Едно момче разпалено играе на училищната сцена. Всички са се втренчили очи в него. Той е емоционален и обещаващ. В един момент обаче от напрежението връвта, която държи панталоните му, се къса и те се свличат на земята. В този момент настроението в залата се преобръща. Същата тази сериозна публика избухва в смях. Младежът, засрамен, побягва, но някой от възрастните го връща на сцената. Край с театъра, решава момчето и не иска и да си помисли за него цели осем години, чак до 1961 г., когато започва да учи в белградската академия за театрално изкуство. Завърша и постъпва в театър "Ателие 212". "Игра в незастроен дом" е първата му роля в киното.
Днес това момче е на 77 години и е един от най-известните сърби. Казва се Любиша Самарджич. Наскоро големият актьор беше в София. Българската столица се оказа най-подходящото място, в което организаторите на Международния кинофестивал в Ялта можеха да се срещнат с големия артист и да му връчат голямата награда на престижния форум. Печеливш се оказа филмът му "Мирис на дъжд на Балканите".
Трябва да накараш публиката да плаче, да се смее и накрая да се замисли. Това е професионалното верую на режисьора Самарджич. А човешката му философия е завладяна от идеята за толерантността и любовта. Против войната. Любиша разказа как е остро се е противопоставил през 1999 година, когато двама военни нахлули в дома му, за да мобилизират собствения му син. Те искат да се бие против тези, с които доскоро е живял, възмущава се бащата.
У нас името на прочутия талант се свързва преди всичко с участието му в сериала "Горещ вятър". Тогава той стана любимец на малки и големи. Популярността му се утвърди с участието му в няколко новогодишни телевизионни програми. След тях улицата веднага запя " Асад Адио" и "Дай рибу". Тя си ги спомня и до днес.
- Г-н Самарджич, отново сте в София. Честита награда. С кого се срещате, когато дойдете тук?
- С мои хора. Първият мой приятел беше покойният Хачо Бояджиев, който ми отвори пътя за България. Бяхме големи приятели. Той е режисьор, драматург, забележително име във вашето изкуство. Виждам се с Джоко Росич. Ето сега се чух със Стефан Данаилов. Имам приятни спомени и срещи с тези хора, затова не пропускам да им позвъня, да им се обадя. Много уважавам тукашните колеги. От гледна точка на актьорските ми изяви България винаги ми е носила успех. Но в същото време тя е много важна и за режисьорската ми кариера.
- Какво си говорите с българските си приятели?
- Имаме много общи спомени с тези хора. Най-мило ми е, като се върнем назад в годините. Тогава в Националния дворец на културата правихме новогодишната програма за телевизията. По време на снимките се запознах и с Коста Цонев. Беше невероятно чудо. Пях "Asad Adio", песента от филма "Горещ вятър", а също и една друга, която стана легенда във вашата страна "Дай рибу".
- "Горещ вятър". Това ли бе вашият голям професионален късмет?
- Неговият герой се превърна във важна личност в много страни. Най-много обаче той покори Русия. Шурда, както бе името му, стана любимец и в Унгария, Румъния Чехословакия, целия социалистически лагер. За мен това беше голям успех.
- Как би живял героят ви днес? Тогава той беше беден несретник. В наше време може би щеше да забогатее?
- Не, нямаше да бъде богат и доволен. Щеше вероятно да бъде такъв, какъвто си е бил. Както аз го бях пресъздал: същия живот, късмет, приятели, атмосфера, житейски драми и неудачи. Въобще щеше да преживее пак всичко, което помните от филма.
- "Мирис на дъжд на Балканите" е последният ви филм. Той вече взе няколко престижни награди. С какво лентата ви печели зрители и жури?
- Настина този филм има голям успех. Той спечели голямата награда на кинофестивала в Ялта. Оценен е високо в такава огромна страна като Китай, после Румъния, Хърватия, Унгария. Сега и в България ще го покажат. В него се представя едно семейство, същността и здравата основа на нашия живот. Но в съвременността то е разстроено, разбито. Това налага да обединим всички усилия, да скрепим елементите, за да върнем семейството в идеалния му вариант. Трябва да имаме памет и мъдрост, за да се решат сложни житейски проблеми, свързани със семейството. Там е и любовта, я тя винаги си остава най-главното нещо в живота.
Любиша сочи към съпругата си Миряна.
- Тук е жена ми. Догодина ще отбележим петдесет години съвместен живот. Ще имаме златна сватба.
- Как опазихте любовта? И за това ли е нужен талант?
- Преди много години за първи път видях Мира в Словения. Край красивото езеро Блед. Там преговаряха навремето Владимир Путин и Джордж Буш-младши. Срещнах я в градската поща. Беше много хубава. Пишеше писмо, а аз отидох да се обадя по телефона. И тогава си казах: Тя ще бъде моя жена. Аз също бях много красив, вече известен и ерген.
- Какво се случи, след като запознахте толкова набързо?
- Сърцето ми се отвори. Роди се любовта. И ето вижте, че продължава и до ден днешен. Бяхме млади. И сега сме, но млади духом. Това е важно. Да можеш да живееш живота си по истински начин.
- Кой е филмът ви мечта и ще го направите ли някога?
- Написал съм сценарий за сериал, който ще се нарича "Дубровническите пирати". Предоставил съм го на филмовия канал НВО.
- Кой ще участва в него?
- Като дойде времето, ще преценим.
- Ви сте любимец на българските зрители. Играли ли сте в наш филм?
- Не.
- А желаете ли това да се случи?
- Имах една покана, но тя не ми допадна. Не ми хареса историята.
- У нас младите имена вече завладяват екрана. Гледате ли новите ни сериали?
- Не, не съм виждал нищо. Гледал съм "Аспарух" преди тридесетина години. Той наистина беше впечатляващ.
- Как е киното в Сърбия.
- При нас всичко е американско. Истински сръбски филми могат да се видят само на някой от фестивалите.
- Какво трябва да показва днешното балканско кино, за да бъде на нивото на най-добрите в света?
- Кустурица прави нещата като спектакъл. Безспорно голям режисьор, със свое утвърдено място. Той е признат в цяла Европа. А балканското кино ли... Той трябва да разкаже за живота на хората от този район. Техните проблеми, болки мечти...
- Наричат ви Роберт де Ниро на Балканите. Харесва ли ви това определение?
- Аз съм си само Любиша Самарджич.
- Предлагали ли са ви да се снимате в Меката на киното Холивуд?
- Имах късмета да получа наградата за най-добър актьор "Златният лъв" на филмовия фестивал във Венеция. И тогава двама много известни продуценти, които бяха на върха преди тридесет години, ме поканиха да отида в Лондон и подпиша договор с тях за пет години. Не го направих. Останах в моята държава, тогава Югославия, сега пък Сърбия. Останах честен към сънародниците си, които много ценя.
- Съжалявате ли?
Мира: Лошо е, че не се съгласи и не подписа договора.
- Тя мисли, че аз трябваше да приема това предложение. Но на мен много ми харесваше да бъде в моята родина с нея. Тя винаги беше алфата и омегата, началото и краят на всички проекти, особено на "Мирис на дъжд на Балканите". Благодарение на цялостната подготовка, която направи, този филм стана факт. Нейни са реквизитът, декорите, естетиката и посланията в него.
Мира: И двамата работихме. Това беше нашият общ продукт. Когато имаше трудни моменти, винаги му казвах: Ти можеш. И всичко тръгваше. Влизаше си в релсите.
- Тя е за Холивуд. Истинска актриса. Толкова красива. Хубавица. Предложих й: хайде да играеш. Но у нея няма суета.
Мира: Помогнах му да бъде добър режисьор и актьор, но аз лично не обичам да се представям.
- Станахте утвърден режисьор. А къде отиде актьорът. Защо не играете?
- Много съм капризен в последно време. Нищо от нещата, които ми се предлагат, не ми харесва.
- Тук сега е стачка. У нас народът не обича политиците, въпреки че ги избира. Как е при вас?
- Махнете тази политика. Не ме вълнува. Тя на никого не е донесла добро. Единственото, което може направи, е да те въвлече в дълбокото блато, от което няма излизане.
- Започнали сте кариерата си в театъра. Защо се отказахте от сцената?
- Така е. Играех в най-големия югославски драматичен театър, дойдоха обаче поканите от киното и оставих сцената. Имах много работа покрай филмите. А и свободната професия дава повече възможности
- Не изпитвахте ли носталгия по сцената
- Не, не. Обичам киното.
- В колко филма сте се снимали?
- Сигурно над 250.
- Вие сте за "Гинес".
- Така е. Имам и много телевизионни сериали: "Полицаят от Петльово бърдо" и безспорно "Горещ вятър". Винаги във филмите си пропагандирам за толерантност. Тя е философията на моя живот. Живял съм едновременно с католици, православни с евреи, мюсюлмани, защото бивша Югославия беше страна, в която имаше по малко от всички вери и етноси. Аз съм от Белград, но моята популярност надхвърля границите на Сърбия. Знаят ме в Хърватия, Словения, Босна. И като режисьор, и като актьор. И днес където и да отида по тези страни, хората ме разпознават и се държат добре. В Загреб непрекъснато ме спират, дори от трамвая младежи и махат и викат: Любиша. Герой. А то, какъв герой съм аз...
Символ на мъдростта
Бивш кореспондент на БНР в Белград, отговарящ за Западните Балкани. Бил е специален пратеник по време на войната в Македония и Косово.
С Любиша Самарджич се запознахме на фестивала "Златната ракла" в Пловдив през 1996 година. Той беше направил много хубав филм "Наташа" за едно момиче, чийто баща е полицай. Мафиотите обаче го убиват. Трагична история. По време на войната преди бомбардировките в Белград имаше студентски протести. Любиша беше сред малцината интелектуалци, които излязоха и протестираха срещу кражбата на гласове от Милошевич. Този човек винаги е бил символ на интелектуалното, на вечния стремеж за социална справедливост. Казва, че животът трябва да бъде подчинен на това. Той е един най-неспорните фигури след разпада на бивша Югославия. Винаги е бил символ на мъдростта. Ако денят ви не започне и не завърши с усмивка, този ден е загубен за вас, казва. Затова около него винаги е позитивно и ведро.
Влади Въргала: Велик като Велко Кънев
Влади Въргала получи приз от телекинофестивала в Ялта за най-добър сценарий, но това, което истински го зарадва освен признанието беше, че го получава в компанията на идола си от детството - Любиша Самарджич. Той пък беше отличен с голямата награда на форума. Двамата си взеха плакетите на церемония в Руския културен център в София.
"Срещата ни с Любиша е трета поред. Преди това сме играли заедно в новогодишната програма на шоуто "Царете на комедията" през 2008 г. За мен беше голяма чест и радост да получа награда, редом до него. Това е признание за труда на целия ни екип. И Михаил Алексеев, който ни връчи отличията, и Любиша дойдоха на собствени разноски за събитието. Любиша е един от най-милите хора, които съм срещал, и не можех да повярвам, че героят ми от детството е до мен и двамата получаваме аплодисменти за труда си. Хачо Бояджиев ми е разказвал как двамата са измислили "Дай рибу, рибу" за новогодишната програма само час преди ефир. За мен Любиша е сред великите актьори като Велко Кънев, Бата Живойнович, Антон Радичев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
