Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи
Ескалацията между Русия и Украйна расте негласно още от 2014 година след анексирането на Кримския полуостров. Украйна възприе като провокация и изграждането на 19-километровия мост (през Керченския проток -б.р), който свързва полуострова с руската територия, Всъщност Русия оказва нарастващо напрежение върху Украйна за последните 4 години и последният повод за нагнетяване на отношенията беше в икономическата сфера, тъй като изграждането на "Турски поток" и "Северен поток 2" определено удрят Украйна в една от най-тежките й области – енергетиката и преминаването на газопроводи през нейното пространство.
С влизането в действие на двата газопровода Украйна ще загуби огромни средства от една страна, от друга страна, разбира се, губи и влияние за някакъв вид взаимоотношения с Русия. Така че това беше поредният удар, който продължава да нагнетява напрежение.
След този постоянен натиск, който Русия оказва върху Украйна, се достигна и до реални сблъсъци, както се видя между двата флота на двете държави.
Разбира се, че имат основания твърденията на наблюдатели, че случващото се има нещо общо с вероятността президентът на Украйна Петро Порошенко да загуби предстоящите президентски избори в края на март. Дрънкането на оръжия е може би най-добрият начин за обединяване на гнева на украинците и изместването на вниманието от наистина незавидното икономическо състояние, в която се намира тази голяма и силна държава, от политиците към общия враг.
От друга страна Русия затяга обръча около Украйна по всички възможни начини. Всъщност този пролив - Керченският, е единственият достъп до една от основните бази на украинския флот в Азовско море- Мариупол. Няма никакъв друг начин да се достигне до това пристанище, освен по този пролив и има негласна договорка, още от 2014 г. за неговото съвместно ползване.
Трябва да се отбележи, че конфликтите между Москва и Киев възникват винаги през зимата. През 2009 година Русия намали количеството газ, което минаваше през Украйна. Тогава се говореше най-вече за финансови взаимоотношения, но това напрежение между двете страни винаги съществува.
Русия използва доста умело, в това число и климатичните дадености, за да оказва максимален натиск. И всички конфликти, говоря за енергетиката, сега вече явно и във военната област, възникват когато Европа е най-застрашена и с най-голяма необходимост от доставка на природен газ.
По другата гореща тема за Брекзит в очакваното решение на британския парламент са намесени и икономически причини.
Премиерът Тереза Май има болшинство, но се очаква около 80 депутати от нейната партия да не подкрепят тази сделка за Брекзит. От друга страна не е ясно каква част от лейбъристите ще подкрепят сделката. Тук, разбира се, основният сблъсък не е само "за" и "против" Брекзит, но и какъв да бъде той - твърд, мек, какви да бъдат договореностите за границата с Ирландия и т.н. Но Великобритания вече бере негативните плодове на това решение, защото от обявяването на Брекзит преди две години вече са загубили 1 трилион паунда инвестиции, които са се оттеглили от капиталовите фондове. Очаква се Великобритания да губи икономически по 100 милиарда паунда годишно от Брекзит, независимо дали той е мек или твърд, защото се губи доверието между бизнеса от двете страни на Ламанша. Това се равнява на около хиляда паунда годишно на британски гражданин, които ще удрят по джоба всеки един поданик на кралството. Така че има едно отрезвяване, доста сериозно в британците, че всъщност този референдум, бидейки толкова емоционален преди две години, ще доведе до много сериозни икономически сътресения.
Великобритания излиза в един много сериозен хаос в тези преговори и аз не смятам, че оптимистичните твърдения на Тереза Мей, че британците ги очакват добри времена, ще се осъществят.
(Пред БНР)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
