Да си преподавател в университет е твърде доходно занимание за малцина, докато останалите се разписват срещу доста скромни заплати.
В момента разликата във възнагражденията е повече от два пъти, показва изследване на синдикат „Висше образование" към КНСБ, проведено през тази година. При това най-високите доходи далеч не са в най-престижните университетите, които оглавяват класацията според рейтинговата система. С други думи преподавателите на студентите, които се реализират по-добре след дипломиране, не са по-добре платени. Най-големи възнаграждения получават професорите, които са малко на брой, но обучават голям брой студенти. Това съотношение е валидно преди всичко за висши училища, специализирани в определени направления, като медицина и икономика например. За разлика от тях многопрофилните вузове, какъвто е Софийският университет, са длъжни да осигуряват по-голям брой преподаватели за обучението на студентите си.
Класацията по заплати, извън допълнителните възнаграждения, се води от преподавателите във варненския Икономически университет, показва изследването. Средната брутна заплата във вуза, който е едва на шесто място по рейтинг сред висшите училища, предлагащи обучение по икономика, е 2061 лева. На другия полюс, с най-ниски доходи, са преподавателите в Минно-геоложкия университет в столицата, които вземат средно 860 лева. Софийският университет, който е начело в рейтинга в 22 от общо 26-те направления, в които обучава, се намира едва на 16-о място по заплащане от общо 33 държавни висши училища. Средната заплата в СУ „Климент Охридски" е 1193 лева. Преди него освен Медицинския университет, който е на второ място, е и Пловдивският, където средното възнаграждение е 1533 лева. С едни гърди напред в тази класация е и станалата скандално известна покрай бившия си ректор Стопанска академия в Свищов, където средната заплата е 1195 лева. По времето на проф. Величко Адамов доходите на някои от преподавателите в Свищов бяха петцифрени. Новият ректор проф. Иван Марчевски обяви, че ще намали заплатата си в сравнение с получаваните от Адамов повече от 10 000 лв.
В четири от държавните вузове средната заплата на преподавателите е под 1000 лева. На опашката по ниски възнаграждения са Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ), чиито преподаватели в огромната си част са известни експерти и често биват канени за консултации. Авторите на изследването на КНСБ обаче изрично са посочили, че в голяма част от държавните университети основното трудово възнаграждение на професорите в момента е по-скоро придобивка за престиж, тъй като те печелят далеч по-добре от експертните си познания. Неясно регламентираните допълнителни възнаграждения, които използват ректорите, за да стимулират чиновниците във вузовете, не се оказват стимул за по-добро качество. Затова бумащината във висшите учебни заведения продължава, а първенец в обучението като Софийския университет е първи и в класацията за най-лошо работеща администрация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
