Събота,

Живков ме черпеше с уиски, Сорос - с пилешко бутче

От: Валери Роев -
16258
Живков ме черпеше с уиски, Сорос - с пилешко бутче
A
A
A
  • Румен Воденичаров на 83 г. се катери по Хималаите
  • Бившият депутат от Великото народно събрание работи като портиер

Навършват се 32 години от знаковата за най-новата история на България дата 10-и ноември 1989 г. По този повод "Стандарт" се свърза с един от участниците в политическите събития у нас непосредствено след свалянето на Тодор Живков. Бившият депутат от Великото народно събрание, участник в Кръглата маса и лидер на СДС Румен Воденичаров си спомни за събитията, белязали първите години на демократичните промени, както и за срещите си с Тодор Живков и с американския милиардер Джордж Сорос и опитите на последния да влияе върху политиката в България.

 

Румен Воденичаров посреща Десети ноември 1989 г. като опозиционер. Самата новината за свалянето на Тодор Живков от власт научава в Южния парк, където оглавява митинг в подкрепа на човешките права и против смяната на имената на българските турци.По онова време той е ръководител на Независимото дружество за защита на правата на човека в България - организация, основана година по-рано от Илия Минев, в която влизат противници на комунистическия режим, включително политически затворници след 9-и септември, горяни, хора с роднини на Запад и др. Те се обявяват против Възродителния процес и насилствената смяна на имената на българомохамеданите.

"Аз си позволявах да правя такива изказвания още през 1962 г., когато беше направен опит за преименуване на помаците. Това не го знаят повечето българи, защото си мислят, че Възродителният процес е само 1984 - 1989 г.", разказва Воденичаров. В началото на 60-те години той е бил асистент по физико-химия в Пловдивския институт за хранително-вкусова промишленост. Публичните му изказвания по време на конференция, че преименуването на помаците "не е никакъв прогрес, а е регрес" и не е демокрация, му създали неприятности и бил лишен от въможността да специализира в чужбина с Хумболтова стипендия. По-късно "настъпил мотиката" и заради това, че ходил в посолството на САЩ да ползва библиотеката. "Заснеха ме от Народната библиотека (тогава американското посолство беше на "Съборна") и после ме викнаха да ми четат конско", разказва той. По тази причина до 1980 г. не е пускан да излиза в чужбина. Участва и организира протестни митинги в защита на правата на човека, какъвто има и на самия 10-и ноември.

Сприятелява се с Бай Тошо след промените

След промените Воденичаров става един от водачите на Съюза на демократичните сили. Участва в Кръглата маса и в изготвянето на новата Конституция. Избран е за депутат и във Великото народно събрание.

"Като опозиционер и председател на дружеството за защита на правата на човека участвах в първите избори - тогава можеше да се участва и без да си политическа партия. Повечето от нашите дружества, които бяха в Съюза на демократичните сили, се регистрираха като политически партии. Ние обаче не се регистрирахме - бяхме категорични, че не трябва да се политизираме. Идеята за правата на човека е над тези неща. Въпреки това вкарахме петима души във Великото народно събрание. Но там много бързо се отвратих от този гол антикомунизъм, който изповядваха много от т.нар. лидери на СДС в лицето на Стоян Ганев, Иван Костов, Александър Йорданов и др. Особено когато искаха да доведат Тодор Живков с белезници на ръцете като престъпник в Народното събрание и да се гаврят с него, преди да е получил решение на съда", спомня си Воденичаров. По думите му някои от лидерите на демократичните сили дори твърдели, че Живков трябва да го сполети съдбата на Чаушеску и да бъде убит, без да се чака съдебен процес. Оглавяяваната от него организация за правата на човека обаче била с противоположна позиция. "За наша чест ние казахме, че ако се нарушават човешките права на г-н Живков, ще застанем зад него и ще го защитаваме като другите български граждани", разказва бившият велик депутат. Той дори се сприятелява с Живков по онова време. Първо го посещава заедно с журналистката Маргарита Михнева. "След което ходих непрекъснато с мотоциклета - никой не го пазеше. Спирах пред къщата му, прехвърлях се през вратата, даже кучето ме познаваше и не ме лаеше. И си правихме много интересни разговори с Бай Тошо. Пиехме уиски и пушехме цигари", спомня си той. Бившият първи е известен като трезвеник, но при срещите им сипвал уиски. "Аз му казах: "Толкова ядене и пиене е минало покрай вас, вие сега пропихте и пропушихте", а той отговори "Е как няма да пропие и да пропуши човек - по три дела съм следствен, по три дела съм свидетел". Правихме хубави лафове с него", разказва Воденичаров. Той участва и на първите президентски избори като кандидат за вицепрезидент на Велко Вълканов. Двойката получава 2,4 млн. гласа, но въпреки това губи вота от Желю Желев и Блага Димитрова.

Срещите с милиардера спекулант

По това време той се запознава и с американския милиардер Джордж Сорос, който го гласи за шеф на клона на организацията му "Отворено общество" в България, на която Воденичаров за кратко е програмен директор. Водих Сорос на Витоша - разходихме се от Златни мостове до Планинец без охрана, разказва Воденичаров. По-късно са се срещнали и в Ню Йорк, където милиардерът го поканил на вечеря в дома си. "Бяхме с Джери Лейбър, председателката на на Хелзинки уоч (Хюман райтс уоч) в Ню Йорк. С нея, нейния съпруг и с моята дъщеря бяхме на вечеря у Сорос. Беше скромна вечеря, имаше по едно пилешко бутче и плодова салата", разказва Воденичаров. Там милиардерът подписва "тапия", с която му възлага той да оглави организацията му у нас. Съпругата на Сорос дори го съветва да "покаже мускули" като се прибере в София. Воденичаров обаче е депутат от Великото народно събрание и предпочита да се фокусира върху работата си там. Той скоро се разграничава от Сорос и не харесва идеите му и опитите за вмешателство във вътрешните ни дела. "Разграничих се, защото видяк каква му е идеята. Той създава паралелни структури - на юридическите органи, на културните, на образователните институции в страната. Като ги захрани с пари, те стават по-добре финансирани и по-мощни отколкото държавните органи. Казах му, че в момента, в който видя, че започват да се ощетятват българските национални интереси - аз съм до тук", разказва Воденичаров. Остава само 8 месеца програмен директор в "Отворено общество" като през това време праща някои българи да учат в САЩ със средства на Сорос.

"Първият ми стипендиант, когото изпратих да отиде да учи в Санта Барбара, е Емил Кошлуков", спомня си той. Все пак е признателен за нещо на милиардера спекулант: "Бях с него в Дубровник и в Карлови Вари. Там срещнах моята сегашна съпруга, която е живяла в Чехия. Така че аз съм благодарен на Сорос, че всъщност промени пътя ми", шегува се Румен Воденичаров.

Ловил диви кози с брата на Вапцаров

Днес, вече на почти 83 години той работи като портиер в Института по органична химия на БАН, където преди близо 6 десетилетия е защитил първата в България дисертация по квантова химия. Преди няколко години пък беше пазач в столичната зоологическа градина. Тогава се появила публикация, че "бивш велик депутат пази маймуните". В отговор той се снимал, яхнал 250-килограмовия носорог, за да покаже, че пази и по-достолепни животни.Отделно продължава да практикува и по специалността си на химик.

Друго негово любимо занимание до днес е планинарството. "Родът на майка ми е от Банско, обикалям по Пирин още от 1947 г.", разказва той. Компания в походите му правили приятели банскалии, сред които и братът на Никола Вапцаров. По онова време след войната ходили с пушки и автомати в планината, стреляли диви кози и после ги пекли по хижите.Зад гърба си има и 15 експедиции до Хималаите, като последната е само преди две години.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички