Събота,

6-годишни на уроци за прием в I клас

От: Администратор -
5951
6-годишни на уроци за прием в I клас
A
A
A

Университетът приема по-лесно от най-прехвалените училища

Директори сами искат да се върне районирането от времената на соца

Всяка година около 15 септември медии и социални мрежи преливат от умилителни снимки на притеснени първолачета, прекрачващи прага на класната стая. За да прекрачат прага точно на тази, а не на някоя друга класна стая обаче, родителите им са водили битки, каквито по-късно няма да водят дори за университета. Защото там приемат всеки. А за да влезе детето ти в заветното училище, където десет души се натискат за едно място, са нужни сложни комбинации, адресни регистрации и ранно чакане пред училищната сграда, за да не "изпуснеш" номера си. Напук на факта, че целият свят е вече онлайн.

"Живеем на две преки от училището, но не успяхме да запишем детето там. Сега ходи на десет пресечки и все се страхувам да не го блъсне нещо". Почти всеки от нас, който е разговарял с родители на първолаци, е чувал подобна реплика.
Хаосът при приема в първи клас в момента е най-големият в образователната ни система. Поне що се отнася до големите градове. В столицата например редовно има училища в центъра, където по четири-пет деца чакат за едно място още през февруари - седем месеца преди началото на учебната година. Както и квартални школа, които имат свободни бройки и записват до самия първи учебен ден. Това е и единственият етап от образованието, на който класирането не става онлайн, а всяко училище има право само да подбира учениците си.

Затова и се роди интересният феномен "частни уроци за първи клас". Става дума за училищата, които

правят подбор с тестове напук на призивите на психолози

детската психика да не бъде натоварвана в тази възраст. Най-често тези тестове са свързани с познанията на детето за основни понятия като цветове, посоки, геометрични фигури. Повечето от родителите на децата, които кандидатстват в такива училища, обаче искат да се подсигурят, че малчуганът ще "влезе". Затова, от една страна, плащат на педагози за частни уроци, а от друга - подават документи "за всеки случай" на още три места и така предизвикват изкуствен наплив и за други училища. На сайта на едно от престижните ни школа, приемащи с такива тестове, има дори предупреждение родителите да не пращат децата си на подобни уроци. Не за да не травмират 6-годишните, както би си помислил човек. А защото самото училище е разработило помагало с основните типове въпроси, които се задават на теста, и предпочита да го продаде на кандидатите.
При това критерият, по който родителите определят кое училище е добро и кое не, е формиран по-скоро на принципа на слуховете, отколкото на реалните им постижения.

На практика у нас няма рейтинг

на училищата, въпреки че всички регионални инспекторати имат статистики кое от тях как се представя на изпитите в 7-ми и 12-и клас. Доскоро той не беше публичен, а и сега не се оповестява от Министерството на образованието, но въпреки това може да бъде видян на други сайтове. Според тази статистика някои от училищата, за които има огромен наплив, наистина си заслужават битката, тъй като са напред в класацията по изпитни резултати. Други обаче далеч не са на толкова челни места, но въпреки това от години са фаворити в класациите на родителите. Като цяло обаче начело в този своеобразен рейтинг са предимно частни училища и математически гимназии. В Топ 20 по успех на изпита след седми клас има само две държавни нематематически училища - по едно от София и от Варна. Софийското е Националното училище по културата в Горна баня, което също подбира децата си в първи клас. Така образователната ни система стимулира

разслоението на децата на "елитни" и "неелитни"

още на старта и задълбочава това разделение на първите изпити.
Според директори един от основните критерии, по които семействата избират училище, е материалната база, която е много различна в различните типове училища. Другият критерий е има ли занималня и до кой клас е тя. За някои родители показател са и извънкласните занимания. Въпреки че държавата дава възможност училищата да въвеждат целодневно обучение до пети клас, има някои училища, които го осигуряват само за първокласниците. Сред тях се намират дори и такива, които са въвели "отказ от занималня" като критерий за прием. Ако родителят заяви, че не иска целодневно обучение за детето си, това му носи допълнителен бонус при кандидатстването.

Всъщност големият проблем при приема в първи клас е свързан точно с липсата на едни и същи критерии, по които училищата да приемат децата. Всяко от тях формулира свои изисквания, които носят различен брой точки на бъдещия първолак. Някои наричат това "автономия", а други го определят като дискриминация спрямо 7-годишните. И донякъде са прави - едно дете може да получи предимство при кандидатстването само защото майка му и баща му са завършили навремето същото училище. А друго - да отпадне от класирането, въпреки че живее на 20 минути от училището, но не точно в тази зона, за която педагогическият съвет си е наумил да дава точки.

За да отсеят децата, някои директори въвеждат доста странни критерии - едни дават бонуси, ако имаш братче и сестриче в същото училище, но само ако то е не по-голямо от шести клас. Други пишат повече точки, ако бъдещият първолак е дете на служител в общинската администрация. Има и такива, които откровено питат родителите

доколко са "мотивирани" да помагат

на училището.
Най-големите проблеми възникват при точките, които се дават за адресна регистрация. Затова семействата понякога "играят" с адреса, регистрирайки се в домовете на свои близки и познати, които живеят близо до избраното от тях училище. В отговор школата "цакат" с изискване за "уседналост" - тоест семейството да е живяло на този адрес поне шест месеца. При това много от тях разделят района си на зони, като всяка от тях носи различен брой точки. "Нашият район достига до бул. "България", но не го включва. Най-близкото училище от другата страна на булеварда също пише точки на живеещите до "България", но без него. На практика децата, чийто дом е на този булевард, не могат да се класират за училище, което всъщност се намира на метри от входа им. Далеч по-добре би било да се върне районирането, каквото имаше при социализма. Да се определят районите централизирано, за да няма ощетени", казва директор на столично училище в кв. "Лагера", което също е от най-желаните. На практика именно заради тази криворазбрана училищна автономия деца, живеещи срещу вратата на собственото си училище, се налага да ходят до друго, което е на далеч по-голямо разстояние, понякога дори в друг квартал. Освен всичко друго, възможността всяко училище да има собствена класация създава възможности и за корупция. Особено след края на първото класиране, когато част от децата се окажат приети в две-три училища и се откажат от местата си. След това обикновено се отпушва възможността да запишеш "с връзки" малчугана на някое от вече освободените места и критериите на практика изчезват. Не че преди това са имали някакво значение.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички