Родители на абитуриенти притеснени, че им затварят вратите за чуждите вузове
Децата ще могат да кандидатстват в училище на три пъти - в пети, осми и единадесети клас
Проектът за нови учебни планове разбуни духовете. Не на последно място, защото засега все още не е ясно какво се крие зад тях. Заради кратките срокове министерството обяви първо като цифри броя часове по всеки един предмет, а след общественото обсъждане дори успя да ги коригира. Все още не се знае обаче какво ще се учи в тези часове, защото до момента на вниманието на обществото са предложени единствено учебните програми за първи и пети клас. А това е далеч по-важно от отговора на въпроса точно колко са учебните часове.
Искри по повод образователната реформа прехвърчаха и между образователното министерство и депутатите. След като МОН на няколко пъти се оправда с кратките срокове, заложени от депутатите в образователния закон, вчера председателят на образователната комисия Милена Дамянова реагира остро, заявявайки, че въпросните срокове са били договорени с министерството още по времето, когато законът е бил на етап на обсъждане.
В действителност обществото все още не е наясно точно какви промени се предвиждат и кога за кого влизат в сила те. Дори и училищните директори в много от случаите още не са наясно коя част от измененията ги засяга пряко и как това ще промени не само образователната система, но и собственото им училище. В паника са и част от родителите на абитуриенти заради опасения, че промените в хорариумите на отделни предмети ще затворят вратите на децата им към чуждите университети. Много от учителите се тревожат както за норматива си, така и поради отпадането на част от задължителните предмети в последния гимназиален етап.
Три възможности за смяна на училището ще получат учениците след влизането в сила на новия училищен закон. След четвърти, след седми и след десети клас. Естествено, те не са задължени да се възползват от тях. В пети клас например ще кандидатстват само ученици, които искат да отидат в математическа гимназия. След седми е истинското кандидатстване за гимназия, каквото съществува и досега, и то е най-познато на родители и ученици. Но нищо чудно след няколко години то да бъде изместено от кампанията за прием в гимназия след десети клас. Причината е въвеждането на една от най-големите новости в родната образователна система - след десети клас учениците ще трябва да избират профил. Той включва предметите, които тийнейджърите ще учат по-задълбочено, за да могат след това да кандидатстват с тях. Тази част от реформата е вдъхновена от британската образователна система - въпросът обаче е как просветните "мичуринци" ще ашладисат на българска почва английския модел. На Острова учениците също избират предметите, с които ще учат в университета, в последните два класа. Там обаче има значителен брой пансионатни училища, където детето едновременно живее и учи. В България на много места няма дори елементарни общежития към гимназии, които са единствените за цял регион. Така че възможността едно дете да смени града, за да си намери училище с биология и химия, ако иска да учи медицина, се оказва много проблематична.
Онова, което все още не е ясно, е дали всяко училище ще има възможност да предлага достатъчно много профили, така че те да отговорят на интересите на всички деца и да не се налага преместването им. Големите училища в столицата вероятно ще имат тази възможност и затова техните директори са много доволни от реформата. Тя ще им позволи дори да разкриват допълнителни паралелки, за да отговорят на интересите на всички ученици, а това носи и пари. По съвсем различен начин стоят нещата обаче в единственото училище в малко градче, което с труд формира една или две паралелки. Там профилът ще зависи до голяма степен от това, на кои учители може да се опре директорът, кои преподаватели нямат достатъчно осигурен норматив и се налага да го набавят чрез избираеми часове. Така че за децата от малките селища вероятно ще се окаже проблем да си намерят училище, предлагащо им желания профил. Нещата са неясни и поради това, че все още не се знае какъв ще бъде стандартът за броя на учениците в една паралелка или група, както и дали ще се появят промени в норматива на учителите. Положителното е, че на тези училища се позволява да откриват разнородни паралелки - например една профилирана и една професионална, така че да отговорят едновременно на повече интереси на учениците. Как и дали обаче ще се случи тази реформа ще видим едва след 2020 година, когато първите ученици, учили по новия закон, ще стигнат до десети клас.
Ще делим учениците на групи в 11 клас
Диян Стаматов, директор на 119 СОУ
Новата концепция, според която профилираното обучение започва след 11 клас, е много добър вариант. По този начин училището вече няма да носи две дини под една мишница, което ни беше доста трудно, а ученикът ще знае още с постъпването си, че ще учи в съответния профил. Проблем би могъл да възникне, ако във връзка с профилирането си ученикът се мести от един град в друг или от едно училище в друго, но такива процеси текат и сега. Възможно е наистина това да се превърне в своеобразна кампания за кандидатстване в гимназии след десети клас, този процес няма как да бъде спрян. Но тук е много важно да стане ясен и новият стандарт за брой ученици в паралелка или група. В момента по някои предмети ние например можем да делим децата по 8-10 в група. Това може да се случва и в 11 и 12 клас, когато те се профилират. Освен това учениците ще имат една добра възможност с въвеждането на така наречената комбинирана форма на обучение, която до момента я нямаше. Те ще могат да вземат някои предмети в училище, а други да учат самостоятелно и да държат изпити по тях. Но тази автономия, която законът ни дава, позволява на по-големите училища да разгърнат потенциала си и цялата палитра от възможности, които ще дадат на учениците.
Учителите се боят от конкуренцията
Асен Александров, директор на 51 СОУ
Според мен промените в закона и в учебните планове ще се отразят по-скоро положително на системата. Примерно в едно училище като нашето ще се предлага повече изобразително изкуство, в друго - математика. За мен дори промените са направени твърде страхливо, но разбирам авторите - щом за толкова малки промени имаше такива остри реакции, вероятно няма смисъл да се започва с по-големи. За мен колкото е по-децентрализирано училището, толкова по-добре е за учениците. Те ще имат възможност да учат неща, с които след това ще кандидатстват. А нали това целим - учениците да не учат самоцелно, а нещата, които усвояват, да им бъдат полезни. Според мен едно от притесненията на учителите е от създаването на конкурентна среда. Трябва да направиш предмета си много интересен на учениците и да им предлагаш високо качество, за да те избират. Това стимулира добрите учители.
Първо трябва да видим стандартите
Николай Русев, директор на СОУ - Сунгурларе
Да разгледат проектите на учебни планове, които касаят моето училище. Ние имаме общообразователни класове и една професионална паралелка - лозаро-винарска. Виждам, че има избираеми предмети, но как точно ще заработи това в училище не може да се каже, докато не видим и държавните образователни стандарти. А засега тях ги няма.
Сроковете бяха съгласувани с МОН
Милена Дамянова, председател на Комисията по образование в НС
Още през април министърът заяви пред нас, че стандартите за учебен план и общообразователна подготовка ще бъдат готови до лятото. Тези срокове бяха съгласувани с МОН и те изразиха своето съгласие за тях. Не е вярно твърдението на министър Танев, че промените, които се правят и създават напрежение и дискусии в обществото, са заложени в закона. Затова аз уточнявам, че в закона никъде не е записано какви предмети да се учат в училище, по колко часа да се учат, какво да бъде съотношението между задължителни и избираеми часове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
