката си пред херцога, дворът изтръпва. Никой не може да повярва на ушите си. Защото попитана какво иска, селянката нагло отговаря: "Вашият син, коне и неколцина добри мъже, които да ме отведат във Франция". Историците и до днес си блъскат главите защо Орлеанската дева безнаказано държи тон и какво точно е било желанието й. Херцогът няма син. До него в тронната зала седи зет му - Рене Анжуйски, Добрия крал, запалил много от искрите на европейския Ренесанс. Явно Жана е имала предвид него, защото Добряка я придружава в пътя й към двореца на дофина в Шинон. И се сражава рамо до рамо с Девата по време на обсадата на Орлеан.

Има не една версия за отношенията между френската светица и Рене Анжуйски. Циниците твърдят, че са били любовници. Мистиците - че са обвързани с клетва в тайно учение. Рене не е случаен човек. Има 4 графски титли - на Бар, Прованс, Пиемонт и Гиз, става херцог на Каламбрия, Анжу и Лотарингия. Крал е на Унгария, на Неапол и Сицилия, на Арагон, Валенсия, Майорка и Сардиния. А изпълнява прищевките на едно дете от простолюдието.

Разплитането на загадката тръгва от най-интересната и впечатляваща титла, която има Добряка - крал на Йерусалим. Разбира се, тя е символична. По това време легендарният Утремер е само романтичен спомен за славните рицарски времена. А Тамплиерският орден, пазител на Светите земи - пепел от кладата на Жак дьо Моле. Дори и на думи обаче титлата крал на Йерусалим е знак за приемственост, простираща се назад във времето чак до Годфрид Булонски, рицаря освободил Свещения град, първия владетел на Йерусалимското кралство. Изследователите на тайните общества сочат Годфрид Булонски за основател на ордена от Сион. Дан Браун накара светът да повярва, че това мистично общество, оцеляло от 1090 г. до днес, е призвано да пази кралската кръв на Христовото потомство. Историците са по-семпли в хипотезите си. За тях орденът от Сион е по-скоро философският разум и дипломатическата сила, създали и наложили най-страшния, но и най-романтичен средновековен орден - тамплиерския.

Днешните последователи на Христовата милиция не смятат нито Жана д'Арк, нито Рене Анжуйски за част от за наследството на славния орден, окончателно ликвидиран от синеокия Филип Хубави през 1314 г. Но мълчат, когато стане въпрос за връзката им с ордена в сянка - от Сион. А той за разлика от бедните рицари на Христа е по-скоро политически. Ако тамплиерите са грубата сила на бойното поле, членове на братството от Сион са тайното острие на дипломацията. И въпреки че се наричат "монаси", в редиците им всъщност се нареждат много жени. Летописите свидетелстват, че до 1188 г. двата ордена имат общо ръководство. Разривът настъпва след превземането на Йерусалим от сарацините година по-рано. "Бащите" от Сион обвиняват самонадеяните войни с бели плащове. Подчинени само на папата, неприлично богати и властни, тамплиерите пък са убедени, че вече нямат нужда от създателите си. Легендите, свързани с Ордена от Сион, разказват, че един от неговите велики магистри е не друг, а Рене Анжуйски. Но мнозина се чудят дали преди него на "тайния трон" не е била Жана от село Домреми. Как иначе би дръзнала да дава нареждания на херцога и Рене? Още повече че според последните исторически сензации Орлеанската дева изобщо не е била пастирка. А дама от благороден род, владееща няколко езика, със завидни познания в науката и военното дело.

Всъщност по-вероятно е начело на "монасите" от Сион в този момент да е другата дама, участвала в скандала в тронната зала в Нанси. Йоланда Анжуйска, майка на Рене. Казват, че това е жената, без чиято благословия нищо не се случвало, че точно тя вдъхновила похода на Жана и участието на Рене в него. Случайно или не след Добрия крал кормилото на ордена от Сион преминава в ръцете на дъщеря му - Йоланда дьо Бар. През вековете това тайно братство е било ръководено от още поне две жени. Макар ролята им винаги да е оставала в сянка, те на практика управлявали съдбините на Европа.

Всъщност истината е, че в Ордена на тамплиерите от началото до края е имало жени. По волята на св. Бернар от Клерво, идеолог на храмовиците, всеки благородник, който ставал тамплиер, дарявал цялото си имущество на ордена и полагал обет за целомъдрие. Но по-голямата част от войните вече били семейни. Затова домочадието им също влизало в Ордена. За пред хората жените уж помагали в кухнята. На практика обаче тези благородни дами от най-висшите аристократични родове на Европа изпълнявали сложни дипломатически мисии. Пак по устав, когато рицар загинел на бойното поле, половината от дареното от него имущество се връщало обратно на съпругата и децата му. Но пресметливи до крайност, великите магистри на Ордена връщали на думи замъците. Но оставяли графините в командериите, като се грижели за благосъстоянието им до сетния им дъх. В един от най-старите устави на ордена - Латинския, има препоръка: да не се приемат много жени. Традицията е оцеляла до днес. Едни от най-важните постове в Тамплиерски орден са поверени на дами. По примера на Жана и Йоланда те отговарят за дипломацията и реда.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай