- 13 години след най-ужасната катастрофа на „Ер Франс“ остава загадката защо е нямало сигнал за помощ
- Полетът от Рио де Жанейро до Париж остава в черната история с крясъка на капитана: Не дърпай джойстика, падаме!
Историята на самолетните катастрофи е пълна с примери за повредени уреди, лоши атмосферни условия и пилотски грешки. Но една от тях събира всички злощастни причини, за да остане в учебниците на авиацията и да напомня, че нарушаването на правилата носи чудовищни последствия дори за водещи авиокомпании, нови самолети и опитни пилоти.
Точно преди 13 фатални години светът осъмна с новината за изчезналия над Атлантическия океан Airbus 330 на „Ер Франс“ при полет от Рио де Жанейро до Париж. Трагедията отне живота на 228 души и се превърна в най-ужасния инцидент в историята на френския авиопревозвач.
Десетки мистериозни версии обикаляха планетата, докато експерти по океанография от 11 международни институции търсеха останките. И макар черните кутии да бяха извадени две години по-късно, а разследването продължи още 5, телата на пътниците заедно с корпуса продължават да стоят на дъното на океана, а френският съд така и не се произнесе в полза на роднините. Смъртоносните пъзелите около полета отдавна са сглобени, но загадката защо падналия самолет не е изпратил сигнал за помощ, остава неразкрита.
Внезапното изчезване
Какво може да накара един голям и стабилен самолет като Airbus 330 (това е първият сериозен инцидент с този модел) да изчезне? В първите часове обстоятелствата противоречаха на всякаква логика. Air France е сред авиокомпаниите с най-малко инциденти в света. Катастрофата над океана бе най-голямата в 75-годишната история на френската авиокомпания и най-смъртоносния авиоинцидент от 2001 г. Капитанът на полета е опитен пилот с повече от 11 000 летателни часа. Помощниците му също имат сериозен стаж. Самолетът извършва полети от 2005 г., т.е. не е стара машина. Нещо повече - Airbus има доста скромно досие в черното чекмедже на авиацията.
Освен това статистиката сочи, че фаталните инциденти по-време на полет са с около 2 пъти по-малко от тези, които се случват при излитане или кацане, както и в района на летищата.
Така или иначе, полет 447 изчезва. И това се случва докато е далеч навътре над океана и не е в обхвата на наземните радари нито в Южна Америка, нито в Западна Африка. Затова и в продължение на часове не стана ясно дали е регистриран от сателит. Знаеше се само, че от самолета са изпратени автоматично около дузина съобщения за отказ или повреди на различни системи, но тъй като нито едно от тях не съдържа сигнал за бедствие, авиодиспечерите ги прочели часове по-късно.
Че нещо не е на ред станало ясно едва когато пилотите не се обадили в обявения час на въздушния контролен център в Сенегал. Така, в продължение на няколко часа се смятало, че просто комуникационната система е повредена.
Версиите
Първото предположение бе, че става дума за терористичен акт. Макар френските официални власти категорично да я отрекоха почти веднага, испански медии наляха масло в огъня. Те се позоваха на изказвания на двама пилоти и пътник на испанската авиокомпания Air Comet, който по същото време е прелитал в този район на път от Лим за Лисабон. Разказаха пред медиите как са видели ярка бяла светлина, подобна на взрив. След това обектът се разпаднал на шест части, които бързо се понесли към водната бездна. Свидетелите са дали писмени показания пред Air France, Airbus и испанското управление по гражданска авиация.
Малко по-късно като най-вероятна причина бе посочен удар от мълния или по-скоро - директно попадение от светкавица върху машината, което блокирало всички системи и довело до разпадането на самолета още във въздуха. Тази теория бе лансирана, защото самолетът изчезва в район, известен с доста бурните си климатични условия.
По данни на метеоролозите по времето, когато най-вероятно е станал инцидентът и на височината, на която се е движил самолетът (над 10 000 метра), е имало силна буря с гръмотевици. Проблем с тази версия обаче се оказаха куп авиационни експерти, които обявиха, че съвременните самолети са конструирани така, че да издържат на ударите от мълния, които в авиацията в същност са често явление.
Те обясниха, че за да спрат отведнъж всички комуникации от борда, мълния трябва да е ударила директно пилотската кабина и така машината да е останала без пилоти. Дори обаче да са изключени всички системи за комуникация, на борда се намира радио маяк, който е с независимо захранване и може да бъде включен както от пилотите, така и от стюардеса. Факт обаче е, че никой не е направил това.
Макар дълго време светът да живя с предположението, че самолетът е паднал заради мигновена ситуация, намирането на черната кутия извади на показ няколко думи на капитана, които обърнаха представите на 180 градуса. Стана ясно, че в основата на трагедията са двамата помощник-пилоти, които са изгубили контрол върху самолета в панически страх от приближаващата катастрофа
Какво се обърква на половината път до Париж?
10 минути преди зловещия край за пътниците, всичко изглежда повече от спокойно. Двигателите работят нормално, пътниците спят, а в кабината осветлението е приглушено. Самолетът наближава зона със силна турбуленция по фронт от мощна купесто-дъждовна облачност. В този момент машината лети на „автопилот”, което е стандартна процедура.
Капитан на полета е опитният пилот с над 20-годишен стаж Марк Дюбоа, който предава управлението на самолета на втория пилот Пиер Седрик Бонен. Още преди началото на полета, капитанът споделя, че е спал само 1 час заради горещите нощи в Рио.
Няма как въздушният вълк, прелетял над 11 000 часа в кариерата си, да повери самолета на третия пилот в кабината, ако е очаквал опасно време. Със сигурност е отчел метеорологичния риск , но не е могъл да предвиди, е че оттеглянето му е първия малшанс по пътя на трагедията. Още повече, ако е вярно, че не само капитана, а и първият заместник – Давид Робер, е спял по същото време.
Последните 4 минути
6 минути по-късно „автопилотът” се изключва и се появява светеща индикация за „master alarm". Това не е толкова притеснително, защото в кабинета има пилот, който да поеме управлението. Дълго време разследващите катастрофата се опитваха да разберат защо „автопилотът” се и изключил и накрая намират причината - така наречените тръби на Пито (уредите, които отчитат скоростта на самолета спрямо въздушния поток), са обледенени и не подават коректни данни.
Това се е случило заради навлизането на самолета в зоната на бурята, където на височина има замръзнали частици влага, които именно попречват за определен период от време на уредите да подават коректно данни. Затова и „автопилотът” се изключва.
Това е повратния момент и началото на края на полет 447. Напускането на Капитан Дюбоа, некоректно подаваните данни за скоростта на самолета и поемането на ръчно управление от не особено опитен пилот за подобни ситуации са началото на поредицата от действия, които довеждат до падането на самолета.
Паниката в кабината
Първият пилот нахлува в кабината, но вместо да укроти ситуацията, настава суматоха. Не става ясно кой от двамата пилоти управлява самолета и тази неяснота доближава момента на ужаса. Изключването на „автопилота” и противоречивите показания за ниска скорост карат Пиер-Седрик Бонен да се опитва да повдигне носа на самолета, за да набере височина. Управлението на Еърбъс е компютъризирано и затова той повдига носа на машината като притегля към себе си джойстика на управлението.
Решението му е фатално, защото на тази височина, в разредения въздух, повдигането на носа на самолета го кара да губи скорост и подемна сила. Тоест, точно обратното на това, което в момента трябва да се направи.
Въздушни спецове са категорични, че ако вторият пилот просто бе следвал курса, държан до момента от „автопилота”, след около минута нещата са щели да се стабилизират.
Пилотът обаче продължава с грешката, скоростта започва стремително да пада и самолетът става крайно неустойчив. Пропадането се увеличава, а с него и паниката на пилотите. В продължение на 30 секунди те са чудят какво става и защо самолетът пропада. Единият пилот се опитва чрез своя управляващ джойстик да наведе носа напред, да получи скорост и да излезе от пропадането. Вторият пилот обаче продължава инстинктивно да придърпва джойстика към себе си, което неутрализира опитите на първия пилот.
Неуправляемият самолет
В тази крайно нелепа и объркана ситуация се намесва капитанът, който връхлита в кабинета с думите: Пиер, не дърпай джойстика, падаме! Думите му са фатално закъснели - самолетът вече е неуправляем, а след секунди се разбива във водите на океана с висока скорост. Така завършва историята на полет 447, в която загиват всички на борда.
Катастрофата се дължи на комбинация от технически и човешки фактори, гласи официалният доклад на разследването. Според него самолетът е паднал от 11 500 метра за по-малко от 3 минути във водите на Атлантическия океан. Френското държавно Бюро за разследвания и анализи (БРА), което разследва сигурността на въздухоплаването, прави 41 препоръки за безопасност на "Еърбъс" и авиокомпанията "Ер Франс".
Сред тях са проблеми с ергономията на Еърбъс А 330 и неподходящи действия на пилотите, които са били подложени на силен стрес. За начална точка на катастрофата докладът сочи замръзването на скоростните сонди на Пито, което е довело до временно разминаване в измерването на данните за скоростта. Повратната точка е почти пълната загуба на контрол над ситуацията в кабинета. Разследващите акцентират на лошата реакция и пълно неразбиране на ситуацията, но също и пропуски в обучението. Затова и в препоръките са включени "по-добро обучение и тренировки на пилотите, за да са по-добре запознати със самолетните системи при възникване на необичайна ситуация".
Днес, 13-години по-късно, компанията "Еърбъс" и „Ер франс“ твърдят, че са се съобразили с всички препоръки и ги изпълняват безкомпромисно. Случаят още е в ръцете на прокуратурата, но решението на съда така и не удовлетвори опечалените роднини. Пилотите повече от всякога внимават кога дърпат джойстика. А на дъното на океана, продължава да лежи истината за френската катастрофа от най-черната година за авиацията – 2009-та.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
