- 80 години от тайнствена морска трагедия с "кайцерската подводница
На 18 февруари 1942 г. изчезва най-голямата за времето си подводница - френската "Сюркуф". Пусната на вода през 1929 г. в пристанището Шербур с водоизместимост на вода 2880 и 4330 тона под вода, морският съд имал дължина 110 метра и можел в автономен режим да прекоси 12000 морски мили.
За времената след Първата световна война построяването на такъв плавателен съд се явявало новост във военноморското дело, съчетаваща огневата мощ на надводен кораб със възможността за скрито водене на бойни действия, каквито предоставяла подводницата. След войната по силата на Вашингтонския договор от 1922 г. се налагали съществени ограничения на тонажа на военните съдове, но за подводните лодки такива не били поставени. Затова Франция заложила на строителството на силен подводен флот и до 1939 г. страната вече разполага с 79 такива съда.
Наречена "крайцерска подводница"
въоръжението на "Сюркуф" се състояло от две 203-милиметрови оръдия които можели да стрелят даже в полупотопено състояние, две 37-милиметрови оръдия, 12 торпедни апарата и четири картечници.
С двата си дизелови двигателя от по 7400 конски сили и 2 електромотора от по 3400 к.с. корабът развивал скорост от 19 възела и бил предназначен за крайцерски действия по океанските комуникации на противника, преследване на вражески конвои и осигуряване на безопасна връзка с отвъдморските колонии на метрополията. И най-накрая на подводницата бил базиран в херметически хангар хидросамолет "Бесон", който имал задачата да коригира огъня и да предприема разузнавателни полети.
До началото на Втората световна война "Сюркуф" участвал в множество учения, демонстрирайки военноморската мощ на Франция и остава единственият по мащабите си кораб след подписването на Лондонския договор от 1930 г., ограничаващ тонажа и въоръжението при строителството на подводници.
След нападението на Германия над Франция през 1940 г. корабът прекосил Ламанша и се установил в Портсмут. През юни същата година в хода на операция "Катапулт" (общо название на множество отделни британски операции с цел недопускане френският флот да попадне под немски контрол след съставяне на марионетното френско правителство във Виши)
подводницата попаднала под британски контрол
и била окомплектована с нов екипаж от френски моряци, избягали в Англия.
В хода на войната съдът бил пребазиран в канадското пристанище Халифакс и взел участие в няколко презатлантически конвоя, а също и в операция за издирване на немски подводни лодки.
През 1941 г. с още няколко френски кораба "Сюркуф" взема участие в операцията за освобождаването на архипелага Сен Пиер и Микелон, а след това била изпратена на Бермудите.
На 12 февруари "Сюркуф" с повреден двигател се отправил към Панамския канал, за да премине в Тихия океан, но до местоназначението така и не стигнал. Повредите по кораба, които предстояло да бъдат отстранени, не позволявали да се потапя под вода, а да плава само в надводен режим.
Съществуват
няколко версии за съдбата на кораба
Официалното американско обяснение гласи, че в нощта срещу 19 февруари 1942 г. американският товарен кораб "Томпсън Лайкс" се сблъсква с подводницата и тя потъва. Според доклада на американския капитан нощта е била много тъмна, сблъсъкът е бил страничен, като след него са се чували викове за помощ, но на английски. Минута след сблъсъка се чел и подводен взрив, който нанесъл щети по дъното на търговския кораб. Но, съгласно данните от американското разузнаване, "Сюркуф" в това време е трябвало да бъде на 55 мили северозападно от мястото на произшествието. По времето, когато заседавала комисията, разследваща сблъсъка с "Томпсън Лайкс", шефът на ФБР Дж. Е. Хувър изпраща секретен меморандум до управлението на военноморското разузнаване на САЩ, в който пише, че "Сюркуф" е потънал на 2 март същата година на неколкостотин мили по-далече, някъде около Сен Пиер.
Много историци и изследователи твърдят, че по това време
екипажът на кораба е бил крайно немотивиран
и вследствие на това дисциплината е била ужасяваща, отношенията между младшия команден състав и екипажа са били взривоопасни, а това във военно време прави кораба не само небоеспособен, но и опасен за съюзниците си. Освен това е търпял чести повреди заради некомпетентността на ръководството и екипажа, а също и заради лошата поддръжка. Това навежда на мисълта, че американците са имали мотив да се "освободят" от бремето "Сюркуф".
Френски представители не са допуснати на заседанията на комисията, разследваща съдбата на кораба, а впоследствие не им е предоставен докладът за събитията. От друга страна в описанието, дадено от капитана на "Томпсън Лайкс" за сблъсъка, се казва, че подводницата която е ударил, е била по-малка от френската. Щетите по търговския кораб са твърде леки за сблъсък с гиганта "Сюркуф".
Според френски изследователи подводницата
става жертва на "приятелски огън"
Едната хипотеза гласи, че това е било съзнателно действие на американците, които са искали да предотвратят евентуален бунт на кораба и преминаването му на страната на съглашенското правителство на маршал Петен. Според друга, опираща се на документи от 6-та американска бомбардировъчна група, техни самолети са открили и потопили голяма подводница на 19 февруари.
Последната версия за съдбата на най-голямата подводница е най-любопитна. Тя гласи, че екипажът все пак се е разбунтувал, взел е командването в свои ръце и се е свързал с немска подводница, с която се срещнали в пролива Лонг Айлънд. Но, били засечени от две американски подводници и потопени. В германските документи от онова време обаче не се споменава немски подводници да са оперирали в този район.
За съжаление, истината до момента остава скрита, тъй като предполагаемото място на сблъсъка с "Томпсън Лайкс" все още не е изследвано. Дълбочината на океана е около 3000 метра и подводни апарати там не са изследвали все още дъното. В годините периодически излизат сензационни новини, че легендарният кораб е открит, но засега океанът пази тайните си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
