"Орозов! Was ist das? - ще попита гордият столичанин... Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г-на Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици..." Така разказва за явлението "Мито Орозов" Алеко Константинов в пътеписа си "София-Мездра-Враца", публикуван през 1897 г. В него авторът на "Бай Ганьо" признава: "... Най-отрадно впечатление във Враца ми направи фабриката на Орозова или, по-вярно, самата личност Орозов". Но не само Щастливеца е бил възхитен от Мито Орозов - един сирак, чирак, който става първият индустриалец в града почти дете - 17-годишен. Тогава, през септември, точно преди 130 г. той създава първата у нас фабрика за производство на файтони и кабриолети. И му се кланят не само столичните кокони и елегантните им кавалери, но й европейските господа и дами с воалетки. Днес името му носят един от най-големите булеварди във Враца и училището в затвора, където лишените от свобода учат занаяти.
В двора на Етнографско-възрожденския комплекс в града пък е единственият в България музей на първите превозни средства. Експонатите са дарение от наследниците на прочутия врачански фабрикант Мито Орозов. Показани са както примитивни каруци и волски коли, така и
кокетни шейни, двуколки, брички и файтони
С тях фабрикантът става известен по цял свят. Сега с любопитство ги разглеждат дори децата, които си играят пред музея с коли от най-съвременни марки. Но старите возила ги привличат като магнит.
Мито Орозов и до днес е единственият българин, получил предложение за съдружие от "Форд". Това се случва през 1907 г., когато файтоните на врачанския индустриалец се прочули в света след участието му в Лондонското изложение на балканските страни. От английската столица Орозов се връща със златен медал. Но вместо да се поласкае от вниманието на световноизвестния гигант, пресметливият занаятчия отсякъл: "Форд" не е за нас, защото поставя условия тежки и иска да вземе много на наш гръб. Не съм луд да му правя купета за автомобилни шасита при толкова тънко заплащане." Така до края на живота си най-големият български производител на кабриолети, брички и файтони работел сам, без всякакви ортаци. И макар да е основател и пръв председател на Врачанската популярна банка, а сетне - учредител и на банка "Веслец", той също така упорито отказва да вземе кредити. "Не е изгодно - ще
вземеш пари с 10% лихва, а ще спечелиш едва 12%
Възнаграждава ли се трудът и изкуството с 2% печалба, когато лихваринът, който и да бил той, без нищо, на мой гръб ще си прибере 10%?" - пише в един от дневниците си Орозов.
"Той наистина е явление за България", пише един от неговите изследователи - историкът Николай Дойнов. "Повече от век назад той вижда модела на съвремието: любознателност, инициативност, дръзка воля, замах, трудолюбие, постоянство. Речем ли да описваме съвременен реформатор и цар на труда, имаме си вече готов български Форд", казва Дойнов.
На първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Орозов бил един от главните изложители и уредници. Показал брички и кабриолети. Бил награден със златен и сребърен медал, а експонатите - закупени от двореца. Последвала после цяла серия златни отличия от изложенията в Плевен през 1895 г. и в Русе - 2 г. по-късно. Освен с участието си в панаири, индустриалецът рекламирал производството си със собствени подробни каталози, проспекти и ценоразписи с точно определени цени. Навсякъде изрично подчертавал, че фирмата е придворен доставчик на файтони и кабриолети.
Персоналът му се движел от 20 до 30 души
а понякога и повече. При приемането на нови работници Орозов упражнявал строг подбор, като всеки новопостъпил бил подлаган на едногодишно обучение, на физическа, морална и интелектуална проверка съгласно установен нарочно за това от майстора "Правилник за ученичество (чиракуване) в коларницата на Мито Орозов". Издигнал се до положението на голям занаятчия изключително по пътя на упорит труд и самообразование, Мито Орозов внушавал и изисквал от своите работници същото. Той ги насочвал какви книги да четат от библиотеката на читалище "Развитие", като ги пращал там с бележки лично от него. На видни места в работилницата били поставени напътствия: "Познай себе си!", "Сам си помагай!", "С труд и постоянство се постига цел!", "Без ред - нема свет!". Отношението му към работниците било бащинско и най-приятелско. През 1907 г. той
пръв в страната въвел 9-часов работен ден
при нормално тогава работно време от 10 до 12 ч. Това разгневило занаятчиите в града, но той не отстъпил, а се мотивирал така: "При пълна натовареност и организация добросъвестният работник за 9 часа може да произведе толкова, колкото при други условия - за 10-12 ч. От преуморения работник ползата е малка!"
Мито Орозов живо се интересувал и от други стопански начинания. Хвърлил много усилия за подобряване на водоснабдяването на Враца, направил фабрика за производство на тухли и цигли, вложил опит, сили и труд в развитието на лозарството, в овощарството, в залесяването с черници и акации, конструирал и изработвал домашни станове за тъкане на свила. Залавял се с безброй стопански, обществени и културни инициативи. Сочен бил за пример на почтен и самоиздигнал се индустриалец и общественик, той дълги години бил член на Софийската търговско-индустриална камара. През 1911 г. го избрали за депутат от Враца във Великото народно събрание.
Смъртта го настигнала точно преди 90 г. - на 30 септември 1923 г. Този ден било неделя. Както обикновено други работници в коларницата освен 64-годишния майстор нямало. Мощна експлозия от избухнали наблизо складове за боеприпаси буквално помела 1/4 от града. Сринала и сградата на фабриканта. Чак след 3 дни
намерили трупа му под развалините
разпокъсан и разхвърлян. По общо желание на работниците и гражданите бил погребан в двора на коларницата.
Мито Орозов оставил четирима синове. Те са събрали безценен архив, който сега музеят издава в специална юбилейна книга. Най-големият Владимир е завършил електроинженерство във Франция в годината, в която загубил баща си, и станал учител по специални предмети. Ангел бил изкусен дърворезбар, а Петър и Тодор възстановили коларницата само за една година. Правили по 150 файтона и кабриолета годишно и запазили реномето на марката "Мито Орозов". Имали клиенти не само в България, но и в странство, които чакали цяла година само и само тяхната поръчка да се изпълни във Враца. Техен файтон заминал дори за Сирия. Но за зла участ по време на бомбардировката над Враца на 24 януари 1944 г., снаряд паднал на фабриката и я разрушил до основи. Наложило се коларницата за втори път да възкръсва и братята я възстановили от нулата. Но народната власт окончателно я затрила. През 1947 г. я национализирали. "Като ме изгониха от предприятието
станах по-беден от последния пролетарий
пише в мемоарите си Петър Орозов. "Взеха всичко - и влоговите ни книжки, и спестяванията на децата", допълва той. Народната власт обединила коларницата с кооперация "Гранит", а новото предприятие започнало да прави лопати, подкови и печки. Викнали Петър Орозов за технически ръководител, но той едва издържал там до 1958 г. Напуснал заради просташкото отношение на директорите.
Последният му ученик още майстори файтони
Бай Анко Велков от врачанското село Косталево е последният ученик на Мито Орозов. 83-годишният майстор все още прави файтони, но няма на кого да предаде занаята. Ковашкото огнище и инвентарът му са на повече от век. На старинния му тезгях е окачен оригинален чертеж на файтон, наследен от Мито Орозов. Той прилича на иманярска карта. Пожълтялата хартия е като древен пергамент - оръфана в краищата и с толкова "нишани", че май само бай Анко си ги разчита. Преди 5 г. изработи файтон бижу, след като сумата от близо 15 000 лв. бе събрана предимно от дарения. Мечтата на майстора беше разкошното ретро возило да се превърне в подвижна атракция във Враца. От общината обаче така и не намериха начин това да стане. А досега файтонът можеше да се изплати, вместо да седи в музея, би пресметнал Мито Орозов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
