Няма държава от някогашния "Трети свят", в която поне един министър да не знае "Една българска роза", твърдят ректори на наши университети. Студентите оттам, които във времената на соца завършваха на тълпи у нас, вече отдавна са по върховете на властта. И покрай другото разнасят славата на образованието ни, което в нашите очи слиза все по-надолу. В Судан например все още България е гръбнакът, на който се крепи цялата селскостопанска авиация. Наши инженери и пилоти поливат земите им, ние сме построили и напоителните им системи, както и първите им консервни фабрики, разказва деканът на Геолого-географския факултет в Алма матер доц. Филип Мачев. Затова и няма нищо странно, че преди седмица цяла делегация от судански ректори на университети бе на "рейд" у нас, за да преговарят с родни университети да обучаваме техни студенти.
Да учиш в България - това навремето бе запазена марка, разказват чужденците. Десетки държави помнят БГ дипломата като престижна и искат отново да изпратят свои студенти у нас.
Ректорите от Судан, които тези дни гостуваха в няколко наши университета, разказват, че по времето на соца у нас са учели годишно 1500 младежи от страната им. Сега е един и се знае поименно - момчето следва на свои разноски медицина. Откакто в началото на демокрацията междудържавните спогодби на обмен се разпаднали, никой не си е правил труда да ги поднови. Въпреки че студентите от тези страни могат да донесат не само пари, а и слава на висшите ни училища. А това е нещо, от което те особено много се нуждаят.
Суданците обаче имат амбицията да свършат онова, което за толкова години не са свършили държавите ни. Те се канят да се споразумеят директно с нашите вузове - не само за да ни пратят студенти, но и да поканят специалистите ни да преподават там и да ги консултират по различни проекти. "Имаме идеи за проекти в областта на агрономията, физиотерапията и минно-геоложките дейности", разказаха ректорите. Докато гостували у нас, те особено много се впечатлили от метод, с който се извлича мед, без на практика да се ползва вода. "Те имат огромно медно находище в пустинята, където няма как да извличат метала с по-широко разпространените методи. Тази технология не се прилага там, затова вероятно ще поканят наши специалисти да я внедрят", разказва доц. Мачев. Суданците разказали също, че страната им
предлага да ни даде и свои терени на концесия
за да търсим там полезни изкопаеми. Според друга от идеите ще им съдействаме при създаването на развъдници, подобни на нашите. Там ще отглеждат риба, наречена нилски костур, която е "набор" още на динозаврите. Тя е на милиони години и съществува от времената, когато Африка и Южна Америка все още са били част от един и същи континент - Пангея, разказва доц. Мачев.
Най-главната амбиция на ректорите от Судан е да изпратят свои студенти да учат в магистърски програми у нас. Проблемът обаче е в издаването на визи. В случая със Судан е особено тежък, тъй като страната ни няма посолство в столицата Хартум. За да вземат БГ виза, те трябва да "отскочат" или до Кайро, което в момента не е предпочитана дестинация, или до Истанбул. Проблемът е, че за да отидат там, първо трябва да си извадят виза за Турция. От няколко години наши ректори алармират, че
заради проблема с визите изпускаме студенти
от редица държави, които помнят образованието ни като качествено и искат да се върнат обратно. В някои от случаите пречката за идването им пък са изтекли спогодби за взаимно признаване на дипломите, които така и не са подновени. Това е причината например Техническият университет трета поредна година да не може да приеме огромна "партида" виетнамци, които искат да учат компютърни науки и машиностроене у нас. "Виетнам като държава е готова да плати тяхното обучение, става дума за стотици младежи. На много от тях родителите са учили тук и дори настояват децата им да не следват на английски. Искат да изкарат курсове по български и да им преподаваме на нашия език", разказва ректорът проф. Марин Христов. Някои били готови дори да извадят лични пари, само и само да следват в София. Другата
голяма група, която очаква Техническият, са китайците
От известно време насам те проявяват интерес към нас, но нашата такса за тях е държавно фиксирана на 3000 евро. Други страни като Унгария свалиха цените и сега ни конкурират, разказва проф. Христов.
Виетнамци искат да учат и в Алма матер, разказва ректорът проф. Иван Илчев. Интерес има и от Монголия, и от Корея, Медицинският факултет пък се радва на кандидати от Шри Ланка, Кипър и Индия за обучението си на английски. Най-много в него обаче са италианците, а факултетът по педагогика доскоро бе пълен с гърци за специалностите си на английски. Много младежи от Европа пък идват за "Европейски съюз и европейска интеграция", която се преподава на английски, както и по програмата за обмен на студенти "Еразъм".
Студенти
от Ботуша доминират и в Медицинския университет
на София, където само за тази година в първи курс са приети около 50 италианци. Ректорът проф. Ваньо Митев се радва много на техния наплив, защото според него студентите от Европа вдигат летвата и пред своите преподаватели. Тази година има отлив на турци, но за сметка на това са се появили по десетина души от Германия, Англия, петима от Швеция, както и доста индийци, разказа главният секретар Алексей Алексеев. Увеличават се и кандидатите от Русия. Самият Медицински университет е разкрил и център в швейцарския град Киасо, който е на границата с Италия. Там над 100 италиански студенти ще усвояват предклиничните дисциплини, а след това трябва да дойдат и да довършат следването си у нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
