Вторник,

Любиша Самарджич: Политиката не е донесла добро на никого

От: Failed to load user -
4272
Любиша Самарджич: Политиката не е донесла добро на никого
A
A
A

Едно момче разпалено играе на училищната сцена. Всички са се втренчили очи в него. Той е емоционален и обещаващ. В един момент обаче от напрежението връвта, която държи панталоните му, се къса и те се свличат на земята. В този момент настроението в залата се преобръща. Същата тази сериозна публика избухва в смях. Младежът, засрамен, побягва, но някой от възрастните го връща на сцената. Край с театъра, решава момчето и не иска и да си помисли за него цели осем години, чак до 1961 г., когато започва да учи в белградската академия за театрално изкуство. Завърша и постъпва в театър "Ателие 212". "Игра в незастроен дом" е първата му роля в киното.

Днес това момче е на 77 години и е един от най-известните сърби. Казва се Любиша Самарджич. Наскоро големият актьор беше в София. Българската столица се оказа най-подходящото място, в което организаторите на Международния кинофестивал в Ялта можеха да се срещнат с големия артист и да му връчат голямата награда на престижния форум. Печеливш се оказа филмът му "Мирис на дъжд на Балканите".

Трябва да накараш публиката да плаче, да се смее и накрая да се замисли. Това е професионалното верую на режисьора Самарджич. А човешката му философия е завладяна от идеята за толерантността и любовта. Против войната. Любиша разказа как е остро се е противопоставил през 1999 година, когато двама военни нахлули в дома му, за да мобилизират собствения му син. Те искат да се бие против тези, с които доскоро е живял, възмущава се бащата.

У нас името на прочутия талант се свързва преди всичко с участието му в сериала "Горещ вятър". Тогава той стана любимец на малки и големи. Популярността му се утвърди с участието му в няколко новогодишни телевизионни програми. След тях улицата веднага запя " Асад Адио" и "Дай рибу". Тя си ги спомня и до днес.

- Г-н Самарджич, отново сте в София. Честита награда. С кого се срещате, когато дойдете тук?

- С мои хора. Първият мой приятел беше покойният Хачо Бояджиев, който ми отвори пътя за България. Бяхме големи приятели. Той е режисьор, драматург, забележително име във вашето изкуство. Виждам се с Джоко Росич. Ето сега се чух със Стефан Данаилов. Имам приятни спомени и срещи с тези хора, затова не пропускам да им позвъня, да им се обадя. Много уважавам тукашните колеги. От гледна точка на актьорските ми изяви България винаги ми е носила успех. Но в същото време тя е много важна и за режисьорската ми кариера.

- Какво си говорите с българските си приятели?

- Имаме много общи спомени с тези хора. Най-мило ми е, като се върнем назад в годините. Тогава в Националния дворец на културата правихме новогодишната програма за телевизията. По време на снимките се запознах и с Коста Цонев. Беше невероятно чудо. Пях "Asad Adio", песента от филма "Горещ вятър", а също и една друга, която стана легенда във вашата страна "Дай рибу".

- "Горещ вятър". Това ли бе вашият голям професионален късмет?

- Неговият герой се превърна във важна личност в много страни. Най-много обаче той покори Русия. Шурда, както бе името му, стана любимец и в Унгария, Румъния Чехословакия, целия социалистически лагер. За мен това беше голям успех.

- Как би живял героят ви днес? Тогава той беше беден несретник. В наше време може би щеше да забогатее?

- Не, нямаше да бъде богат и доволен. Щеше вероятно да бъде такъв, какъвто си е бил. Както аз го бях пресъздал: същия живот, късмет, приятели, атмосфера, житейски драми и неудачи. Въобще щеше да преживее пак всичко, което помните от филма.

- "Мирис на дъжд на Балканите" е последният ви филм. Той вече взе няколко престижни награди. С какво лентата ви печели зрители и жури?

- Настина този филм има голям успех. Той спечели голямата награда на кинофестивала в Ялта. Оценен е високо в такава огромна страна като Китай, после Румъния, Хърватия, Унгария. Сега и в България ще го покажат. В него се представя едно семейство, същността и здравата основа на нашия живот. Но в съвременността то е разстроено, разбито. Това налага да обединим всички усилия, да скрепим елементите, за да върнем семейството в идеалния му вариант. Трябва да имаме памет и мъдрост, за да се решат сложни житейски проблеми, свързани със семейството. Там е и любовта, я тя винаги си остава най-главното нещо в живота.

Любиша сочи към съпругата си Миряна.

- Тук е жена ми. Догодина ще отбележим петдесет години съвместен живот. Ще имаме златна сватба.

- Как опазихте любовта? И за това ли е нужен талант?

- Преди много години за първи път видях Мира в Словения. Край красивото езеро Блед. Там преговаряха навремето Владимир Путин и Джордж Буш-младши. Срещнах я в градската поща. Беше много хубава. Пишеше писмо, а аз отидох да се обадя по телефона. И тогава си казах: Тя ще бъде моя жена. Аз също бях много красив, вече известен и ерген.

- Какво се случи, след като запознахте толкова набързо?

- Сърцето ми се отвори. Роди се любовта. И ето вижте, че продължава и до ден днешен. Бяхме млади. И сега сме, но млади духом. Това е важно. Да можеш да живееш живота си по истински начин.

- Кой е филмът ви мечта и ще го направите ли някога?

- Написал съм сценарий за сериал, който ще се нарича "Дубровническите пирати". Предоставил съм го на филмовия канал НВО.

- Кой ще участва в него?

- Като дойде времето, ще преценим.

- Ви сте любимец на българските зрители. Играли ли сте в наш филм?

- Не.

- А желаете ли това да се случи?

- Имах една покана, но тя не ми допадна. Не ми хареса историята.

- У нас младите имена вече завладяват екрана. Гледате ли новите ни сериали?

- Не, не съм виждал нищо. Гледал съм "Аспарух" преди тридесетина години. Той наистина беше впечатляващ.

- Как е киното в Сърбия.

- При нас всичко е американско. Истински сръбски филми могат да се видят само на някой от фестивалите.

- Какво трябва да показва днешното балканско кино, за да бъде на нивото на най-добрите в света?

- Кустурица прави нещата като спектакъл. Безспорно голям режисьор, със свое утвърдено място. Той е признат в цяла Европа. А балканското кино ли... Той трябва да разкаже за живота на хората от този район. Техните проблеми, болки мечти...

- Наричат ви Роберт де Ниро на Балканите. Харесва ли ви това определение?

- Аз съм си само Любиша Самарджич.

- Предлагали ли са ви да се снимате в Меката на киното Холивуд?

- Имах късмета да получа наградата за най-добър актьор "Златният лъв" на филмовия фестивал във Венеция. И тогава двама много известни продуценти, които бяха на върха преди тридесет години, ме поканиха да отида в Лондон и подпиша договор с тях за пет години. Не го направих. Останах в моята държава, тогава Югославия, сега пък Сърбия. Останах честен към сънародниците си, които много ценя.

- Съжалявате ли?

Мира: Лошо е, че не се съгласи и не подписа договора.

- Тя мисли, че аз трябваше да приема това предложение. Но на мен много ми харесваше да бъде в моята родина с нея. Тя винаги беше алфата и омегата, началото и краят на всички проекти, особено на "Мирис на дъжд на Балканите". Благодарение на цялостната подготовка, която направи, този филм стана факт. Нейни са реквизитът, декорите, естетиката и посланията в него.

Мира: И двамата работихме. Това беше нашият общ продукт. Когато имаше трудни моменти, винаги му казвах: Ти можеш. И всичко тръгваше. Влизаше си в релсите.

- Тя е за Холивуд. Истинска актриса. Толкова красива. Хубавица. Предложих й: хайде да играеш. Но у нея няма суета.

Мира: Помогнах му да бъде добър режисьор и актьор, но аз лично не обичам да се представям.

- Станахте утвърден режисьор. А къде отиде актьорът. Защо не играете?

- Много съм капризен в последно време. Нищо от нещата, които ми се предлагат, не ми харесва.

- Тук сега е стачка. У нас народът не обича политиците, въпреки че ги избира. Как е при вас?

- Махнете тази политика. Не ме вълнува. Тя на никого не е донесла добро. Единственото, което може направи, е да те въвлече в дълбокото блато, от което няма излизане.

- Започнали сте кариерата си в театъра. Защо се отказахте от сцената?

- Така е. Играех в най-големия югославски драматичен театър, дойдоха обаче поканите от киното и оставих сцената. Имах много работа покрай филмите. А и свободната професия дава повече възможности

- Не изпитвахте ли носталгия по сцената

- Не, не. Обичам киното.

- В колко филма сте се снимали?

- Сигурно над 250.

- Вие сте за "Гинес".

- Така е. Имам и много телевизионни сериали: "Полицаят от Петльово бърдо" и безспорно "Горещ вятър". Винаги във филмите си пропагандирам за толерантност. Тя е философията на моя живот. Живял съм едновременно с католици, православни с евреи, мюсюлмани, защото бивша Югославия беше страна, в която имаше по малко от всички вери и етноси. Аз съм от Белград, но моята популярност надхвърля границите на Сърбия. Знаят ме в Хърватия, Словения, Босна. И като режисьор, и като актьор. И днес където и да отида по тези страни, хората ме разпознават и се държат добре. В Загреб непрекъснато ме спират, дори от трамвая младежи и махат и викат: Любиша. Герой. А то, какъв герой съм аз...

Символ на мъдростта

Бивш кореспондент на БНР в Белград, отговарящ за Западните Балкани. Бил е специален пратеник по време на войната в Македония и Косово.

С Любиша Самарджич се запознахме на фестивала "Златната ракла" в Пловдив през 1996 година. Той беше направил много хубав филм "Наташа" за едно момиче, чийто баща е полицай. Мафиотите обаче го убиват. Трагична история. По време на войната преди бомбардировките в Белград имаше студентски протести. Любиша беше сред малцината интелектуалци, които излязоха и протестираха срещу кражбата на гласове от Милошевич. Този човек винаги е бил символ на интелектуалното, на вечния стремеж за социална справедливост. Казва, че животът трябва да бъде подчинен на това. Той е един най-неспорните фигури след разпада на бивша Югославия. Винаги е бил символ на мъдростта. Ако денят ви не започне и не завърши с усмивка, този ден е загубен за вас, казва. Затова около него винаги е позитивно и ведро.

Влади Въргала: Велик като Велко Кънев

Влади Въргала получи приз от телекинофестивала в Ялта за най-добър сценарий, но това, което истински го зарадва освен признанието беше, че го получава в компанията на идола си от детството - Любиша Самарджич. Той пък беше отличен с голямата награда на форума. Двамата си взеха плакетите на церемония в Руския културен център в София.

"Срещата ни с Любиша е трета поред. Преди това сме играли заедно в новогодишната програма на шоуто "Царете на комедията" през 2008 г. За мен беше голяма чест и радост да получа награда, редом до него. Това е признание за труда на целия ни екип. И Михаил Алексеев, който ни връчи отличията, и Любиша дойдоха на собствени разноски за събитието. Любиша е един от най-милите хора, които съм срещал, и не можех да повярвам, че героят ми от детството е до мен и двамата получаваме аплодисменти за труда си. Хачо Бояджиев ми е разказвал как двамата са измислили "Дай рибу, рибу" за новогодишната програма само час преди ефир. За мен Любиша е сред великите актьори като Велко Кънев, Бата Живойнович, Антон Радичев.


Всички новини от категория Мнения.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички