Неделя,

Хампарцумян: Успехът идва, когато си в баланс със себе си

От: Даниела Казанджиева -
537
Хампарцумян: Успехът идва, когато си в баланс със себе си
A
A
A

 

- Господин Хампарцумян, преди две седмици обявихте, че предавате щафетата на главен изпълнителен директор след 18 г. начело на Уникредит Булбанк. Какво се промени за това време?
- През тези 18 години българската икономика се разви много. На нас може да ни се струва, че не е достатъчно, но днес имаме икономика, която е поне 4-5 пъти по-голяма от тази през 1990 г. Стандартът на живот е по-висок - не на всички по равно, но нали от това избягахме. Примерно когато Уникредит купи Булбанк, тя е била с 2,5-3 млрд. лева активи, а днес сме с 20 млрд. Екипът е мотивиран, а силата на банката е в силата на екипа. Аз имам само привилегията да седя най-отгоре. 
- Да, имаме растеж, но кой е локомотивът му  - банките ли напомпаха икономиката, или нейното развитие спомогна финансовите ни институции да изпълнят европейските изисквания, за да стигнем до момента, в който искаме да влезем в Банковия съюз?
- Когато сме опитвали банките да са локомотив, сме завършвали с катастрофа. Това е пробвано през 90-те години и до никъде не стигна. Банки, които по-късно го пробваха индивидуално, също до никъде не стигнаха.  Ние сме част от много важна финансова инфраструктура на икономиката и държавата, но локомотив не сме. Банките само подкрепят разумни от икономическа гледна точка проекти да се развият по-бързо и по-успешно. 
- Хубаво или лошо е това, че повечето банки у нас са чуждестранни?
- Аз не разделям банките на чужди и български, а на добре и не толкова добре управлявани. Произходът на капитала няма значение. Вярно е, че банки, чиито капитал е от страни в еврозоната, имат повече възможности. Но след някоя година и България ще бъде член на еврозоната. Защитата за депозитите на физическите лица у нас е до 100 000 евро, както и за гражданите на най-развитите европейски държава. Консенсусът между политиците и обществото чужд капитал да влезе в банковата система беше на фона на разрушителната криза от 1997 г.  Ако приемем, че този капитал е донесъл и определени мениджърски процеси и практики – да, това би било положително за периода, в който се е случило. В нашата банка, например, 99,9% от служителите са българи, ние имаме повече български служители в структурата на Уникредит, отколкото са чуждите у нас. 
- Булбанк е с най-голямата депозитна маса. Кои са клиентите ви предимно – едрият бизнес, дребните предприемачи или гражданите ? 
- Американците имат поговорка, че доларът се състои от центове, а милионът – от долари.  За всеки сегмент от нашите клиенти, които са над 1 милион, ние се опитваме да предложим подходящи условия, продукти и отношение. Много отдавна банките не са кули от слонова кост, към които тичате в петък на обяд, защото ще затворят и после ще отворите чак в понеделник в 10,30. Хората очакват достъп до финансовия си ресурс 24/7, което се постига с физическо присъствие, но и с електронни канали, с мобилно банкиране. Така че няма значение дали клиентът е голям или малък, стига да е доволен от нашите услуги.
- В последно време прави впечатление агресивната реклама: трябват ви пари - не се чудете, не чакайте, вземете! Използват я предимно нефинансовите институции, но и банките са склонни да развържат кесията. Има ли опасност хората да се решат по-лесно да изтеглят заем, без да си направят сметката дали могат да го върнат? 
- В нашите реклами винаги водещо е посланието, че даваме пари на хора, които могат да си позволят да вземат от бъдещите си доходи. В рекламата има похвати, които целят да привлекат вниманието, но те не са инструкция за действие. В същото време българинът, в сравнение с хората от други европепейски държави, е доста консервативен в това отношение. Ние нямаме маса свръхзадлъжнели, животът на заем не е всенародна мания. Което не изключва някой да не си е направил сметката и да не може да си обслужва кредита. Новите правила, които регулаторите налагат, предполагат по-консервативен подход и донякъде предпазват от големи грешки. Небанковите институции имат по-голяма свобода да поемат по-големи рискове и дават по-скъпи кредити, но трябва да се знаят условията им. Кредит трябва да се взима, когато човек се нуждае от него, но има и стабилна работа, както и буфер, с който да посрещне болест, загуба на работа и т.н. Когато анализираме кредитоспособността на нашите клиенти, на базата на опита ни и на цифрите се опитваме да ги предпазим от недалновидно решение. 
- От 10 молби за потребителски кредити колко са отказите при вас?
- Между 2 и 3.
- А за фирмите?
- Корпоративният кредит е много разнообразен. Това, което прави впечатление е, че в момента депозитите на национално ниво са значително повече от кредитите, за разлика от 2007-2008 г., когато съотношението беше 130-140% в полза на кредита. Тогава имаше привлечен външен ресурс, който се използваше за кредитиране. Сега банковата система се самофинансира на национално ниво. Кредитната маса е по-голяма от тогава, но можем да си го позволим. Икономиката е по-голяма, имаме няколко поредни години растеж от 3-4%, което се усеща дори и от хора, които не са много активни икономически. Икономиката е доста устойчива. Дори и при кризата с КТБ през 2014 г. българската банкова система, с европейска благословия, се самоспаси със собствен ресурс. 
- Как гледате на песимистичните прогнози, които се появиха покрай 10-годишнината от фалита на „Лемън Брадърс”, за влизане в нова криза от 2020 г.?
- Има хора, на които работата им е да предсказват кризи, както и други, които са оптимисти. Проблемът с кризите е, че те никога не са едни и същи. След предишната криза ние сме направили всичко възможно този вид криза да не се повтори и тя няма да се повтори. Следващата – дали ще е криза, стагнация, забавяне на растежа – никой не може да каже, нито и кога би станало това. Има фактори, които работят и в едната, и в другата посока. Важно е да има буфери, с които да се посрещне влошаването на икономиката в света, в региона, в държавата. 
- Какви сигнали виждате за запазване на стабилността и обратно – за криза?  
- В момента световните икономики общо взето са в подем. Сигнали в другата посока са  търговски войни, ограничения, които могат при определено развитие да повлияят негативно. Но ние не можем да се закълнем, че днешният модел е най-успешният, може да стане и по-добре. 
- Преди няколко месеца Булбанк обяви, че продава най-големия пакет лоши кредити. Този процес върви и при другите банки. Това изчистване на портфейлите не замъглява ли реалната картина за задлъжнялостта?
- Нормално е голяма банка да има и по-голям пакет лоши кредити. Това са кредити, които по един или друг начин са попаднали в регистъра, но те имат обезпечения, затова не говорим за чиста загуба. През годините ние сме заделили резерви, за да покрием тези загуби. Сега, когато ги продадем, това за нас е приход и си изчистваме баланса. Ако преди години, в пика на влошаването на кредитите, сме имали около 15%, към края на тази година ще бъдат около 5-6%. Щом има купувачи за тези кредити, това означава, че те не са безсмислени. Тези кредити са провизирани. След 1997 г., когато банковата система започна да се възстановява след катастрофата, банките имаха извънредни приходи от т. нар. реинтегриране на провизии. Това бяха заделените резерви за загуби и понеже част от обезпеченията се продават, приходът спомогна за добрия резултат на банките. Тези процеси са циклични. Въпросът е по време на възходящия тренд на икономиката да не правите големи глупости, да са достатъчно консервативни условията, така че дори при влошаване на икономическия цикъл да може да се възстанови съществена част от загубите от влошени кредити. 
- Как ще коментирате увеличаващата се ежегодно печалба на банките – преди 2-3 г. 1 млрд. годишна печалба беше събитие, сега още в края на юли бе отчетен 1,2 млрд. лева финансов резултат.
- Икономиката беше в по-лошо състояние,  тогава част от печалбата се заделяше за покриване на лошите кредити от предишния цикъл. Сега икономиката върви добре, тези загуби до голяма степен са покрити на системно ниво. И е естествено да имаме по-добри резултати.
- Уникредит Булбанк е сред 10-те системни банки у нас, които ще бъдат наблюдавани от Европейската централна банка /ЕЦБ/ и ще внасят по-високи капиталови буфери още от 1 януари 2019 г. Какво ще се промени?
- Прегледът на качеството на активите ще ни е за трети път. Първият беше през 2014 г., когато като част от Уникредит бяха избрали няколко банки в Източна Европа и Булбанк бе сред тях. Тогава процедурата също беше управлявана директно от Франкфурт. След това имахме на национално ниво преглед на качеството на активите. Уникредит Булбанк е най-голямата и сложна банка, ние си знаем, че ще бъдем проверявани. И сега сме в сферата на отговорност на ЕЦБ като част от групата Уникредит. Така че това за нас ще бъде още малко техническа работа, но не и нещо ново. Изискванията по света за нови регулации, които да бъдат една идея по-консервативни, нови математически модели на управление на риска – това са неща, които са част от естественото развитие на сектора.
- Имаме ли да догонваме с нещо банките в еврозоната?   
- Ако има нещо да догонваме, това не са банките, а постиженията на икономиката, повишаването на жизнения стандарт и индустриалната култура. В рамките на групата на Уникредит ние сме една от най-ефективните банки. Разбира се, че има неща, които трябва да развиваме. Но добре управлявана българска банка е точно толкова добра, колкото и добре управлявана западноевропаейска банка. Лошо управляваните банки също си приличат. Както казва Мечо Пух - едни могат, други не могат. Мисля, че част от нашия проблем е, че се самозаписваме в Б групата и после се чудим защо ни водят там.  
- Според прогнозите, ЕЦБ ще запази лихвите на сегашните нива поне до края на лятото на 2019 г.  Какво ще се случи след това?
- В момента сме в период на изключително ниски лихви, който няма да продължи безкрайно. Кога, колко и как ще се вдигат – не мога да прогнозирам. Това, което може да се очаква обаче е, че няма да бъде рязко покачване на лихвите по простата причина, че задлъжнялостта, особено в Европа – както на държавите, така и на корпорациите, е прекалено голяма. И едно рязко повишаване на лихвата би довело до затруднения в реалната икономика или в държавните финанси. Така че очаквам вдигането на лихвите да е по-плавно. Лихвите се определят на пазарен принцип на базата на риска в системата. Важното е дали те са поносими – да не бъдат пречка за нормалната икономическа активност. И колкото е по-наредена и устойчива средата, толкова по-ниска ще бъде лихвата. Един от основните компоненти, който врияе на лихвата, е несигурността, която моментално се остойностява в цената на парите. 
- Но ситуацията у нас отново става турбулентна, заговори се за предсрочни избори.
- Ако икономиката е относително добре подредена, изборите не би трябвало да й повлияят като цяло. Белгия бе повече от година без правителство, нищо страшно не се случи. Ние не призоваваме за такива неща, но една добре работеща администрация и нейните системи би трябвало да осигурят плавно протичане на смяната на правителството. А чарът на демокрацията е, че през определено време можем да изкажем мнението си за управлението.
- Вие изкушен ли сте от политиката?
- Не съм. Аз съм имал кратка политическа ангажираност, но това е било на експертна база. Идеята ми тогава беше, че ако сме недоволни от подредбата на държавата и ни предложат за определено време да свършим нещо полезно, това е част от гражданския ни дълг.
Ако всеки, който се чувства с възможности да свърши нещо полезно, го направи, ще имаме доста голям екип от добри хора, които да управляват държавата.
Но още през 1999 г. аз съм декларирал, че нямам дългосрочни интереси към политиката, понеже не ми е най-интересното нещо. Бил съм в казармата 2 г., след това 2 г. и нещо съм бил на политическа позиция. 
- Т. е. участието Ви в политиката го имате за нещо като повинност, както е била задължителната казарма ?
- За мен идеята беше да направим няколко неща така, както трябва да се направят – в Агенцията за приватизация, в Министерството на икономиката. Но като при всяко ново нещо, средата се съпротивлява. В публичната администрация съотношението усилия към успех е много по-лошо, отколкото в частния бизнес.
- След май догодина, когато ще имате повече свободно време, ще имате ли желание отново да направите нещо за държавата? 
- Не и на политическа позиция. Политиката е занаят, за който има млади и амбициозни хора, надявам се - и образовани, които да имат достатъчно енергия и воля да направят хубави неща. Нашето поколение е малко вече като изразходван патрондаж - вижте например Ангела Меркел. Бих помогнал, ако някой ме пита. Публична екзекутивна позиция обаче е съвсем друго нещо - изтощаващо и изхабяващо. Особено по начина, по който се случва у нас. Ние първо възлагаме някакви свръхочаквания за хората, които ни управляват, после се сърдим, че не са ги изпълнили. За съжаление няма супергерои. Ако очакванията са по-скромни, тогава изпълнението ще бъде по-близо до очакванията и ще има по-малко турбуленция.  Когато трябваше да влезем в ЕС, също се създадоха свръхочаквания. Истината е, че хората, които са икономически по-активни, по-бързо усетиха изгодата от ЕС. Но за човека, който не е толкова активен - ляга си днес без да е член на ЕС, утре се събужда член на ЕС – никаква разлика. В един 10-годишен период много неща се промениха. Но когато си създал свръхочаквания, възможността да получиш разочарование е много вероятно.
- След свръхочакванията към ЕС, сега пък се появява обратна тенденция – на негативизъм заради правилата на Общността. Например, ЕС ме кара да си заколя прасето или заради ЕС ми убиха козата. Или защо пък банката на ЕС ще надзирава нашите банки.
- ЕС ни пази от самите нас. Какво ще правим, ако не заколим прасето и цялата свинска популация се разболее, което ще направи месото непродаваемо? Същите мерки би имало и в много други държави, които не са в ЕС. Това обаче не бива да се експлоатира политически, а да се обясни на хората и те да бъдат компенсирани за загубите. В същото време няма държавна система, която да реши всичките ви проблеми. 70 г. се опитаха да създават усещането, че някой друг мисли вместо нас, но катастрофирахме много лошо. 
Ако искаме да сме част от една обща валута, да имаме свободно движение на капитали, стоки и услуги, ако искаме децата ни да учат в най-хубавите университети на Европа, ако искаме да берем ягоди в Англия – да, ще имаме общи институции, част от нашия суверинитет ще бъде жертван заради Общността. По същия начин хората в Малко Търново могат да кажат: от къде накъде БНБ ще наблюдава нашите банкови клонове или нашата Взаимноспомагателна каса? Ние или сме общност, или не сме. Тази теза е, че ние всичко знаем и всичко можем, а там, във Франкфурт или в Брюксел, има едни лоши, които ни носят беди. Но те не са ни пращали танкове, не са вкарвали хора в затвора, не са правили концлагери. За човек, който е живял през комунизма, аналогиите между ЕС и СССР са наивни и манипулативни и са много далече от истината. ЕС е общност от хора, които ценят свободата, културно и икономически са развити. Трябва да се опитаме да се приобщим към тях, запазвайки националния си характер. 
Спомняте ли си, че като се присъединявахме към ЕС, се говореше, че ще забранят шкембе чорбата. Нищо подобно не се случи, а и шкембе се яде в цяла Европа! Никой не ни кара насила да правим нещо. Ние искаме да станем част от общност, която се чувства добре. Има политици, които експлроатират недоволството. А най-лесно е, когато  човек е недоволен, да търси външна причина. И ето, ЕС стана страшно животно, което прави само бели. Но основната причина, поради която е създаден ЕС, не е благоденствието, а е да няма войни на Стария континент, които са били унищожителни, включително и за България. 
- Как ще коментирате резултатите от междинните избори в САЩ? 
- Изборите показват баланс на силите в САЩ, който винаги е бил силната им страна. Защото там, колкото и да е силен един президент или група, никога не може да се вземат еднолични решения в стил „малък диктатор”. И САЩ имат добре работеща икономика, много предизвикателства, но кой ли няма. САЩ са най-силната икономически и геополитически държава в света. Тя е играла положителна роля за нас в последните години. Например, спомням си американски експерти, които през 90-те години казваха: Не връщайте земята, тя сега е окрупнена, а хората са загубили връзка с нея. Дайте на собствениците ценни книжа за компенсация, но запазете структурата и направете модерни стопанства. Но някои хора тук решиха друго. Така че не са дошли американците, за да ни разбият селското стопанство, както се говореше.   
- Имате ли планове за времето след май 2019 г.?
- Имам планове, даже се учудих колко много хора ми се обадиха с предложения за разни неща, които мога да правя. Имам избор, ще имам и относително ограничен, но важен ангажимент с Уникредит Булбанк. 
-  Обикновено при важна смяна в живота си, хората планират дълга отпуска и повече време за любимите си занимания. А вие?
- Конфуций има една фраза, която е на над 2500 г.: ако човек прави това, което обича и обича това, което прави - няма нито един работен ден през живота си.  
- Кажете три неща, които хората не знаят за Левон Хампарцумян.
- Ако влезете в Гугъл, ще видите и неща, които и аз не знам за себе си и които са далече от истината. Всъщност животът ми през последните години е бил доста на светло, мисля, че хората знаят почти всичко, което би трябвало да знаят за мен.
- В интернет всички пребиваваме, но как пресявате новините?
- Човек трябва да има достатъчно подготовка, за да отсява сеното от плявата. За хора, които са живяли в епохата на безсрамната и нагла пропаганда по комунистическо време, отсяването на истината от пропагандата беше начин на съществуване. Днес тези тролове, фалшиви новини – те са като пионерчета в сравнение с комунистическата машина за промиване на мозъци. Новите поколения обаче нямат този опит, и слава Богу. С времето излишъкът на информация ще доведе до избирателност. И ще се подредят нещата – ще се създадат новите репутации, новата надеждност. Пропагандните трикове работят докато някой не разбере, че е мамен.
- Какво предпочитате – филми или книги?
- Много филми съм гледал с удоволствие, но нямам любим. За мен книгата е по-интересна, защото всеки я възприема по различен начин, а филмите са по-директни във внушението.
- Коя е любимана ви книга?
- Не е една. Все повече използвам електронен четец - когато пътуваш, едно от най-тежките неща в багажа са книгите. Ето, имам на лаптопа например Малкълм Гладуел – „Blink” -  много интересно четиво за интуицията срещу системното знание, като нито едното е ултимативно решение, нито другото. Сега много се говори за Ювал Харари - препоръчвал съм го на служителите в банката за лятно четиво. В нета намирам информация и за хобитата ми - градинарство, готвене, фотография.
- Вие сте пример за успял човек в България. Кажете Вашата рецепта на нашите читатели, може би някой ще прочете и ще си каже: Искам да опитам и аз.
- Мисля, че разковничето за успеха не е в позицията или богатството, а в баланса със самия себе си. Един човек, който е вътрешно балансиран, е независим, може да взима рационални решения, по-успешно посреща промяна, която може да включва и трудности. И не случайно в източните философии вътрешният баланс на човека е много важна предпоставка за успех. Ако е позицията в обществото – винаги ще има по-високи. Ако е богатството – винаги ще има някой с повече. Но вътрешният баланс е този, който носи усещане за радост, за щастие, за удовлетвореност и не зависи директно от материалното. Богатството и обществената позиция имат значение, но може и без едното, и без другото. 

 


Всички новини от категория Коментар.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички