Изкушението Бали

Островът е бягство от западния свят в рая на удоволствията

Изкушението Бали | StandartNews.com

"Усмихвай се! Днес ако си долу, утре ще си горе. Не се тревожи, стресът разболява. Защо да плащаме на лекарите, като можем сами да се излекуваме с усмивка?" Шофьорът на такси Маде разяснява философията си, докато пътуваме към плажа в Санур. Той е дошъл от бедната северна част на Бали да изкарва прехраната си в богатия юг, където са хилядите хотели, пълни с туристи. Знае за България покрай футбола. "Стоичков, Бербатов, Стилиян Петров - имате добри футболисти и преди бяхте много силни", казва Маде. Виждал е страната ни на картата, но не се надява някога да пътува до нея, защото това е лукс, който не може да си позволи. "Индонезия е много богата страна, но корупцията ни съсипва. Затова хората са бедни", казва шофьорът и за момент забравя максимата си да не се гневи на проблемите.

Бали, островът на боговете, наистина е рай. Но само за туристите. Тук те могат да получат абсолютно всичко - безкрайни плажове, нонстоп купони и обслужване от мили и усмихнати хора, които улавят дори неизречените желания. "O, they are very nice!", възкликват западняците още на летището, когато красиви девойки ги закичват с франджипани - цветето символ на Бали. Всички говорят английски, учат го старателно в училище, защото знаят, че с него ще си изкарват хляба. Задължително се интересуват откъде си. "А, Bulgaria!", възкликват с кимане на глава. Нито един не попита къде е това - както например би се случило в Германия или Франция. Всъщност се оказва, че треньорът на местния футболен отбор е българинът Иван Колев. А индонезийците са луди по тази игра. И по време на дербита в Джакарта страстите толкова се разпалват, че обикновено не минава без жертви.

Щом излезеш от летището, попадаш в страшен трафик. Движението е от лявата страна, а градски транспорт няма. Най-предпочитани за придвижване са скутерите, които се промушват навсякъде. Върху тях често се возят цели семейства с по две деца. Изумяваща е гледката как шофьор лавира между автомобилите, като едновременно придържа заспало бебе и пише sms на телефона си. Друг пък е натоварил стока за цял магазин и я пренася през трафика. Пред всяко заведение има човек със светеща палка, който спира движението, за да може клиентът да изкара колата си или пешеходците да преминат. А на пътя всяка ситуация обикновено се решава не с псувни и обиди, а с усмивка и взаимни извинения - не е нужно за дреболии да си навличаш лоша карма.

Сред летящите коли и мотори пешеходците изглеждат странно, особено ако са чужденци. Затова на всяка крачка питат искаш ли такси. Разбира се, както на много места по света, и тук голяма част от шофьорите са свързани с подземния свят. И могат не само да препоръчат ресторант или място за пазаруване, но и да предложат много забранени удоволствия.

Ако откажете такси, веднага ще ви предложат масаж. Прочутите балийски СПА центрове са навсякъде и за всеки джоб. Разтриването може да струва от 15 долара нагоре в луксозните салони - в зависимост от екстрите, до по-малко от 2-3 долара под дърво на плажа.

Кривнеш ли от трафика към океана, тропиците се стоварват с пълна сила върху сетивата с аромати, цветове и вкусове. Растенията, които вкъщи гледаме в саксии, там са огромни храсти или дървета. Зеленото на оризовите поля е балсам за очите. Дори океанът е за всеки вкус, с огромни вълни - мечта за сърфистите, или тихи заливи, гладки като езеро. Хвърчилата, които се реят постоянно в небето, мистичните фигури на страшните духовете пазители - баронгите, партитата за изпращането на Слънцето, което залязва точно в 18,13 часа, пикантната храна, нощните стенания на гущерите геко, водопадите в джунглата, под които можеш да се изкъпеш - всичко се омесва в магия, която те кара да възкликнеш: "Да, раят е в Бали! Боже, защо живея на място, където има зима, мъгла сутрин, депресии и всеки ден трябва да ходя на работа?!"

Но раят има и тъмна страна. За която може и да не разбереш, ако се движиш само по утъпканите туристически пътеки.

Усмихнатите сервитьори, масажистки и строители, които идват от най-пренаселения остров на света - Ява, получават едва 100-200 долара заплата. Затова блъскат като роби и карат само на пакетче китайски спагети, за да пратят вкъщи някоя рупия. Местните жители пък имат да си връщат много за ограбените през вековете богатства, след като през 1597 г. холандският мореплавател Корнелиус де Хутман открива острова за западния свят. Холандци и англичани са обикаляли по тези земи, за да търсят подправки и най-вече индийско орехче, което става многократно по-ценно от златото, след като било обявено, че лекува чума. Холандски колонизатори са избивали местните хора безогледно, докато наложат владичеството си през 1849 г. А през годините на терор мюсюлманите са набирали сила и влияние, защото са се опълчили на християните. След обезценяването на индонезийската рупия през 1997-1998 г. ресурсите на Бали стават достъпни за всеки, който ги пожелае. Западняците изнасят на килограм антики, суровини, продукти. И островът не е станал изцяло частен само заради факта, че чужденците нямат право да притежават земя. Ако искат да купят къща, те вземат терена под аренда за 30 г.

За сметка на това пък никой не те пита какъв е произходът на парите, които инвестираш. Това изкушава много хора с неясни капитали да "изчезнат" от света и да заживеят инкогнито в луксозни вили на райския остров. Звездите пък имат шанс да избягат тук от натрапчивото внимание, което ги съпътства навсякъде. Брус Уилис, Дейвид Бауи, Джоди Фостър, Едуард Нортън са сред избралите спокойствието на брега на Индийския океан. Напоследък и много българи искат да купуват на острова. Нашенци, които отдавна живеят на Бали, вече са се заели с работата на посредници.

Последна спирка или живот като за последно

Томас е прекарал живота си в малко градче в Австрия, където 30 години е свирил на орган в местната църква. Когато станал на 55, се пенсионирал, развел се с жена си, продал всичко и заминал за Бали. С парите си купил къща, която дава под наем. Завъртял и бизнес с какао от плантациите на остров Суматра. И наваксва всичко, което е изпуснал в скучния си живот. Дори се хвали с венерическата болест, която е пипнал от случайна връзка.

На Гили Айр - едно от трите малки островчета на половин час път с моторна лодка от Бали, живее Андреас от Швейцария. След тежък развод, с който завършил 17-годишния му брак, мъжът продал каквото могъл и заминал. Имал пари за 6 месеца, след това искал да умре някъде в Югоизточна Азия. На Гили обаче открил щастливия хипарски живот заедно с халюциногенните гъби, които растат в кравешка тор и те изстрелват на седмото небе. Вързал лента на главата си, купил си китара и сега живее щастливо в синьо безвремие.

"Клеча и съзерцавам" - това е израз на острова, с който се описва специфично състояние за прекарване на времето. Тук няма рак, инсулти и инфаркти - болестите на западния свят, причинени от стреса и лошата храна. Вярата в прераждането освобождава от страха от смъртта. Единственото, за което трябва да се грижиш, е да си осигуриш добра карма. А тя се постига, като следваш един прост принцип - добри мисли, добри думи, добри действия. Всяка сутрин омилостивяваш боговете с пуджа - малка кошничка от бананово листо, в която се слагат цветя, ориз, парченца плодове и ароматна пръчица. Пуджа се поставя навсякъде - до баронгите - духове пазители, пред магазините и домовете, на улицата, в колата.

Церемонии и бой с петли

Макар че Индонезия е мюсюлманска страна, над 80% от балийците са хиндуисти. Всъщност религията им е своеобразна смесица между хиндуизъм и будизъм. Вярващите не обичат чужденци да влизат и да зяпат в храмовете им. В светите места, където се допускат туристи, задължително на входа ти дават саронг - парче плат, което се увива като пола и е част от традиционната носия на балийците. И задължително се минава през няколко пропуска, на които плащаш такси - 5000 рупии (около 50 цента), ако вземеш билет, и 2000 - ако талонът остане за многократна употреба.

Един от най-специалните храмове е Pura Luhur на Улу Уато. Той е изсечен сякаш в самата скала над океана. През XI век свещеници от Ява първи се молят тук. Край храма свободно живеят маймуни, които са се превърнали в туристическа атракция. "Не носете очила - ще ви ги откраднат, не крийте храна в джобовете и чантите си, защото ще я открият и ще я вземат", пише на табели пред входа. Крадливите и любопитни животинчета са на почит в Бали заради бога маймуна Хануман, който помогнал на Рама (едно от въплъщенията на Вишну) в битката му срещу лошите. Приключенията на Рама, Сита и Хануман гледаме в представлението "Кечак Рамаяна", което започва по залез слънце край Pura Luhur. На сцената излизат около трийсетина голи до кръста мъже. След благословия на свещеник те започват да издават ритмични звуци с уста и да танцуват - "ча-ката-ча-ката-така". И така - в продължение на час, докато облечени в пищни дрехи танцьори пресъздават сцени от епоса "Рамаяна". Впечатляващи са и Легонг танците, за които са характерни и движенията с очи, които единствени изразяват емоцията на замръзналото лице.

За религиозните ритуали местните се издокарват в празнични национални костюми, мятат се на скутерите и потеглят към храма. Тогава им е разрешено да карат без каски. Жените са с елегантни прически, облечени с пъстър саронг и дантелена блуза, пристегната с колан в кръста. Мъжете - също със саронг, но в по-тъмни цветове, сако и уденг - парче плат, вързано по определен начин на главата. Приготвят се пищни украси за къщите и улиците от бананови листа и бамбук, свирят оркестрите Гамелан, съставени от музиканти с духови и ударни инструменти, подобни на ксилофони, разиграват се сцени от религиозните епоси за живота на хиндуистката света троица - Брахма - Създателя, Вишну - Пазителя, и Шива - Разрушителя. След тържествата обикновено мъжете се отдават на любимото си занимание - боеве с петли. Като във всяка мюсюлманска държава и тук хазартът е забранен. Властите обаче обикновено си затварят очите за залаганията. Петлите се отглеждат и обучават специално за състезанията. Ако стопанинът иска победа на всяка цена, слага на краката на своята птица железни шипове. Тогава боят е на живот и смърт. А за загубилия остава утехата, че ще похапне пилешко сате (шишчета).

Да обяздиш вълната

Ако мислиш, че като си видял Черно море, може да си представиш Индийския океан - дълбоко се лъжеш. Океанът е страшна стихия, която буди страхопочитание. Цветът му е различен - изумруден, тъмносин, оловносив. Там, където няма риф, вълните са огромни, защото от Арктика насам няма какво да ги спре. На други места се образуват заливи, където водата е тиха като езеро. Океанът е коварен, водата дърпа страшно, а подводните течения образуват опасни ями. Местните хора масово не могат да плуват, макар че от малки се пробват със сърфове.

Всеки плаж в Бали е различен. В Семиняк, където има безброй хотели като в Слънчев бряг, пясъкът е тъмен, към водата текат вади с неясен произход, а множество табели предупреждават, че плуването е забранено. Отвреме-навреме океанът се гневи и изхвърля обратно боклуците, които хората му пробутват. В Кута плажната ивица е дълга 12 км. Край "Сикрет бийч" отглеждат водорасли, както са го правили и преди хиляда години. В Санур и Нуса Дуа водата е като езеро, защото рифът пресреща вълните и ги разбива далеч от брега. Баланган и Улу Уато са сърфисткият рай. Там търсачи на силни усещания от цял свят идват за адреналина. Спят в сламени колиби на плажа, а вечер смучат бира. Наоколо са се обособили цели селища - има варунги (малки кръчми), масажи, фланелки, сувенири. Но всичко е много евтино, защото нищо друго не интересува феновете на вълните. Нагоре по скалата има тераси, на които са се наредили фотографи от специализираните списания за сърф. Те също чакат своя шанс.

В края на октомври и началото на ноември, когато започва дъждовният сезон, в Бали се събират майстори от цял свят. Тогава вълните стигат 20-30 метра височина. На най-добрите плажове не може да отиде всеки. Надпреварата е на живот и смърт, за най-добрата вълна се водят истински боеве. Защото изпуснеш ли я сега - ще трябва да чакаш цяла година за нов шанс. Но ако я хванеш - тръпката ще те държи дълго. И ще преживяваш отново и отново удоволствието, че си обяздил океана.

А тръпката от адреналина е сладка и опасна като дрога. И когато парите свършат, много от търсачите на силни усещания са готови на всичко, за да продължат с лесния и вълнуващ живот.

Затворът Керобокан

"Индонезийските власти са арестували бразилец с 4,3 кг кокаин, скрит в сърфа му". Това съобщение на "Ройтерс" от 15 януари 1994 г. показва тенденция да пренасяне на дрога, която се потвърждава многократно през годините. Австралийската журналистка Катрин Бонела се заема с разследване на наркотрафика в Бали, а книгата й "Хотел Керобокан", в която публикува интервюта със заловени наркобосове, става бестселър. Всъщност в Керобокан - един от сателитите на столицата Денпасар, се намира затворът. В него 80 осъдени на смърт наркотрафиканти очакват изпълнението на присъдите си. Последният разстрел на осъден е бил преди малко повече от месец. Смъртното наказание в Индонезия е трън в очите на обществото. Слага се на масата за дискусии при всяка политическа смяна. Но винаги оцелява.

И може би има защо. "Бали е стратегическо място за интернационален трафик, а неговите милиони от туризъм са перфектният камуфлаж", пише Бонела в книгата си "Snowing in Bali". Островът е мястото, от където се захранва с дрога Австралия. А там кокаинът достига най-високата цена на планетата, твърди Бонела. Според местната преса грамът струва между 200 и 500 долара, като в САЩ може да се купи и за по-малко от $100.

Затова и печалбите на трафикантите са значителни. Бързи пари, които ти осигуряват райски живот в Бали. А като те хванат - тогава за големите риби се задействат армии от адвокати, за които удря часът да вземат своя дял от мръсните пари. Ако си богат - живееш добре дори и зад решетките. В частта за чужденци е истински купон. Там винаги имат всичко - дрога, жени, алкохол. Дори възможност да излизат, пише Бонела в "Snowing in Bali".

Но с дрогата шега не бива.

Германецът Вернер е осъден на 18 месеца затвор заради пликче с едно зрънце Cristal meth, открито в дома му. Полицаите го чакали вкъщи, след като направили обиска. Задържали го и го осъдили, макар че количеството било по-малко и от еднократна доза. Издала го дилърката, която му го продала, за да спаси кожата, след като я заловили. След ареста всички познати и приятели на Вернер побързали да го заличат от Фейсбука си и да изтрият името му от телефоните си. Страхували се, че може да ги свържат с него. Вернер останал без никаква подкрепа и без пари. А без пари в затвора е същински ад. Дори и в Бали.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай