Йеросхимонах Димитрий Зографски е служащ свещеник (ефимерий) в Германския манастир "Св. Йоан Рилски". Това е тазгодишното послушание на някогашния йеромонах Висарион от Зографския манастир в Атон, който миналата година почувства още по-силно необходимостта да посвети напълно живота си на Бога. Тогава, на 1 ноември, той прие велика схима и стана йеросхимонах Димитрий Зографски. Звучи необичайно, но има диплома по международни икономически отношения от УНСС. После завършва и богословие, магистърската му тема е богословски анализ на дейността на Петър Дънов и на Ванга. Става послушник в Света гора през 2002 г., а на следващата го постригват за монах. Ръкоположен е за йеромонах през 2005 г. и отива за година в Йерусалим. Там служи като свещеник във Възнесенския манастир на Елеонската планина, но игуменът на Зографския манастир дядо Амвросий го вика обратно. Господ стои пред вратата на всяко сърце и тропа на нея, казва Димитрий Зографски
- Отец Димитрий, Възкресение Христово победа на живота над смъртта или над предателството е?
- На първо място Възкресението е победа на живота над смъртта, защото тази смърт касае всички, дори и тези, които никога не са помисляли за предателство. Смъртта е като тежка наследствена болест, която нашия Господ Исус Христос побеждава. Като дете и аз съм се питал, какво означава тази победа? Не е ли нещо абстрактно? Нали виждаме, че всички хора продължават да умират? Победата над смъртта обаче е съвсем реална, само че в по-различен план. Духовните неща често са невидими, а именно те се оказват най-важните. Така в един момент проумях отговора, който и всеки християнин би трябвало да усеща не само с ума, а и със сърцето си. Както има физическа смърт, представляваща раздяла на душата от тялото, така има и духовна смърт, която е лишаване на душата от общение с Бога. Когато се кръщаваме, ние даром унаследяваме Възкресението Христово. Както се казва "тези, които в Христа се кръстиха, в Христа се облякоха". В момента на кръщението ние наследяваме точно тази победа над смъртта, която Христос преживява.
- Как преживяваме Възкресението самите ние?
- Различните хора са на различно ниво. Но ето откъде започва всичко. При кръщението свещеникът трябва да потопи човека три пъти, което символизира тридневното стоене на Христос в гроба. След излизането от купела по тайнствен начин става и нашето собствено възкресение. Ето защо християнството е уникално именно с тази своя победа
Но обличането на човек в Христос продължава цял живот. Кръщението е важно, но и последващият живот трябва да отговоря на онова, което Христос ни е заповядал. Победата над смъртта можем да усетим, само когато живеем с Христос. Умираме с Него, за да възкръснем заедно с Него.
- Можем ли да смятаме Възкресението като ново начало?
- Да, точно така е. Но често за нас нещата остават теоретични, защото се опитваме да ги обясним и разберем само на интелектуално ниво. А пък който иска да вкуси от Възкресението, трябва да вкуси и от Голгота, да мине през борбата със собствените си страсти и склонността към предателство. Възкресението е и победа над предателството, но не само това на Юда. Става дума за предателството към Бога, на което сме склонни всички ние; а също и предателства към ближните или към самите нас, защото често сме избирали неща, противни на Божията воля, противни на нашите ближни и на това, което би било добро за душата ни. Така че в този смисъл, Възкресение е и победа над предателството, което живее във всеки един от нас и на което не трябва да се поддаваме.
- Радост ли трябва да ни обзема на Великден?
- Да, но често пъти ние изпитваме светска радост вместо духовна. А за да бъде радостта ни пълноценна, трябва да водим и съответния живот. Като цяло понастоящем ние обръщаме внимание на повърхностни, временни неща. Нека все повече хора да разберат със сърцата си какво означава да живеем в Бога, а не да усещаме със стомасите си кога наближава празник
- Не се ли свързва все по-често Великден с четирите почивни дни?
- За съжаление и Великден, и Рождество Христово, и по-големите духовни празници се свързват с почивка, среща с приятели, с ядене и пиене на корем. Това е още едно доказателство, че като цяло сме се отдалечили от същността на нещата. И май никак не чуваме как Господ стои пред вратата на всяко човешко сърце и тропа на нея, казвайки: "Който ми отвори, ще дойда и ще вечерям с него." Ние предпочитаме да вечеряме със своите земни приятели и не чуваме Божието тропане. Не, че е лошо да бъдем и с близките ни, но когато не обръщаме никакво внимание на духовното, оставаме твърде ниско в йерархията на Божиите изисквания към нас. Живеем само на физическо ниво, а това не е добре, защото сме същества, създадени за вечността.
- Как да разберем, че Господ чука на сърцето ни?
- Често при съвременните хора това се случва, когато ги сполети някакво нещастие. Тогава те търсят Бога като единствен изход и решение на конкретната ситуация. Дадат ли си сметка, че нищо земно не е в състояние да им помогне, разбират, че може да им помогне само Онзи, който никога не престава да ги очаква. И тогава някои от тях ясно ще видят, че наистина има един Всесилен, който постоянно ги е чакал. На други хора пък им е било дадено постоянно да чувстват, или пък най-малкото, да жадуват за Божието присъствие в живота си, но те са все по-малко. Напоследък повечето хора, намерили Бога, са стигнали до някакво голямо отчаяние или трудности и тогава са чули Неговия призив.
- Не трябва ли всеки да извърви своята Голгота, за да открие Господ?
- Проблемът е, че хората не искат Голгота. Те искат направо да почувстват радост и щастие, което е донякъде обяснимо. Никой не желае болести, мъки или страдания. Но пък духовният закон е изразен чрез думите на Господа, че тесен е пътят, който води към живота и малцина го намират, и обратното: широк е пътят, водещ до погибел и мнозина са тези, които вървят по него. Духовният закон изисква да минем през нашата Голгота, защото за всеки от нас е предназначен кръст, който да пренесем през живота си. Понякога ни се струва, че този кръст е много тежък, но точно в тези моменти трябва да викаме към Бога и Той е този, който ще ни помогне да го вдигнем и да вървим. Имало един човек, който постоянно се препъвал и си мислел, че кръстът му е прекалено тежък. Обръщал се към Господа с думите: "Защо ми е толкова тежък животът? Не мога да се справям с всички тези трудности".
Един ден му се явил ангел и му предложил сам да си избере кръст, който може да носи. Човекът избирал сред различни кръстове, но всички му се стрували прекалено големи. В крайна сметка си избрал най-малкия, но какво се оказало? Че всъщност отново избрал същия този кръст, който и досега бил носил. Изводът е, че Бог не ни дава по-големи изпитания отколкото можем да понесем. А и често пъти човек няма реална преценка за нещата, защото не си служи с измеренията на вечността. Ако човек се запознае със страданието на други хора или пък с живота на светците, ще разбере, че кръстът му всъщност не е толкова тежък.
- Не трябва ли със смирение да носим кръста си?
- Смирението е дар, за който трябва да се борим. В съвременния живот отрано започваме да се конкурираме с нашите съученици за по-добри оценки, училища и университети, а после научаваме и как да се борим с лакти за по-добро работно място и кариера. Затова сега смирението изглежда повече като недостатък, а не като добродетел. Но смирението е велик дар и трябва да сме готови да страдаме, за да го придобием. Когато човек се моли за смирение, той трябва да знае, че се моли за скърби, защото те най-добре смиряват човека. Някога древните християнски аскети са придобивали смирение чрез своите духовни подвизи, с изключителен молитвен живот и пост, който е извън нашето разбиране. По този начин са смирявали плътта и душите си, а ние, бидейки по-немощни, трябва да понасяме това, което ни поднася съвременния живот. И с благодарност към Господа, понасяйки всички несправедливости около нас и вярвайки, че това е нашия тесен път към вечността, ето един действен начин и в наше време да придобием смирение.
- Може ли да стигнем до Христа, ако не живеем християнски?
- По принцип не можем. В Евангелието неслучайно е писано: "Махнете се от Мене всички, които вършите беззаконие!" Бог, разбира се, може да извърши и чудо. Но не трябва прекалено да разчитаме на такива чудеса, защото Бог ги извършва именно като изключение, а не като правило. Света Мария Египетска например е водела изключително нехристиянски живот, но Бог по чуден начин я е обърнал към Себе Си, а и не само нея. Накрая св. Мария се е спасила, обаче именно защото е започнала да живее по християнски. Разбойникът на кръста също не е имал добър живот. Само че Бог вижда не само външността, а и вътрешността на сърцето и нека се надяваме, че у всеки има едно малко съкровище, незасегнато от цялата тиня и кал на нехристиянския му живот. Ето защо не трябва никого да осъждаме или да презираме, слагайки мислен печат върху неговия живот, защото само Бог знае сърдечните тайни. За да не стане после така, че този, когото сме считали за голям престъпник или грешник, да се окаже по-напред от нас във Вечността.
- Какво трябва да си помислим на Възкресение?
- Нека помислим доколко самите ние сме възкръснали за живот и доколко сме вързани от смъртта. Доколко сме обвързани от греха. Защото нито болестта, нито бедността са зло, но грехът е зло. А както казва св. апостол Павел, "заплатата за греха е смърт".
- Искате ли да пожелаете нещо, отче?
- Усещайте все по-ясно с духовните си очи, че това е най-радостният ден в цялата Вселена и за всички времена! Разкъсайте оковите на смъртта и греха и почувствайте Възкресението Христово!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
