Да не викаме неволята от Брюксел, а да се разберем с Москва

Да не викаме неволята от Брюксел, а да се разберем с Москва | StandartNews.com

В последните години съм човек, който обича да прави играта, казва Георги Първанов

Нека се работи за VII реактор на "Козлодуй", но "Белене" е с много обиколки напред

- Г-н президент, как ще коментирате сигналите от срещата на зам.-председателя на Еврокомисията Марош Шефчович с ръководителя на "Газпром" Алексей Милер? Свършено ли е с "Южен поток" и ще се случи ли проектът за газов хъб, анонсиран от премиера Борисов?

- Аз не съм и очаквал други новини от срещата на вицепрезидента на ЕК и хората, които отговарят за енергийната политика в Москва. Не може да има нещо по-различно от онова, което каза президентът Путин в Анкара. Каза го с много ясен ангажимент и убеденост, че трасето трябва да бъде променено. Със сигурност в този вариант трасето заобикаля България. Това е много неприятна новина и аз определено смятам, че ние трябва да престанем да викаме неволята от Брюксел да ни реши проблемите, а трябва да си влезем в директен разговор с Москва с Президентството и, разбира се, на професионално ниво с "Газпром". Скептик съм за газов хъб в България, това можеше да се умува, когато през страната ни трябваше да минат "Южен поток" и "Набуко Запад" с близо 100 млрд. куб. метра газ. Плюс планираните отделно доставки от Азербайджан. Сега ние трябва да мислим как да спасяваме положението. Премиерът сам отбеляза, че нашият добив може да бъде от порядъка на до 200 млн. куб. метра, което е 15 пъти по-малко, отколкото са нашите сегашни нужди, а българската икономика ще нараства и ще има много по-големи потребности. Така че аз продължавам да държа на своята идея, която съм споделил с министър-председателя и която той разви в Брюксел - трасето да мине по вече разработената схема за "Набуко Запад", от което България не просто ще има редовни доставки, но и ще може да получава и едни значими такси от преноса на природен газ.
- Какъв е енергийният път на България за следващите години? Защо вашият "Голям шлем" не се случи?
- Защо не се получи може да си отговори всеки обективно мислещ български гражданин. Наистина се изискват уникални способности, каквито демонстрираха различни български правителства да развалят готова работа, да развалят един пакет от енергийни проекти, които носеха милиарди инвестиции на България, възможности за много хиляди работни места и най-вече сигурност. От тук нататък ние трябва да се опитаме да се върнем в мача. Не е достатъчно тези потупвания по рамото и обещания за подкрепа за интерконектора от Гърция към България Комотини - Димитровград. Това не решава големите проблеми пред България, а ще бъде просто един байпас, да не дава Господ в случай на криза, и пак без гаранция, защото ние ще ползваме вероятно газ от Русия, която Турция ще ни продава. Така че ние трябва решително да се опитаме да внушим и на Брюксел, разбира се, но преди всичко на Москва, че по-доброто трасе за този поток, както и да го наречем, е през България. То е по-прякото, по естественото трасе, не през Гърция, след това през Македония и Сърбия и да мислим за другите енергийни проекти. Ние държим на развитието на ядрената енергетика, по наше настояване тази тема влезе в програмната декларация, ще видим какъв текст и запис ще бъде приет в новата програма за управление. Виждам, че се работи по проекта "Уестингхаус", но смятам, че в никакъв случай не бива да се отписва АЕЦ "Белене", защото "Белене" е с много обиколки преди евентуалното задвижване на идеята за VII реактор на "Козлодуй", която ние също подкрепяме, но смятаме за по-отдалечена във времето. Естествено споделям и тревогите на министър-председателя, че относно продължаване жизнения цикъл на V и VI реактор на "Козлодуй". Там трябват много усилия, вероятно и допълнителни финанси, извън онова, което първоначално се предвиждаше. И активиране, стабилизиране на енергийната ни дипломация, която наистина претърпя провал към момента.
- Това ли е цената, за която предупредихте, че страната ни може да плаща за кризата в Украйна?
- Значи тук ние плащаме цената, ставаме заложници на противопоставянето на Запада и Русия. Украйна също плаща своята цена впрочем, но това е друга тема. Мен повече ме интересува ние как ще се оправим в тази ситуация. Съжалявам, че трябва да се самоцитирам, но може би посещението на г-н Кери в България е основание да го кажа отново: България щеше да спечели, ако имаше и американски бази на наша територия, но и мрежа от енергийни проекти от руски газопроводи. Сега, уви, от възможността да бъдем енергиен център нашата роля ще бъде сведена до това да бъдем един периферен потребител.
- Какви са очакванията след визитата на държавния секретар на САЩ?
- Разбира се, оценявам всяка подобна визита позитивно, това е израз наистина на подкрепа, в случая сякаш повече на загриженост. Аз помня моите срещи с президента Буш в Белия дом и две години по-късно в България. Той каза три неща, говоря за първата визита, много ключови, които бяха необходими на България - подкрепа за членство в ЕС, подкрепа за решаване на проблема с медсестрите, осъдени в Либия, и подчерта и тогава и след това и в България - лидерската роля на страната ни на Балканите. Искаше ми се да го чуя и днес (в четвъртък, б.а.), но може би това все пак е послание, което приляга на президента.Сега имаше, макар и позитивно изказани, доста сериозни препоръки към нас. Настойчивото повтаряне на темата за върховенството на закона, за борбата с корупцията, която беше спомената повече пъти като послание, отколкото в програмата за управление на правителството. Това са бележки, които идват да покажат, че ние имаме още да си учим урока.

- След терора в Париж и България повиши мерките за сигурността. Може ли те да доведат до недоволство от страна на хората у нас, защото това ще ограничи някои техни свободи?
- Има такъв риск и аз искрено се надявам да не се стигне до политическа или друга злоупотреба с подобни мерки. Това едно. Второ, за нас е много важно да търсим решенията в много по-широк план. Несъмнено е, че дълбоките корени на злото са социалните. Аз много исках да видя и очаквам тези 50-ина лидери и всички онези, които без съмнение изразяват своята солидарност с френския народ, да имат идея как да бъдат солидарни и с народите от Африка, преди всичко от Северна Африка, от други страни на света, където се произвеждат подобни конфликтни негативни тенденции. Второ, ние трябва да продължим да инвестираме в религиозната и етническата толерантност, която е едно завоевание в България, което не е продукт на етнополитическия модел, формиран след 90-та година. Това е традиция от векове за България. И трето, малко да се спре устремът на някои политици за непрекъснати експерименти със службите. Тези сътресения в службите, на които сме свидетели от 25 години насам, наистина ги правят не толкова дееспособни, а без тези служби ние не бихме могли да противодействаме на радикалните явления на тероризма, в частност.
- Съгласен ли сте с тезата, че различията в идеологиите на четирите партии, които формират мнозинството, ще попречи на належащите реформи?
- По-скоро ние от АБВ имаме различна идейна база в сравнение с останалите три формации. Но аз твърдя, че това, което се случва - честите спорове, понякога дори скандали, в управляващата коалиция, не произтичат от дълбоки идейни различия. Често пъти става въпрос за персонални въпроси, понякога, както видяхме, за постове, за места. Поведението на АБВ е предсказуемо и последователно - ние полемизираме, ние дискутираме по политики, както бе по пенсионната реформа, по която ще бъдем особено ангажирани, както и по социалната политика. Ние няма да влизаме в дребнави разпри заради едно или друго назначение. Още по-малко пък някой от АБВ би си позволил да бъде източник на етнически или религиозно натоварено напрежение. Това на България в този момент ще й дойде повече предвид икономическата и социалната криза.
- Хората очакват развръзка около пенсионната реформа. Каква ще е тя според вас?
- Много важно е да се разбере посланието на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин за това, че нещата трябва да се решават в пакет - като пенсионната система, а не на парче - днес на някого му хрумнало едно нещо, утре - друго. По този начин можем по-скоро да разбием системата. Калфин предложи разумни неща. Извън онова, което той постигна, говоря за коледните добавки, за минималната работна заплата, максималния осигурителен доход, Калфин предложи една стъпка за повишаването на възрастта за пенсиониране, която е разумна. Защото с безкрайните мораториуми в развитието на пенсионната реформа ние може да доведем нещата до една много стръмна скала. И ще дойде едно следващо правителство, а може и това да е, което ще бъде принудено да налага по 6 месеца, вместо по два, увеличение на възрастта за пенсиониране. Което ще бъде непосилно за голяма част от нашите сънародници. Стои въпросът за категориите, за инвалидните пенсии - много са проблемите и трябва много разум, но аз се радвам, че бе пробит моделът "Дянков", че това правителство, разбира се, сигурно и с благословията на премиера, разбра, че трябва да има силна икономическа политика, но не можем да вървим напред, ако социалната цена на тези усилия е прекалено тежка за тези, които са в тежко положение.
- Премиерът Борисов казва, че ЕС държи на стабилността у нас, но предсрочните избори са в дневния ред на българските политически лидери. Как може да се постигне пълен мандат на кабинета? Реалистичен ли е?
- Винаги съм бил против философията "избори до дупка". Имаше в ранния преход такава идея и политика. Разбира се, стабилността не може да бъде самоцел.
Не е въпросът да се стабилизираме около тази мизерия, в която живеят голяма част от хората - трябва да има развитие. По-опасно, по-рисково от липсата на стабилност е имитацията на стабилност - замитането на проблемите под килимчето. Тоест ние трябва да имаме волята при необходимата парламентарна подкрепа да решаваме проблемите, натрупвани с години, нерешавани от предишни правителства. АБВ ще бъде стабилен, предсказуем партньор, но в рамките на допустимите компромиси. Ние няма да отстъпим от предизборните ангажименти. Както се вижда, гласувахме "за" падането на плоския данък. И други наши гласувания съвпадаха с левицата и това е част от партньорското споразумение, което имаме с ГЕРБ. Още тогава се разбрахме, че по пунктове, по които имаме различия, АБВ ще гласува и ще прави различна политика.
- АБВ стана на година, успя ли да изпълни тя целта си до момента? Трудно ли взехте решението за участие в управлението?
- Не беше леко решението, имаше сериозни дебати, но в крайна сметка аз съм удовлетворен, че хората подкрепиха позицията, която е и моя. Много лесно се декларира лява социална политика на барикадите, много по-трудно е да се прави в една такава тежка кризисна ситуация, в каквато се намира България. И АБВ показа, че може - така както го правят множество сродни европейски партии в партньорство с европейската десница. И в това няма нищо драматично - напротив, това е добрият вариант. Мисля, че разумните хора ще го оценят. Що се отнася до изминалата година, оценката ми е сдържано позитивна, имахме повече очаквания, но в крайна сметка важен е фактът, че сме парламентарна партия, че получаваме висока трибуна за изразяване на своите позиции, увеличихме между европейските и парламентарните избори значително своя резултат - 150%, вече имаме структури в голяма част от общините и населените места, тоест имаме и добра изходна база за местните избори. За една година това е по-малко, отколкото очаквахме, но е повече отколкото са постигнали много други партии.
- Коалицията около БСП се нарича вече "БСП лява България". Ревнувате ли, че бившите ви съпартийци са "окупирали" лявото пространство?
- Монопол не може да има, всеки може да си сложи какъвто иска етикет. Ако питате мен, "Коалиция за България" бе не само хубаво име, но и име, което бе утвърдено като марка, като понятие и достатъчно мобилизиращо. Не е проблемът в името, проблемът е в политиката, която се прави. Аз пожелавам успех на БСП, преди всичко, както и на останалите леви формации в търсенето на перспективните решения. Цялата европейска левица е изправена пред възможността да намери нови параметри на идентичност, да намери нови, силни работещи политики. Германската социалдемокрация го прави успешно. Виждаме, че на изток други левици се разделят, намират нов облик, някои от тях се събират пак. Тече един много интензивен процес. Как ще се развият събитията в България не знам, но мога да кажа, че АБВ като партия и като коалиция от леви партии е отворена за диалог с всички формации, които са доказали или които се доказват като социални. Левицата, центърът е мястото, където ние ще се опитаме да съберем подкрепа, за да можем наистина да се представим убедително на местните избори. По традиция левицата дълги години е била успешна в местната власт и връщането в централното управление обикновено започва от местно ниво. Помня 1999 г., когато ние направихме един голям пробив, когато победихме Костовото СДС в огромна част от общините, а след това не закъсняха и другите успехи.
- Лидерът на ЗС "Ал. Стамболийски" Спас Панчев обяви курс към АБВ и независимо, че партията е в коалиционно споразумение с БСП. Да очакваме ли още коалиционни партньори на "Позитано" 20 под знамената на АБВ? Ще искате ли земеделците да скъсат коалиционното си споразумение с БСП?
- Добрата коалиционната култура изисква пътят да се извърви бавно, но сигурно, с трайно партньорство. Знам, че левите земеделци имат добро присъствие в местната власт, имат кметове, общински съветници. Вероятно някъде ние ще ги подкрепим, на други места очакваме тяхната подкрепа за наши кандидати. Не е задължително да има някакво организационно обединение на централно ниво - това може да става и на местни коалиции. На тези избори те са по-работещият вариант, но пък са стъпка за перспективно сътрудничество. Отворени сме към всички леви формации, подчертавам го още веднъж. Водят се разговори, но засега е рано още да се каже нещо определено. Но не бива по-късно от края на пролетта ние да имаме вече изяснени отношения. В тази връзка моят апел към другите леви формации е да не се бърза с номинацията, ако искаме да си партнираме. Вярвам, че местните избори ще бъдат началото на голямата консолидация на левицата. Включително и от БСП.
- Възможни ли са общи листи с тях, да издигнете общи кандидатури за кметове?
- Със сигурност общи кандидатури е добре да има, но каква ще е формата за участие с листи, това подлежи на допълнителни разговори. Винаги се спори по това кое е по-печелившо - дали единна листа или да се явим поотделно, с което да засилим подкрепата в общинския съвет. Това е технология, въпросът е да има принципното разбиране и съгласие за подобно единство.
- Може ли да има една по-стабилна коалиция между АБВ и БСП след местните избори?
- Всичко е възможно на този свят, но сега хоризонтът са местните избори. От това как ние се представяме, успяваме ли да възстановим доверието и да го укрепим, зависи и какви ще са по-нататъчните ни стъпки и действия.
- Вие сте президент на България в 2 последователни мандата. Каква ще е стратегията на АБВ за президентските избори? Кой ще е вашият кандидат?
- Имам идеи, разбира се, тъй като познавам добре институцията. Имаме и кандидати - хора, които биха могли наистина да стоят много солидно, да представляват България великолепно, но тук важи същото правило като за местните избори. Не бих си позволил да обявявам каквито и да било имена, преди да са водени разговори за взаимна подкрепа. И тук най-лошото би било, ако всеки тръгне по своя пътека.
- Говорите ли си със Сергей Станишев и Михаил Миков?
- Не, говорим си чрез медиите по-скоро. За последните седмици, даже бих казал месеци, чухме отново нелицеприятни, тежки думи за АБВ, даже беше прокарана една позиция на ПЕС, която не ласкае чувството ми на българин, българското ми самосъзнание. Тук не става въпрос дали съм ляв или десен - просто така не се прави. Не може да постигнем нищо, ако се топим така взаимно пред международните институции. Още повече, че Мартин Шулц, който бе нахокан от "Позитано" така остро, познава добре и мен, и Ивайло Калфин, както и другите колеги. Този стил трябва да остане назад в миналото.
- Говорите ли си по-често сега с премиера Борисов, когато АБВ е в управлението?
- Твърде рядко си говорим, чухме се по повод формирането на правителството и във връзка със закриването на "Южен поток", т.е. по изключително важни въпроси, по които е нормално да има диалог. Винаги съм казвал, дори когато ние заявихме своята позиция за извеждането на ДПС от властта - това не означава недопускането на движението във формирането на важни решения, свързани с теми, по които те имат силен експертен потенциал. Парламентаризмът е преди всичко диалог. Ние трябва да имаме конструктивен парламент, а не едно огнище на конфликтност и напрежение.
- На фона на активната политическа обстановка остава ли ви време за внука Георги?
- Внукът ми и сега е при нас. Разбира се, отделям му много повече време, отколкото на синовете ми, за съжаление. Те бяха пренебрегнати в годините на тежката партийна работа и като президент. Но с Георги си четем български народни приказки, за Мечо Пух, днес бяхме на "Пипи Дългото чорапче", играем футбол, има спортни качества. Наистина невероятно удоволствие е общуването с едно такова дете. Пожелавам такава радост на всички.
- Като нападател или като вратар се изявява внукът?
- Дядо му започна като централен нападател, с времето бях плеймейкър. В последните години съм човек, който обича да прави играта.
Какъв пост ще избере той, не мога да кажа. Може и да не стане спортист, макар че ще се радвам да викам на трибуните за него и неговия отбор, но много по-важно е да има спортна култура.
- Пишете ли нова книга? Кога да я очакваме с премиера?
- Пиша отдавна - вече няколко години - една книга, свързана с голямата тема за лидерството, разбира се, вплитайки в теоретичните постановки политически анализи и собствения си опит, защото съм срещал всички европейски и световни лидери за 10 години назад. Но не бързам, защото искам книгата да стане интересна, а не просто да излязат поредните мемоари. Мемоари всеки пише, важното е да се осмисли по-дълбоко онова, което сме научили в политиката.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай