Държавата реши да сложи край на студентите касички, сиреч на дългогодишното финансиране на университетите на базата на това колко младежи са приели в първи курс. Срещу тази обърната схема роптаеха повечето ректори - защото именно тя направи от висшите училища тих пристан за млади безработни с тройки в дипломите. Които никой преподавател не смееше да скъса на изпит, защото те формират заплатата му.
Сега просветното министерство предлага обръщане на пирамидата - тоест даване на пари не според "входа", а според "изхода" от висшето училище, като основен критерий е това колко студенти са намерили работа по специалността си. Естествено, дали идеята ще заработи, зависи от много неща и най-вече от живота, който ще има това правителство. В този смисъл тя може и никога да не влезе в действие. Ако обаче това стане, наред с плюсовете й има и доста рискове, които могат да превърнат университетите в
заложници на капризния, изменчив и хаотичен пазар на труда
На който дори и най-качествените абсолвенти с отлични дипломи, но в редки и непопулярни специалности могат да не си намерят работа. А в същото време тройкаджии в търсени професии да станат ходеща субсидия за вуза, който са завършили.
Изискването парите да бъдат отпускани на базата на реализацията идва от Европа, но то е приложимо по-скоро за икономики, в които нещата са подредени, бизнесът и държавата знаят какво искат и какви кадри ще търсят за години напред. У нас, както знаем, приемът в определени специалности зависи от политически решения, които се сменят с всеки нов кабинет - например от това ще строим ли АЕЦ "Белене". В капризната ни и непрестанно кризисна икономика, която мисли не как да върви напред, а как да оцелява, малко са фирмите, които биха могли да посочат как ще се развиват след пет години и какви хора ще търсят тогава. И дори - дали въобще ще бъдат на пазара. Как в такъв случай един университет да направи разчети кого да приема и обучава, така че да му осигури блестяща реализация - и съответно пари за себе си. Вярно, това ще стимулира вузовете да потърсят по-тесни връзки с бизнеса и да се адаптират към неговите изисквания, но какво правим в региони с висока младежка безработица, където просто работни места не се откриват?
Новата схема крие и друг проблем, за който предупредиха някои от ректорите - един много висок процент от завършилите студенти не влизат в базата данни на НОИ - не защото не работят, а защото го правят в чужбина. За тези хора информация няма как да бъде получена и в крайна сметка най-успешните студенти на университетите на практика
няма как да им донесат допълнителен бонус
От това най-вероятно ще пострадат медицинските университети, чиито абсолвенти се изнасят в чужбина на талази. Може би затова промените във финансирането трябва да комбинират данните за реализацията на студентите с нещо друго - например с успеха им в края на следването. Ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев лансира идея, според която абсолвентите би трябвало да държат национален изпит, подобен на матурата. С външно оценяване и държавни критерии, а не с вътрешноуниверситетски възможности за шикалкавене и минаване под летвата. Оценките от него всъщност са най-добрият показател за това как са подготвени младите хора - по тях всъщност би могъл да се ориентира и бизнесът, когато ги наема на работа. Както и държавата, която всъщност поръчва обучението по тези специалности. Иначе всичко си остава игра на цифри.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
