Война между Косово и Сърбия няма да има

В Прищина слушат САЩ, Белград разчита на Русия, Франция и Китай, които имат бизнес в Сърбия

Война между Косово и Сърбия няма да има | StandartNews.com
  • В Прищина слушат САЩ, Белград разчита на Русия, Франция и Китай, които имат бизнес в Сърбия, казва НИКОЛАЙ КОЕВ, бивш кореспондент на БТА в Скопие и Белград

- Господин Коев, свидетели сме на поредната ескалация на напрежението между Сърбия и Косово. Има ли реални шансове да избухне въоръжен конфликт?
- Аз не вярвам, че ще се стигне до такъв по няколко причини. Първо навлизането на косовски специални полицейски части в северната част на Косово, която е населена предимно със сърби, не е прецедент. Подобен беше скорошният инцидент в района на язовир „Газивода”, където имаше навлизане на косовски военни, а сръбската армия беше в бойна готовност, но после се нормализираха нещата. Всяка от страните, разбира се, тълкува от своя гледна точка случващото се. Според косовската страна частите са навлезли в Северно Косово съвсем закономерно по служебни задачи – за разкриване на нарушители, според някои информации те са търсели връзка с убийството на Оливер Иванович, изявен сръбски политик в Косово, но след това не бе потвърдена тази новина.  Впоследствие арестуваните бяха освободени. По-интересен е фактът, че беше задържан руският представител на ООН Михаил Краснощеков. Той беше освободен по-късно, но това стана повод за доста сериозна реакция от страна на Русия, която предупреди, че разполага с ресурс от възможности да противодейства на косовските власти. Според руската страна това навлизане на косовските части в район, населен предимно със сърби, има корупционен характер. Подобна беше позицията и на сръбската страна. Президентът Вучич заяви, че страната му ще предприеме почти всички мерки (тук думата „почти” издава една умереност и предпазливост в позицията му). Вучич си дава сметка, че навлизането на добре подготвената сръбска армия е нарушаване на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност, което пък ще бъде експлоатирано не само срещу сръбската страна. Така че в обобщение не смятам, че ще се стигне до разширяване на конфликта. Със съжаление обаче трябва да отбележим, че регулирането на конфликта е все още твърде далечна перспектива.
- Смятате ли, че сделката за размяна на територии между Косово и Сърбия ще се осъществи в крайна сметка?
- Това е най-деликатният въпрос. Той премина през много фази. Първо президентът Вучич бе доста ентусиазиран да реши въпроса и да свали това бреме от сръбската политика и по този начин да открие пътя на страната си към европейските институции. Трябва да подчертая, че Сърбия е доста напред в своите усилия за присъединяване към ЕС, с добър експертен екип, по-напред са в борбата с престъпността и по отношение на върховенството на закона. Вучич имаше усещането, че може да остане в историята като човека, разплел този изключително затегнат възел. От друга страна, косовският президент Хашим Тачи имаше сходни виждания относно размяната на територии. Дори може да кажем, че в някаква степен вижданията на двамата се припокриваха. Голямата разлика е в това кой какво си представяше, че може да даде. Вучич се обръщаше към сръбския народ с думите „ние трябва да разберем, че не всичко можем да получим, а и нещо трябва да дадем”. От друга страна, Тачи премълчаваше въпроса за организирането на четирите сръбски общини в Северно Косово в една автономия. За сметка на това не пропускаше възможността да акцентира върху присъединяването на Прешевската долина към Косово. А това е най-важният стратегически път към юг, към Македония и Гърция, който влиза в сметките и на геополитическите играчи – Русия, от една страна, САЩ и Европа, от друга. Всеки би искал да притежава този път. Това е разковничето – как ще бъде решен проблемът с Прешевската долина, която в момента е част от Сърбия. Според най-новите изявления на Тачи (той изостри тона) тя трябва да премине към Косово без никакви условия. Самото Косово не е независимо в своите решения, а винаги се консултира и разчита на американската страна, а вероятно и чуждестранните ментори променят становището си според обстановката. Така че Тачи в момента е в настъпление, той иска Прешевската долина. Докато у Вучич се забелязват нотки на някакво отчаяние от безизходицата. Всичко в крайна сметка опира до разговори. Диалогът се осъществява в така наречения Брюкселски процес, т.е. под егидата на Европейския съюз, с ментор комисар Федерика Могерини. Процесът обаче зацикли и неотдавна бе направен опит за френско-германска намеса – имаше среща в Берлин на балканските лидери, Макрон и Меркел. Скоро след завършването на срещата Макрон формулира една своя идея за корекция на границата. Тук не можем да пропуснем традиционното приятелство и подкрепата на Франция за Сърбия, независимо от обстоятелствата и от политическата логика (единственият паметник на чужда държава е френският в Белград). Но до резултати от този френско-сръбски алианс не се стигна. Все пак не бива да мислим, че на Балканите сме основен приоритет за западноевропейските лидери. Тук се намесва още един важен фактор и това е Албания. Тревожното е, че лелеяното присъединяване към нея на Косово може би ще се случи, едва ли някой ще бъде в състояние да го препятства. По-късно фокусът може да се насочи и към Западна Македония, с доста сериозна албанска общност. На този етап страните от Западните Балкани са демотивирани за своето членство в ЕС. И аз не съм оптимист, че ще получат скоро дати за преговори.
- Виждате ли желание у европейските лидери и САЩ за по-сериозно ангажиране с косовския проблем?
- Както споменах, имаме активно сътрудничество на Косово със САЩ. По отношение на Сърбия нещата са по-особени. След бомбардировките през 1999 г. сръбските държава и общество се отдалечиха доста от атлантическата идея. Там въпросът за присъединяване към НАТО не стои. Всичко това рефлектира във взаимоотношенията на страната със САЩ и с някои европейски държави, които участваха по някакъв начин в онези събития. Все пак никой не се обявява срещу стремежа за членство на Сърбия в ЕС. Тя има и капацитет, и мениджърски дух за това.
В момента обаче тя е поставена в ситуация да търси нови партньорства, поддържа доста активни отношения с Русия в много области – енергетика, строителство, жп транспорт, има руски банки. Франция има също много сериозни намерения за инвестиции в Сърбия основно в доставката на оръжейни системи и в белградското метро – много големи инвестиции. Да не забравяме и Китай с неговата сериозна икономическа инвазия в целия регион. В Сърбия имаме китайски инвестиции в мостостроенето и др. Т.е. в страната има инвестиционна среда и чуждестранни инвестиции. Така че дали могат да влияят световните ментори – в Сърбия по-малко, в Косово значително повече. Това е моят отговор.
- Какви са вашите наблюдения за обществените нагласи – ако се организират референдуми за сделка, как биха гласували хората в двете страни?
- Поначало сръбската общественост е доста радикализирана. Тя не е склонна за каквито и да са корекции на границите, поне така се манифестира по митинги, изяви в социалните мрежи, по демонстрациите, които се провеждат срещу управлението на Вучич, Така че евентуалният референдум едва ли ще бъде в подкрепа на размяната на територии. Това е въпрос на убеждаване на населението в ползите от сделката. Вучич, а и цялото правителство, положиха много усилия в това отношение, но мисля, че обществото като цяло  не е готово за радикални промени. Поначало сърбите са доста рефлексни хора, реагират спонтанно, но я има вече и умората от политиката, от войната. Сстраната изпита сериозна тежест и от бежанския процес от връщането на сърби от Хърватия и др. страни. Така че на този етап не виждам успех на такъв референдум. В Косово нещата стоят по-просто. В най-младата държава на Балканите хората са по-податливи на внушения от централизираната власт. Ако се представят неката в светлина, която обслужва албанските, респективно косовските интереси, референдумът би могъл да успее с впечатляващо мнозинство. Особено ако Прешевската долина мине към Косово. Бих искал да спомена, че нашата българска външна политика носи една умереност и реализъм. Българският интерес е за решаване на конфликтите и запазване на стабилността особено в сегашната ситуация на може би начало на преформатиране на ЕС и неговите институции.

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай