Депутати от ГЕРБ внесоха в парламента новия проектозакон за предучилищното и училищно образование. Отговорност на просветното министерство обаче ще бъде провеждането на реформата, разработването на образователни стандарти, програми и учебници. Какво предстои в средното образование, как ще привлечем младите учители в класната стая и ще се обвърже ли финансирането на училищата с качеството на преподаването в тях, "Стандарт" попита заместник-министъра на образованието Ваня Кастрева.
Около 100 творби има в програмите за матура, това е свръх усилията на децата
Ще атестираме педагозите на 4 г., казва Ваня Кастрева
- Г-жо Кастрева, депутатите от ГЕРБ внесоха проект за нов закон за предучилищното и училищното образование. Според вас кои са спорните въпроси в него, по които би трябвало да има дискусия?
- За цялата професионална гилдия това е един дългоочакван закон. Пред народните представители стои изключително отговорната държавническа задача да вземат в свои ръце създаването на закон, който касае националната идентичност, националните приоритети и бъдещето на държавата ни поне десетилетия напред. Аз очаквам да се стигне до съгласие по всички спорни зададени норми. Част от въпросите, които вече се дискутират в публичното пространство, са за самостоятелната форма на обучение, за видовете институции, за учебните програми за всеки общообразователен предмет, които се предлага да са за етап от обучението, за подкрепящата среда и децата със специални образователни потребности, за финансирането от държавния бюджет на децата и учениците, които се обучават в частните детски градини и училища. Законът като цяло е добре разписан. Дебатите по текстовете са доказателство, че има въпроси, които са обществено чувствителни и никога няма да съберат абсолютната подкрепа на цялото общество. Нашата задача е да работим за обществения интерес, да защитим правата на децата и издигнем обществения престиж на учителската професия.
- Как гледате вие на т. нар. самостоятелна форма, тоест на обучението на децата у дома?
- Самостоятелната форма на обучение съществува и в настоящия закон за народната просвета. Разликата е, че според него в тази форма могат да се обучават ученици, навършили 16 г., а според проекта на закон за предучилищното и училищното образование това вече може да се случи и в задължителна училищна възраст - тоест още от първи клас. Това е дискусионният въпрос. Според мен, първо, образователната ни система трябва да бъде изключително гъвкава, но и да бъде много грижовна по отношение на децата. Ако след обществената дискусия законодателят прецени, че ще се запази тази формулировка, трябва да има строго регламентирани инструменти, които да гарантират обхвата на всички деца и качеството на образованието, което те ще придобият, както и инструментариума, с който това ще бъде мерено. Законът трябва да дава възможности, но трябва да има и лостове за контрол на всички разписани дейности.
- В разработването на новите учебни програми ще стъпите ли на програмите, които бяха разработени по времето на ГЕРБ? Проектът по литература бе обект на сериозни спорове...
- В нашата система трябва да се отчита всичко добро, което е направено. Нека не забравяме, че в разработването и обсъждането на проектите за нови учебни програми бяха включени стотици учители и преподаватели във висши училища. Всичко, което колегията е разработила, не трябва да бъде загърбвано. За мен е важно то да бъде прецизно преразгледано. На нас ни пречи желанието за прекалена енциклопедичност на знанието. Това често води до погрешното усещане, че децата трябва механично да предават наученото. Целите, към които се стремим, са съвсем различни - личностно и индивидуално развитие на всеки ученик, приложимост на знанието, аналитичност, мотивираност за учене през целия живот. Затова всички учебни програми се нуждаят от прецизиране. Много често се използва терминът "олекотяване" и това е точно така. В настоящата учебно-изпитна програма по български език и литература за държавни зрелостни изпити са предвидени около 100 творби. Нали се досещаме, че това е прекалено много? Това наистина е свръх усилията на децата ни за учебните часове, предвидени за това учебно съдържание. При всички случаи ще говорим за редакция и прецизиране на учебните програми, защото оттам вече следват учебното съдържание и учебниците. Те трябва да развиват мисленето на децата, умението им да вземат решение, да наблягат на практичността на знанието и неговата приложимост.
- В закона е заложено създаване на Национален инспекторат по образованието, а като резултат от това се чака и рейтинг на училищата. Кога?
- В настоящия закон също има заложено държавно образователно изискване за инспектиране, което за мое съжаление не можа да се реализира. В новия законопроект има заложени два стандарта -за управление на качеството и за инспектиране. Това са изключително важни лостове за подобряване на качеството. Предстои не само разработването на държавните образователни стандарти, но и тяхното обществено обсъждане, което включва и въпроса за рейтинга на училищата. В рейтинга за качество трябва да се заложат измерими показатели. При всички случаи е важно той да бъде обвързан и с финансирането. В новия закон се запазва класическият вариант на делегираните бюджети - единен разходен стандарт на брой ученици, но за сметка на това има добавки, които са от изключителна важност. Една от тях е точно качеството на образованието, което децата получават, от гледна точка на добавената му стойност. За нас е важно да има ръст в развитието на децата. Външната, обективна оценка на качеството на образованието ще се отрази като допълнителен елемент във формулата за финансиране. Ще се предвиждат средства както за най-добрите, така и за училищата с ниски образователни резултати, които следва да се изразходват целево за преодоляване на установените пропуски от външното оценяване.
- Бе приета Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри. Работи ли вече тя?
- През октомври се прие и първият план за изпълнение на стратегията. Там предстои актуализиране на учебните програми на висшите училища за усъвършенстване подготовката на студентите в педагогически специалности. Една от изключително важните стъпки е приобщаването на младите учители в новата среда. Предвиждат се възможности за финансови стимули за образователни институции, които наемат млади учители, обучения за директори за ефективна работа с млади учители. Изключително важно е разработването на програма за наставничество. Бяха направени и много други стъпки - увеличаване на минималната работна заплата, която и до този момент е недопустимо ниска. Другият жест, който се направи към колегите, е поемането на разходите за транспорт.
В анализа на данните по отношение възрастовата характеристика на учителите ни направи впечатление, че в последните три години постепенно се увеличава делът на тези до 30-годишна възраст. Но в същото време намалява делът на учителите до 35 г.
- Напускат системата ли?
- Точно така. Това доведе до желанието да предвидим разработването на програма за наставничество. Всички си представяме колко стресиращо е от университета да влезеш в реална работна среда. Има колеги, които имат желание да се реализират, но усещайки се сами и професионално неуверени, напускат системата.
- Ниското заплащане също не ги мотивира.
- Повишаването на минималните заплати бе малка стъпчица, която бе направена от месец септември. Въпросът е, надграждайки тези политики, вече да говорим за едно достойно заплащане на колегите, за по-спокойна работна среда. Ако училището направи всичко възможно, за да може младият колега да се почувства уверен, той би останал. Другото е по-добрата учебна програма в университетите. Предвижда се и разработването на проекти, в които бъдещите учители да могат да влизат по-рано в реална работна среда, включително наблюдавайки европейски опит. Да могат да влизат не само в чужди университети, но и в чужди училища като стажанти. За да могат да почувстват значимостта на тази професия, те още в студентските си години трябва по някакъв начин да са се докоснали до нея. Отговорността на училището е да спечели колегата, а на държавата - да гарантира добро възнаграждение и възможности за професионално и кариерно развитие. Досега пред колегите имаше доста повече спънки за това. Процедурата в новия закон е доста по-добре разписана и е в интерес на учителите, които непрекъснато се квалифицират. За разлика от досегашните 10 години, необходими, за да станеш старши учител, проектозаконът дава възможности за бързо кариерно развитие.
- Ще бъде ли обвързано заплащането на учителите с участието им в обучения?
- В новия закон е регламентирано, че квалификацията е от изключителна необходимост. Всички хора, които работят с деца, би трябвало да желаят да се квалифицират непрекъснато. Там, където това не става по желание, трябва да има и административни лостове за това. В проектозакона е предвидено атестиране на педагогическите специалисти на 4 г. и задължението им да повишават квалификацията си с не по-малко от 48 академични часа за всеки период на атестиране. Основа за кариерно развитие се предвижда да бъдат учителският стаж, получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен и резултатите от атестирането.
- С профилирането в последните 2 г. на гимназията ще отпадне ли историята от задължителните предмети? Вие сте историк.
- Аз съм пристрастна на тема история и смятам, че идентичността на една държава започва от нейната история. В държавния образователен стандарт за учебния план ще се регламентира разпределението на общообразователните предмети по класове и броят на учебните часове за изучаването на всеки от тях за съответния клас. В последните два гимназиални класа ще останат като задължителни малък брой общообразователни учебни предмети. Без колебание това ще бъдат български език и литература, чужди езици, математика, физическо възпитание и спорт. Въпрос на дискусия ще бъде включването и на други общообразователни учебни предмети, между които е гражданско образование със съответното учебно съдържание. Надявам се, че заедно ще намерим най-добрата формула, която да гарантира добри възможности за личностно развитие на всеки ученик.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
