Учители без катедра

Да завършиш на Острова, за да се "забиеш" като учител в бг училище. Вероятно мнозина не го разбират. Има обаче млади хора, които го правят дори с радост - макар и само за две години. Те са част от програмата на "Заедно в час" - фондацията, избрала за своя кауза да осигури на всяко дете в България достъп до качествено образование. Все едно в какво училище учи. Младите хора, които тя изпраща в школата, често са завършили в съвсем различни сфери. Мотивирани са обаче да променят нещо в образователната среда, която сами са обитавали преди време. Фондацията им намира работа в училища, където учат предимно деца от социално и икономически затруднени общности, където прекарват две години. През това време получават както обучения и консултации, така и допълнително възнаграждение над заплатата. С мотива, че са не просто учители с нормиран работен ден и дълга ваканция, а се раздават ежедневно. След края на втората година изборът е техен - да останат ли в професията, или да продължат да работят за образованието по други начини.
---
Калина е завършила математика и икономика в университета Уоруик в Англия. Сава е взел диплома по счетоводство и контрол от Икономическия университет във Варна. А Филип е историк - първо Американския в Благоевград, после магистратура в Оксфорд. Онова, което ги обединява, е, че от две седмици влизат в класната стая, макар и посред лято. Не, не застават на катедрата - защото вярват в идеята, че център на урока е не учителят, а ученикът и онова, което го вълнува.

Тримата преподават английски на децата от лятната академия на "Заедно в час", която се помещава в 90-о СОУ. Тя приключва в края на тази седмица - а наесен ще влязат като учители в реални училища

Калина в - "Обеля", Сава - в Костинброд, а Филип - в Самоков

Бояна Радева пък е координатор на програмата, след като вече две години е била учител в нея.

Калина е завършила едва преди месец. Слушала за програмата много още докато учила в Англия - там тази мрежа работи много добре. Смята, че учителстването е начин едновременно да намери себе си и да даде на някого нещо. "Още когато заминавах за чужбина, знаех, че ще се върна и ще намеря начин да правя нещо смислено тук. Виждам това като някакъв начин да променя България и нещата, които не ми харесват. Чрез образованието може да се променят много от нещата в обществото - всички тук споделяме това виждане". В момента обучава шестокласници - не им преподава уроци, а играят, водят дискусии и преодоляват различни интелектуални предизвикателства. И покрай това - учат английски. "Днес например писахме с децата сцена с разпит - като в криминалните филми", разказва тя. Всъщност по този начин трябвало да усвоят едно от миналите времена в английския. Онова, което я изненадало донякъде, е, че шестокласниците вече са зрели хора, с тях можеш да разговаряш като с възрастни и вече знаят какво искат. "Сега наистина виждам какво удоволствие носи това

да накараш някой да си повярва, че може

казва Калина. Тя е следвала в Англия със заем, но той започва да се връща едва когато заплатата ти достигне определено ниво. Засега това не я притеснява - в бъдещето се вижда най-вероятно в неправителствена организация, където по друг начин ще допринася за същата кауза.

Сава е отраснал в семейство на учители и от дете има уважение към професията на родителите си. Като студент имал възможност да организира видеообучения, занимавал се с тренинг и намира работата с хора за нещо доста вдъхновяващо.

"Децата са страхотни, не очаквах така добре да бъда приет. Говорят си с мен абсолютно за всичко - за музика, за модерни банди. Някои прописаха и стихчета на английски - а какъв по-добър начин да научиш езика от това да твориш на него", разказва той. Говорят си и за доброволчеството - една донякъде нова тема за младите ни хора, която в училище рядко се споменава. Той също ще преподава английски език наесен. "Успехът не е мой, а общ наш - на мен и на децата. Трябва да го постигнем заедно", смята той.

Филип пък ще има отговорната задача да преподава не само езика на Шекспир, но и история на този език. Дори и в Оксфорд знаел - със сигурност ще се върне в България и със сигурност ще преподава. Дилемата била дали в училище или университет. Надделяло първото. "99 на сто от хората след завършването на училище никога повече не се занимават с история. Но училищните години са тези, в които се формират цялостният мироглед, гражданските позиции, които след това тези хора ще предадат на децата си". Той ще преподава в училище в Самоков, където има още две учителки на "Заедно в час". "Имам две години да реша дали да запиша докторантура и да се насоча към университет, или да продължа да бъда в училище", казва той. Училището го влече повече точно заради децата. "Нищо не ме изненадва в тях, говорим си за всичко, за което те пожелаят. Опитвам се да научавам все повече за интересите на децата, дори четох за една група, която е популярна сред тях", казва той. Като се има предвид, че преподава на петокласници, налага му се да гледа и любимите им филмчета. "Важното е, че тук не заставам като абсолютния авторитет, който чете лекция пред тях, а се опитвам да ги накарам сами да достигнат до изводите си". След месец тримата ще влязат в клас - тогава ще разберат дали наистина намират в учителството онова удовлетворение, което са търсили. При всички положения обаче са сигурни, че няма да загърбят каузата, която са избрали - дори ако й помагат извън класната стая.