Вторник,

Вузовете като заложници

От: Администратор -
10536
Вузовете като заложници
A
A
A

Държавата реши да сложи край на студентите касички, сиреч на дългогодишното финансиране на университетите на базата на това колко младежи са приели в първи курс. Срещу тази обърната схема роптаеха повечето ректори - защото именно тя направи от висшите училища тих пристан за млади безработни с тройки в дипломите. Които никой преподавател не смееше да скъса на изпит, защото те формират заплатата му.

Сега просветното министерство предлага обръщане на пирамидата - тоест даване на пари не според "входа", а според "изхода" от висшето училище, като основен критерий е това колко студенти са намерили работа по специалността си. Естествено, дали идеята ще заработи, зависи от много неща и най-вече от живота, който ще има това правителство. В този смисъл тя може и никога да не влезе в действие. Ако обаче това стане, наред с плюсовете й има и доста рискове, които могат да превърнат университетите в

заложници на капризния, изменчив и хаотичен пазар на труда

На който дори и най-качествените абсолвенти с отлични дипломи, но в редки и непопулярни специалности могат да не си намерят работа. А в същото време тройкаджии в търсени професии да станат ходеща субсидия за вуза, който са завършили.

Изискването парите да бъдат отпускани на базата на реализацията идва от Европа, но то е приложимо по-скоро за икономики, в които нещата са подредени, бизнесът и държавата знаят какво искат и какви кадри ще търсят за години напред. У нас, както знаем, приемът в определени специалности зависи от политически решения, които се сменят с всеки нов кабинет - например от това ще строим ли АЕЦ "Белене". В капризната ни и непрестанно кризисна икономика, която мисли не как да върви напред, а как да оцелява, малко са фирмите, които биха могли да посочат как ще се развиват след пет години и какви хора ще търсят тогава. И дори - дали въобще ще бъдат на пазара. Как в такъв случай един университет да направи разчети кого да приема и обучава, така че да му осигури блестяща реализация - и съответно пари за себе си. Вярно, това ще стимулира вузовете да потърсят по-тесни връзки с бизнеса и да се адаптират към неговите изисквания, но какво правим в региони с висока младежка безработица, където просто работни места не се откриват?

Новата схема крие и друг проблем, за който предупредиха някои от ректорите - един много висок процент от завършилите студенти не влизат в базата данни на НОИ - не защото не работят, а защото го правят в чужбина. За тези хора информация няма как да бъде получена и в крайна сметка най-успешните студенти на университетите на практика

няма как да им донесат допълнителен бонус

От това най-вероятно ще пострадат медицинските университети, чиито абсолвенти се изнасят в чужбина на талази. Може би затова промените във финансирането трябва да комбинират данните за реализацията на студентите с нещо друго - например с успеха им в края на следването. Ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев лансира идея, според която абсолвентите би трябвало да държат национален изпит, подобен на матурата. С външно оценяване и държавни критерии, а не с вътрешноуниверситетски възможности за шикалкавене и минаване под летвата. Оценките от него всъщност са най-добрият показател за това как са подготвени младите хора - по тях всъщност би могъл да се ориентира и бизнесът, когато ги наема на работа. Както и държавата, която всъщност поръчва обучението по тези специалности. Иначе всичко си остава игра на цифри.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички