Димитър Живков и Дина направиха три сватби за няколко месеца
Димитър Живков обра особено шумни овации на "София моно" преди няколко вечери в парка на Военната академия с енергичната си игра в "Живак". И със собственоръчно написаните истории, които останаха да чоплят душите и фантазиите на зрителите след финала. Актьорът от Сатирата преди време се разписа и в "Недадените" и "Отплата", но най-голямата новина около него е, че наскоро мина под венчило.
Че ще го бъде актьор, станало ясно още от детската градина. Рецитирал стихчета с ищах. Учителката веднъж му направила забележки да говори по-високо и на третия път той направо изкрещял куплетите си. По едно време искал да става полицай или каубой. Когато учел в механотехникума във Враца, станал известен с вицовете на Шкумбата, които разправял на военното обучение и по бригадите. Събирал по 40 човека на поляната, които го гледали в захлас, но щом взели да го наричат Шкумбата, се стреснал и решил да разкрива своята си идентичност. Да учи двигатели с вътрешно горене било мъка, но пък имало отплата - на празник на училището, който бил в драматичния театър на града, пред 700-800 човека изиграл няколко скеча и бил бурно аплодиран. Тогава негова позната му предложила да отиде в самодейния детски театър "Пионер" с ръководител Дария Горанова. Оттам тръгнали доста актьори - Ники Луканов, Адриан Филипов, Николай Димитров.
"Три месеца не съм правил нищо друго освен да зареждам печката и да пускам осветлението.
Тръгнах от нулата, но това ме научи на дисциплина
В един момент рязко намаляха момчетата, защото ги приеха в НАТФИЗ. Останахме аз и 7 момичета. Все сме приятели, отраснахме заедно", спомня си Живков. Първата му роля е незабравима. Играел Кумчо Вълчо в "Горски светофар". За целта преровил гардероба на баща си и измъкнал джинси от абитуриентския му бал - от много хубаво кадифе, чарлстон, които обаче на Димитър му били теснички. На премиерата Кума Лиса трябвало да скочи на гърба му и той да я изнесе. "И в този момент се чу "храс" и панталонът се скъса от гайката до ципа. А аз бях с гръб към публиката", смее се сега Живков. Някаква жена направо онемяла, но пък се получило доста смешно и ефектно. Затова той си купил бели боксерки, накарал майка му да зашие едно сърце и оттогава играел с това облекло. С момичето, което било в ролята на Кума Лиса, логично станали гаджета. Тя искала да учи право и той решил да й прави компания. Приели го в Благоевград и психология в Софийския университет. Избрал Алма матер. Но точно тогава имали юбилейно представление на самодейния театър. "Беше уникална вечер! Нещо се случи. Играхме "Женско царство", събрахме се няколко поколения на сцената. Тогава реших, че не мога без театъра и за 10 дни се подготвих за изпитите в НАТФИЗ, помогна ми актьорът Емо Пеняшки", разказва Живков. Приемат го последен, в класа на Елена Баева. Със състудентите си изкарват семестър с нея, но после ги поема Атанас Атанасов. "Той ни повтаряше, че трябва да бъдем истински като хора. Да не разчитаме, че ако сме в светлините на прожекторите днес и всички ни ръкопляскат, ще е завинаги. Изведнъж може да се окажем в другата крайност".
Живков бил в един клас с Яна Титова, Ивайло Захариев, Юлиян Рачков... "Имах късмет - Атанас ми разреши да участвам в "Големанов" на Мариус Куркински. Трябваше му човек за съвсем малка роля и взе мен. Помня, че ходихме на турне и аз, първокурсникът,
зяпах с отворена уста
Половината от всичко, което съм научил, е само от гледане на колегите от "Зад канала". Качвах се на всяко представление горе до прожекторите, където има малко балконче. Бяха невероятни - Христо Мутафчиев, Владо Пенев, Светлана Бонин, Илка Зафирова, всички", спомня си Живков. След като взима дипломата от академията, отива в сливенския театър, след това в старозагорския, а по някое време акостира в Сатирата. Там и до днес играе в постановката на професора си Атанас Атанасов Air tango. През цялото време идеята за "Живак" клокочи в главата му.
"Когато завършвах четвърти курс, направих откъс с текст на диалект от врачанския автор Веско Лазаров. Казваха ми, че е рисковано, но се прие добре. Работихме с режисьора Димитър Стефанов в "Правилата на играта" в Младежкия и усетих, че си допадаме. Споделих му идеите си и той каза да допиша още една история към тази на Лазаров, която бях разучил. След това Митко поиска и втора. Тогава реши, че моите две стоят хомогенно на фона на първата. И ме накара да си съчиня сам и третата част", разправя Живков.
Да извика на бял свят образа на Буба в "Живак", го провокирала жена от селото на бабите и дядовците му. Те живеели през една къща, а той прекарвал летата ту при едните, ту при другите. Въпросната колоритна старица наричали Тонка Гацето. Била дребна, прегърбена, леко мръднала, с ярък и недодялан грим по лицето. Чест обект на подигравки. Още тогава любопитното хлапе Димитър поискал от баба си да му разкаже историята на Гацето. Оказало се, че навремето била безумно хубава, първа красавица на селото. Влюбена била в момък от съседна махала и имали истински чиста любов. Родителите му го оженили по сметка и тогава Тонка откачила. С годините се превърнала в това, което Димитър познавал - никому ненужна стара жена. "Имаме големи предразсъдъци към различните хора. Може би се е превърнало в част от гена ни. Когато подобен човек направи нещо благородно и голямо за другите, както е при Буба в "Живак", това разваля рахата на недоброжелателите. Прави ги да изглеждат странни. Защото те са решили да не правят добро. Заглавието на спектакъла съвпада с фамилията ми и характера на героя, изпълнен с живец. Живакът като химичен елемент има свойството, когато е пръснат, да се събира отново. А това е препратка към тематиката на спектакъла", пояснява актьорът.
Играе го вече над 55 пъти
Сега екипът обмисля турне в разширен състав. Продуценти са "Креди арте" - Кремена Димитрова и Димитър Кабаков.
Живков отбеляза хеттрик в брачните церемонии - през февруари той се ожени за колежката си Дина Мановска, с която са заедно още от НАТФИЗ, на 27 април имаха църковен обред в Смолян, а на 2 май - щура българска сватба във Враца.
"Молех се да не вали. Когато отивах да я взема, препръскваше и, щом слязох от колата, слънцето изгря, а небето беше синьо", щастлив е пресният младоженец. Когато изрича на врачански диалект "Господи, колко си хубава" в "Живак", Димитър споделя, че си мисли за Дина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
