Петък,

Дипломата по туризъм най-често виси в рамка

От: Администратор -
1837
Дипломата по туризъм най-често виси в рамка
A
A
A

Половината студенти нямали полза от стажовете си

Медиците влизат с най-висок успех и учат и най-много през следването

Рейтинговата система на българските университети дава не само данни за тяхното място в класацията. Освен обективните стойности каква е научната продукция на университета и как се пласират неговите студенти на пазара на труда, в нея има и редица, условно казано, субективни критерии. Те изследват отношението на студенти и преподаватели към университета им - какъв е престижът на тяхното висше учебно заведение в собствените им очи, доколко полезни са им стажовете, как гледат работодателите на един или друг вуз при назначаването на кадри. И понякога тези субективни оценки крият разминаване с онова, което рейтингът вече е измерил като обективна реалност.

По-малко от половината български студенти смятат, че от участието им в стажове и практики е имало някаква полза. Според рейтинговата система на университетите едва 46,13 на сто от младите са оценили като полезно за себе си стажуването. Въпреки че стотици младежи преминаха през практическо обучение по проекта "Студентски стажове и практики", финансиран с европейски средства, очевидно онези, които са научили нещо необходимо за бъдещата си работа, далеч не са толкова много.

Интересното е, че доста ниски са резултатите и при студенти, при които практическото обучение би трябвало да бъде важна част от подготовката им. Сред младите хора, които учат най-масовата специалност икономика, едва 28 на сто са на мнение, че практиката им

действително ги е научила на нещо важно

Малко по-висок е този процент сред младежите, учещи втората по масовост специалност - администрация и управление. Като полезно там са оценили практическото си обучение 35,69 на сто. Младите информатици, повечето от които работят още от университетската скамейка, също не поставят висока оценка на стажовете си - едва 30 на сто са на мнение, че стажът се е оказал полезен за тях и са узнали нещо, което не са знаели до момента. Най-ниска оценка на стажовете си са поставили математиците. Едва 16% от тях смятат, че да караш стаж по тяхната специалност има смисъл. Най-доволни от практическата подготовка са младите хора, които учат обществено здраве. Близо 92% от тях са посочили, че стажовете са им донесли полза. На второ място са студентите по материали и материалознание, а на трето - тези по социални дейности. Много доволни от стажа си са и студентите, учещи животновъдство, както и проучване и добив на полезни изкопаеми. Едва след тях са бъдещите лекари, от които едва 70,5% са откроили практиката като полезна за себе си.
По критерия "Интензивност на обучението" пък се оказва, че най-натоварени са медици и фармацевти. Студентите по медицина

отделят около 40 часа на седмица за обучение

подготовка и самоподготовка, фармацевтите - 37, а бъдещите стоматолози - 36. 35 часа седмично посвещават на обучението си архитектите. Това е доста повече от средната стойност на натоварването на студентите, която рейтинговата система е измерила на 27 часа. Икономистите обаче отделят за подготовката си едва 21 часа. Най-малко учат студентите по материали и материалознание. Студентите по една от най-търсените напоследък специалности, психология, учат 24 часа на седмица, а бъдещите юристи - 31.

Медици, фармацевти и стоматолози са в челния списък и по отношение на успеха от дипломата, с който пробиват в университета. За да станеш студент по медицина и фармация, ти е необходим успех от средното образование над 5,50. Съвсем малко по-нисък е средният успех, с който се приемат стоматолози - 5,46. Веднага след това е правото, където средният успех, нужен, за да станеш студент, е 5,27. Като цяло обаче средният успех от гимназиалната диплома, с който влизат студентите у нас, е 4,97. С най-ниски оценки биват приети младежите, които учат материали и материалознание /4,38/, и животновъдство /4,23/. В същото време държавата е обявила животновъдството като част от приоритетните направления у нас. За студентите по аграрни науки в следващите години ще бъдат насочвани и евростипендиите, така че повече млади хора да бъдат стимулирани да се записват там. Въпреки че тази специалност се смята за приоритетна, отново от рейтинговата система става ясно, че едва 30% от завършилите я започват работа по нея. Най-малка полза от дипломите си имат студентите по туризъм - под 20% от тези младежи започват работа, за която завършеното образование им е необходимо. Най-висока приложимост на дипломата има при медиците. Въобще медицината

се очертава като своеобразна "Бръшлянова лига"

на висшето ни образование, както създателите на рейтинговата система я нарекоха неотдавна. Младежите там влизат с най-висок успех, учат най-интензивно и най-често започват работа по специалността си. Минусът е обаче, че всеки трети от тях явно го прави извън страната. На челни позиции по реализация съобразно дипломата стоят студентите ни по военно дело, където 98% продължават да работят онова, за което са учили. Рейтинговата система показва, че дори и в област, където има високо търсене на кадри като информатиката, много млади хора започват работа не по специалността. Около 34% се трудят на позиции, за които дипломата им не струва нищо. Този процент е много близък и до този на завършилите юристи, които не успяват да се пласират по специалността, която са учили. 32% от завършилите право работят нещо друго.

Всеки четвърти е недоволен от избора си

Студентите, които учат животновъдство, не само влизат с най-нисък успех. Те са и най-неудовлетворени от житейския избор, който са направили. Едва 64% от тях посочват в анкетите, че биха записали отново същата специалност в същия вуз, ако имат втора възможност. Младите хора, които учат военно дело, въпреки добрата си реализация, също са силно неудовлетворени от това, което следват. 66 на сто са онези, които във втора подобна ситуация биха избрали отново бъдеще с фуражка. Изненадващо, но на доста задни позиции по степен на удовлетвореност са и специалности като архитектура и математика. Всъщност, кажи-речи, всеки четвърти студент е недоволен от онова, което е избрал да учи. Най-доволни от специалността си са онези, които учат теория и управление на образованието, следвани от бъдещите свещеници. От гледна точка на престижа пък вота на студентите получава специалност право на Алма матер, смятана за най-престижна. Следва я театрално и филмово изкуство в НАТФИЗ. Историята в СУ също е смятана от студентите за високо престижна. 19 специалности в различни университети са събрали 0 точки за престиж според анкетата сред студенти.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове: Туризъм Рамка

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички