Животът ми виси на три пръста

Световният N1 в соловото катерене Алекс Хонълд намразил прилепите

Една ясна съботна сутрин през септември млад мъж си е долепил лицето до Халф Доум - 650-метровата стена в сърцето на долината Йосемити. Виси само на върховете на пръстите си на тънко като монета ръбче. Еспадрилите му намират опора само в едва забележими издатини. В ушите гърми Еминем. Алекс Хонълд се опитва да направи нещо, което никой досега не се е попитвал. Да изкачи маршрута Recular Nothwest fase по Халф Доум.

Намира се само на 30 метра от върха, когато се случва нещо потенциално катастрофално. Загубва минимална част от увереността си. Вече 2,45 часа е на стената. Безпогрешно изпълнява едно след друго прецизни атлетични движения, без да се колебае дори за миг. Свободното соло катерене, което означава да се катериш само с еспадрили и торбичка магнезиев карбонат, без въже и седалка, в което единствено собствените способности и увереност те държат на скалата, са нещо опасно. Ако пръстите не издържат или просто повярва, че няма да издържат, ще полети надолу към смъртта. Сега, когато психическата умора и гладката като стъкло плоча пред него са разрушили магията, той е парализиран. Кракът ми няма да издържи, мисли си Хонълд, взирайки се в излъсканата скална издатина. Господи, свършено е с мен.

 Това е написано в престижното списание "National Geographic" България през май 2011 година. Почти осемнадесет месеца по-късно виждаме с очите си, че с Хонълд нищо лошо не се е случило. Той е пред нас жив, здрав, в отлично настроение и форма. Разказва живота си с думи и фотоси и вече е готов да отговаря на въпросите на стотиците си фенове, препълнили читалище "Никола Вапцаров" в Банско. Малко преди това на фестивала на планинарския филм са го представили като най-великия млад солов катерач в света. В интерес на истината високопарното велик никак не се връзва с това, което виждаме: още момчешка физиономия, поизбеляла тишъртка, детинската усмивка. Дори 27-те му години не изглеждат реални, толкова като юноша бледен изглежда прочутият гост от Съединените американски щати.

В разказа си той се връща и към драматичния момент, описан по горе. Не крие, че за секунди паниката го е завладяла изцяло. Питал се: Какво правя аз тук. Десетина минути след това обаче страхът вече е преодолян, а катерачът - готов да продължи. По-уверен от всякога той скоро е на най-високото.

Като свое върхово постижение Хонълд определя изкачванията на три съвсем нелеки скали /900, 650 и 650 метра/ в един от националните паркове на Съединените щати. Извършва ги в рамките на деветнадесет часа.

По принцип обаче Алекс не обича да превъзнася това, което прави. Казва, че е забавно да се катерят скали. И донякъде доходно. Дотолкова, че поне сега с това си вади хляба. Надява се и на повече. И дава пример. Един от най-големите съвременни спортни катерачи в света Томас Хубер живее в замък.

- Алекс, кажете нещо повече себе си?

- Много обичам да се катеря по скалите. Това е.

- Как започнахте?

- В салон, когато бях малък. На около десет. На осемнадесет години излязох навън. Оттогава съм все на открито. Първото си солово изкачване направих на една двеста и петдесетметрова отвесна скала. Тя е близо до градчето, където съм се родил и живея. Да я кача бе детската ми мечта. Гледал съм я години наред, затова толкова се вълнувах, когато успях. Истинско магическо преживяване. После повторих още 3-4 пъти. Сега ми е забавно.

- Представят ви като най-големия солов катерач в света. Звезда ли сте?

- Не знам. Зависи. Всеки има различно мнение. Аз също.

- Това ли ще е вашето бъдеще?

- Вероятно докато мога, ще продължа да бъда катерач. Вероятно ще се занимавам и с нещо друго. Повечето мои колеги в края на кариерата си започват да изнасят лекции и да правят презентации.

- Майка ви знае ли какво правите? Опитва ли се да ви спре?

- Това е най-задаваният въпрос. Да, знае и много ме подкрепя. Винаги ми е казвала да следвам целта си и че се справям много добре. Тя вярва в моя разум. Знае, че няма да направя нещо, което не е по силите ми.

- Женен ли сте?

- Не, но от три години имам много сериозна приятелка.

- Тя приема ли заниманието ви?

- Мисля, че да. И тя е катерач. Прави същото.

- Страшно ли е да се катериш по опасни скали, високи хиляда метра?

- Всъщност не е толкова страшно. Обичам да се катеря. Е, има рискови моменти, но като цяло е забавно и приятно.

- Може ли една пеперуда да ви разсее?

- Не. Но пчелите са опасни. Жилят в най-неподходящия момент.

- Случвало ли ви се е?

- Да. Покрай катеренето намразих прилепите. Изскачат изведнаж от укритията си и пищят

- В България сте за първи път, но вече опитахте скалите около Враца и Банско. Какви са впечатленията ви?

- Видях точно това, което очаквах. Времето беше много добро за разлика от Полша, където беше ужасно.

- Вече сте твърде известен, раздавате автографи, как приемате славата?

- Отначало ми беше странно. Непознати хора ме спират и заговарят. Притеснявах се. Като дете бях много срамежлив. Трудно установявах контакти, може би и затова станах солов катерач. Сега е друго. Ще се радвам, ако мотивирам някой да тръгне по моя път. Затова подписвам. Правя го вече няколко години. Сложил съм подписа си на над двеста плаката и на хиляди снимки.

- Целта?

- Не знам. Нямам една голяма цел. Имам много малки. Опитвам се да постигна тях.

- Защо катерите?

- Това ми позволява да видя прекрасни места и много хора. Това е, което умея най-добре.

- Какви са страховете ви горе?

- На стената има една цепка. Тя те води. Висиш само на пръстите си. Всъщност на нищо. Но странно, имаш чувството, че си осигурен много добре. А всъщност се държиш на въпросните три пръста, вкарани в една цепка. А под теб зее петстотин метра бездна.

- Кое е най-важно във вашата работа. Какво требва да знаят последователите ви?

- Трябва да си подготвен физически. Това е важно, но психическото състояние никак не е за подценяване. Задължително е да знаеш, че си готов да изкачиш върха, че можеш. Сам си. Няма на кого да разчиташ. Скоро за останалите ще се превърнеш само в една точка, залепена за скалата. казваш си: Мога... И тръгваш.

- Сънували ли сте, че падате.

- Никога не си спомням сънищата...

- Какво правите, когато сте на земята и не висите по скалите?

- Почивам си.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай