Повечето от многобройните английски замъци са многократно преправяни и са загубили своя средновековен вид. Някои обаче са престанали да съществуват рано и са съхранили суровия си дух. Именно такъв е замъкът "Корф", намиращ се на близо 200 км югозападно от Лондон в графство Дорсет и съвсем близо до Ламанш.
Натам съм тръгнал в студения априлски ден на 2013 г. Ето го острова Пърбек - територия, оградена от реките Фрум и Пидъл. През хълмовете минава единственият път на юг. Тук съществува древно келтско селище, наречено от дошлите през V в. сакси Корфгит. През 876 г. насам се насочват отрядите на страшните датски викинги, водени от крал Гутрум. Срещу тях излиза армията на английския крал Алфред. Силите са равни и затова е сключен мир, като са разменени заложници. Викингите обаче не удържат на думата си и при оттеглянето си избиват дошлите при тях сакси. Тук сякаш се намесва Божията сила и ужасен щорм унищожава цялата датска флота в залива Сванаж.
Взел поука от случилото се, синът на Алфред, Едгар, издига в теснината дървен замък. Две години по-късно той умира и замъкът става собственост на вдовицата му Елфрид. На престола е издигнат 13-годишният син Едуард от първия брак на Едгар. Денят на коронацията е петък, 13. За допълнение в небето се появява комета. Скоро след това започва глад, а сред феодалите избухват разпри. Младият крал става зависим от архиепископ Дънстън, който е мразен от всички.
Така се стига до фаталния 18 март 978 г. Едуард отива в замъка "Корф" да посети мащехата си и на връщане от лова на елени е убит от удар с нож. За смъртта му е набедена Елфрид, защото на трона е издигнат нейният син Етелред.
Мълвата превръща Едуард в мъченик за вярата и той е канонизиран от всички църкви, включително и от православната.
От кончината му се възползват старите врагове - датчаните, и в ръцете им пада целият Дорсетшир, с изключение на замъка "Корф".
След нормандското нашествие в Англия през 1066 г. започва превръщането на важната крепост във величествена каменна цитадела. Особено активно е строителството по време на Хенри I (1100-1135), Джон Безземни (1167-1216) и наследника му Хенри III. При управлението на последния "Корф" получава нови вътрешни и външни порти и става най-мощният замък в Англия.
Точно тази невероятна крепост е цел на моята визита. Таксито ме откарва от гара Уоръм до живописно селце в подножието на грандиозните руини. По пътя се разминаваме с влак, теглен от истински парен локомотив, сякаш дошъл от времето на викторианска Англия на ХIХ в. Леденият вятър ме пронизва до кости, когато влизам през портата на Външния град. На поляната са разпънати шарени шатри, а хора в средновековно облекло готвят на огън, танцуват старинни танци, стрелят с лъкове. Оказва се, че това е ежегоден празник, провеждан в началото на пролетта.
Минавам през втора порта, чиито кули са странно килнати, сякаш бутнати настрани от чудовищен великан. Такива са и много от останалите укрепления, но аз още не знам причината за тази особеност на "Корф". Вървя през южния двор, където са караулните помещения и един параклис. Пространството от запад пък е фланкирано с три кули и пази подстъпа откъм реката. А над всичко стърчат стените на издигнатата от крал Хенри I свободно стояща жилищна кула (донжон) и на цитаделата "Глориет", създадена по заповед на крал Джон.
Именно тук научавам последната драматична глава от историята на "Корф". През вековете той сменя много собственици, докато през ХVII в. е притежаван от Върховния съдия сър Джон Бенкс. По това време бушува Гражданската война между крал Чарлз I и водените от Оливър Кромуел парламентаристи. Сър Джон е роялист и е с краля, а в замъка живее жена му Мери. В 1643 г. крепостта е обсадена от войските на Парламента, водени от полковник Уолтър Ърл. Блокадата продължава 13 седмици, селото в подножието е разрушено, но замъкът устоява. Тогава на помощ на Мери Бенкс идват 2000 конници, начело с граф Карнарвън. Ърл бяга по море в Саутхямптън, изоставяйки целия си обоз и артилерия.
Оръдията идват навреме за лейди Мери и тя ги прехвърля на крепостните стени. И точно навреме, защото войната в южната част на Англия върви зле за крал Чарлз. Скоро единствена цитадела на роялизма се оказва само "Корф". През 1646 г. два полка на Парламента отново обсаждат замъка.
Цели два месеца техните батареи обстрелват крепостта, но тя не поддава
Тогава се появява предателят полковник Питман, пропуснал 100 души от парламентаристите под предлог, че са подкрепление. Комендантът Енкентил заподозира измамата, но вече е късно, защото е завзет долният етаж на цитаделата. На следващия ден в сблъсъка с армията на Новото време пада последният средновековен замък на Англия.
Заради проявената смелост лейди Мери Бенкс и хората й са пуснати с мир от крепостта. Впрочем тя живее достатъчно дълго, за да види реставрацията на монархията в своята родина. Междувременно Парламентът гласува "Корф" да бъде разрушен. И то не само крепостните съоръжения да бъдат приведени в негодност, но той да бъде изтрит от лицето на земята. Инженерите не жалят барут, обаче повечето от яките кули не се сриват, а само се плъзват по склона. По тази причина ги виждам килнати настрани и изкривени в странни позиции.
Замъкът не се възражда, но селото е построено изцяло отново. То е много красиво с къщите и старата си църква. А аз сядам в традиционна английска кръчма на местен специалитет с месо и кускус, полят с бутилка френско вино. Съвсем в традициите на Острова, създадени от нормандските завоеватели и местните сакси.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
