Сряда,

Бечо Бечев - един кърджалиец от Прага

От: Failed to load user -
Бечо Бечев - един кърджалиец от Прага
A
A
A

Кърджали. "Аз съм един "приходан" в България. Думата е родопска - така наричат човек, който се връща в родното място, при корена", казва кържалиецът Бечо Бечев.

Макар че от половин век живее в чешката столица, никога не е късал връзката си с Родопите, които толкова обича. За тези 50 години не пропуска лято - отначало сам, после със съпругата си Ярмила, след това с дъщерята и сина, с внуците. След пенсионирането през 2006-а шест месеца живее край Вълтава, а шест край Арда. Заминава да учи в Златна Прага през 1962 г., след като печели конкурс - не с държавна стипендия, а на разноски на родителите си. Първо зубри езика.

"За колегите си дълго време бях познат като "Именуй се Бечо Бечев". Някои възприемаха двете думи като една заради близкото звучене, а "именуй се - казвам се" смятаха за личното ми име", разказва той. Всичко в родината на Иречек е ново и интересно за него - срещите на чаша бира, пътуванията из Татрите, музеите и театрите. "Изчетох Ярослав Хашек и Карел Чапек и това много ми помогна за овладяване на езика", спомня си кърджалиецът. Завършва Техническия университет - "Филми и телевизия", и 25 години работи като звукорежисьор в киноцентъра "Барандов". След приватизирането му сътрудничи на чешки и френски фирми, управител е на два бутика към сп. "Жената".

В края на кариерата завършва курс за данъчен инспектор, защото за хората на средна възраст трудно се намирала работа след промените през 1989 г. "Децата ми са чешки граждани, но са по-големи българи от мен. И те, и съпругата ми знаят много добре езика ни", казва Бечо Бечев. Синът му Георги завършва "Славистика", но научните му интереси са свързани с българския фолклор, а докторатът му е за нестинарството. Младият мъж кани Валя Балканска и гайдаря Петър Янев Теодосий Спасов, Елица и Стунджи, Тони Димитрова.

"За никого не беше изненада, когато пожела сватбата му да бъде в наш национален стил, с печено агне и ръченици. Георги ръководи българското движение "Заедно" и е член на съвета към външното министерство на Чехия, който определя субсидиите за развитие на културна дейност на различните етнически общности в страната. Отвори и магазин в историческия център на Прага, където предлага родопски одеяла и халища, чипровски килими, български сувенири, а като бонус на посетителите - кафе на пясък", разказва Бечев.

Дъщеря му Бианка пък работи известно време в екипа на бившия премиер Вацлав Клаус, а иначе е преводач от английски и български, автор е на три романа и сборник разкази. Но голямата гордост на дядо Бечо е внучката София, която пее в един най-реномираните детски хорове. "В нашето семейство музиката заема важно място. Георги свири в група "Тимодей", зет ми Адриан е англичанин, има три солови албума и е участвал в концерти из цяла Европа. В личната си фонотека имам десетки родопски песни, над 500 грамофони плочи на български изпълнители", не скрива вълнението си кърджалиецът. Щастлив е, че най-близките му хора винаги с желание идват в България.

"Догодина сме си обещали да се съберем всички и цял месец да бъдем в Петково и Славейново, откъдето са корените на моите родители, няма да пропуснем и Черноморието, въпреки че жена ми Ярмила не харесва бетонирания плаж и с носталгия си спомня за дюните на Несебър", споделя Бечев пред албуми с черно-бели и цветни снимки. Сред тях се откроява една, на която едвам се разпознава редник Бечо Бечев в поделението в Крумовград, където служи през 1970 и 1971 г. Вече завършил в Прага, той се връща в България, за да изкара задължителната военна служба. Това е времето след чешките събития. Дипломираният звукорежисьор е назначен да помага за художествената самодейност и военния клуб, зачисляват му и радиоуредбата. Но чешкото инженерче решава да изненада момчетата и в продължение на няколко дни пуска сладострастния хит на Серж Генсбург Je t'aime, moi non plus.

"Заради това бях за малко в ареста, войничетата се осмелиха даже да стачкуват пред командира и затова не ме държаха много. Политическата конюнктура беше такава - беше времето на желязната завеса и на студената война", спомня си Бечев. По време на събитията през 1968 г. той е още студент.

"Тогава ЧКП се опита да прави социализъм с човешки облик Беше голяма еуфория - изчезна цензурата, но на 21 август след полунощ забръмчаха самолетите и сутринта Прага беше окупирана. Летището бе под контрола на българските войски. Чехите не са много революционен народ, но имаше доста жертви. Настъпиха трудни дни, хлябът не достигаше. След неуспешния бунт се върна цензурата, година след това Палах се самозапали. Не мога да кажа, че отношението на чехите към българите се промени, имаше известна неприязън, но тя беше насочена главно срещу руснаците", споделя Бечо. Боядисването на съветския паметник в центъра на София в розово по повод 45 години от чешката революция Бечев приема със смесени чувства. Според кърджалиеца от Прага тези розови протести са вид "война" между генерациите.

Днес всеки има право да изкаже позицията си, но един протест трябва да има ясно послание. "През последните месеци в България протестите се превърнаха в пърформанси. България отново се оказа много разделена. Една част от участниците не знаят какво искат точно", вълнува се Бечо Бечев. "В България има толкова силни, умни хора, но странят от политиката. Защо?", пита той. Не може да се начуди защо тази плодородна земя с красива природа и богато историческо наследство е най-бедната в ЕС. "В Чехия съхраниха земеделските стопанства, приватизацията не беше разбойническа. А може би истината е в тяхната прагматичност и рационалност, докато българите страдаме от прекалена емоционалност - от това, че всеки, който вземе властта, започва от началото и не надгражда", не спира да търси причината за българския хал родопчанинът. Не отхвърля направеното през тези 20 години, но смята, че народът му не заслужава все да оцелява.

"Чувствам се неудобно в Кърджали, като отида в магазина за бутилка вино, а мои набори, работили по 40 години, броят левчета за хляб и лекарства. С моята средна чешка пенсия от 500 евро съм направо богат", подчертава тъжно той. "Родопите ме съживяват, повдигат ми духа, чувствам се по-здрав, даже по-млад", не крие вълнението си сладкодумният събеседник.

"Тук ракията ми е сладка, защото я сервирам със салата от розови домати. Правя чудесен пататник и качамак с масълце за чешките си приятели", шегува се Бечев, но не може да скрие влагата в очите, само успява да припомни казаното от древните индийци "Когато овладееш сърцето си, се ражда мъдростта". "Понякога не знам кой съм. От няколко години заради носталгията ли, заради натрупаните години ли, стихоплетствам, пиша есета. Това лято започнах и "Писма до дъщеря ми", но се отказах. Още не мога да събера кураж! Но трябва - щом с патерици изкачих Перперикон, трябва да се справя и с това предизвикателство. Но може би като един "приходанин" още не съм готов за това?

Тагове:

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички