Бялата дама от Белхен е сред онези легенди, които преминават границата между миналото и настоящето, между мита и реалността. Тя е призрачен образ, който хората описват като висока жена в бяло, появяваща се в мъглата на планината или на асфалта в един от най-натоварените пътни тунели на Швейцария. В продължение на векове този образ е плашил и вълнувал жителите на региона, а през последните десетилетия е привличал вниманието на медиите и на туристите.
Легендата е колкото локална, толкова и универсална. Тя носи белезите на архетипа на „жената в бяло“, който се среща в почти цяла Европа, но същевременно е здраво вкоренена в конкретното място, наречено Белхен. За едни тя е предупреждение за смърт и нещастие, за други е закрилница, която спасява изгубени души. А за трети е просто сензация, която придава допълнителна дълбочина на пейзажа. Но независимо от тълкуванията, Бялата дама остава жива, защото хората продължават да я виждат, да разказват за нея и да я вплитат в собствените си страхове и надежди.
Предвестник на съдби
Белхен е име, което носят няколко върха в линията на Юра и Шварцвалд. В германския вариант, намиращ се в Шварцвалд и издигащ се на 1414 метра, легендата за Бялата дама започва да се разпространява сред пастири и планинари още през XIX век. Те разказвали за висока жена, облечена в бяло, която се появявала в мъглата или в здрача и след миг изчезвала. В някои от тези истории срещата с нея била последвана от смърт или болест в семейството, в други от тежки загуби на добитък или от нещастни случайности. Така се оформя представата за нея като за предвестник на беда, като за фигура, която идва от отвъдното, за да предупреди или да накаже.
Но съществуват и алтернативни версии, в които Бялата дама се явява закрилница. В тях тя предпазва пътници от опасности, извежда ги по безопасен маршрут или ги спасява от внезапни бури. Тази двойственост е характерна за много подобни легенди и именно тя прави разказите толкова устойчиви. Призракът не е само зло или само добро, той е и едното, и другото, в зависимост от обстоятелствата и от гледната точка на разказвача.
Фолклористите от XIX век записват тези истории и ги вписват в по-широката европейска традиция. По този начин Бялата дама от Белхен става част от голямото семейство на призраците в бяло, които в различни култури играят ролята на предвестници на съдба.
В Чехия например съществува легендата за Бялата дама от замъка Пернщейн, която се явява, за да предскаже бъдещето на благороднически род. Във Франция пък се разказва за духове на монахини в бяло, обитаващи абатства и появяващи се в моменти на криза. В Австрия и Швейцария също има предания за жени-призраци в бяло, загинали трагично и неспособни да намерят покой. Всички тези истории споделят общата символика на белия цвят. Тя е едновременно знак на чистота и на смърт. Но тя е и на женската фигура, която е едновременно привлекателна и плашеща. Белхенската версия е особена, защото няма ясно установена биография зад себе си, а изглежда като мит, роден от природата, от мъглите и от страховете на хората.
Легенда от модерния живот
През втората половина на XX век легендата се пренася в нов контекст. Швейцарският Белхен, по-нисък връх в Юра, става сцена на съвременни разкази, след като в близост до него е построен „Белхентунел“ - ключов участък от магистрала, който свързва Базел със сърцето на Швейцария. Тунелът е дълъг над три километра и е пуснат в експлоатация през 1970 година. Впоследствие е реновиран и разширен, като в началото на XXI век е изградена и трета тръба, предназначена за аварийни ситуации и за облекчаване на трафика.
Още от 1981 година в медиите започват да се появяват съобщения за срещи с жена в бяло в и около тунела. Две дами твърдят, че качили на стоп млада девойка край входа. Тя седнала на задната седалка и пътувала мълчаливо известно време, а след това тихо произнесла, че „нещо ужасно ще се случи“. Малко по-късно изчезнала без следа. Историята предизвикала сензация в цяла Швейцария и била широко отразена във вестниците и по радиото.
През септември 1983 година отново две жени съобщават, че качили пътничка в бяло, която в тунела изчезнала от задната седалка. Подобни истории се появяват и през 90-те години, когато шофьори описват как фигурата внезапно се появява на пътното платно или как се качва в колата и след това се стопява. През 2001 година двама водачи независимо един от друг съобщават почти еднаква история, според която Бялата дама стояла на платното и се разтворила в тъмнината.
Така „Белхентунел“ се превръща в съвременната сцена на легендата, която вече не е ограничена до селския фолклор, а е част от модерния живот и от градските легенди.
Между вярата и скептицизма
Случаите на срещи с Бялата дама предизвикват оживени дебати. Скептиците твърдят, че всичко това може да се обясни рационално. Дългото и монотонно шофиране в тунела често води до зрителни илюзии. Осветлението и сенките могат да създадат форми, които изглеждат като човешки фигури. Умората и стресът засилват тези ефекти, а ако човек вече е чувал легендата, въображението му е готово да създаде цял образ. Психолозите подчертават, че когато очакването за среща с нещо необичайно е силно, съзнанието допълва реалността и превръща сенки и светлини в призраци.
Но рационалните обяснения не са достатъчни, за да убият легендата. Хората продължават да разказват лични истории и да вярват в тяхната достоверност. През 80-те години местната полиция дори била засипана с обаждания след публикации във вестниците.
Фолклористите обясняват, че митът има функция, която надхвърля въпроса за истинността. Той е начин да се изразят колективни страхове и да се поддържа усещането, че мистичното все още е възможно. В известен смисъл легендата за Бялата дама е и социален феномен. Тя създава общност от хора, които споделят едно и също преживяване, независимо дали то е реално или въображаемо.
Пример за изследователите
Днес Бялата дама е не само фолклорна фигура, но и културен символ. В района на Белхен се организират туристически разходки, които включват истории за призрака. В хижи и хотели често се разказват предания за нея, а туристическите брошури използват легендата като част от рекламата на региона. В медиите редовно се появяват материали за нови свидетелства, а телевизионни екипи снимат репортажи в самия „Белхентунел“. Интернет форумите са пълни с дискусии на очевидци, които твърдят, че са я срещнали.
За местните хора Бялата дама е повече от туристическа атракция. Тя е част от общата памет и от идентичността на региона. Тя е връзка с миналото и с предците, които също са вярвали в нея. За туристите тя е вълнуваща история, която прави пейзажа по-загадъчен. А за изследователите тя е пример за това как митът може да се пренесе от устния фолклор в съвременната култура и да се превърне в живо наследство.
Знак за чистота, но и за смърт
Устойчивостта на Бялата дама се дължи на нейната дълбока символика. Белият цвят е двусмислен. Той е знак на чистота и невинност, но и на смърт и траур. Женската фигура е едновременно майчина и демонична, привлекателна и плашеща. Тя съчетава противоположности, които хората разпознават инстинктивно. Именно затова тя се явява архетипен образ, срещан в различни култури и времена.
В Белхен този архетип получава уникално проявление, защото се съчетава със специфичната атмосфера на планината и със съвременния страх от тунелите, които сами по себе си са символ на тъмнина, опасност и неизвестност. Бялата дама е олицетворение на тези граници - между живот и смърт, между светлина и тъмнина, между минало и настояще. Тя е начинът, по който хората си обясняват необяснимото и придават лице на силите, които не могат да контролират.
Затова и Бялата дама продължава да живее. Независимо дали е истински призрак или плод на въображението, тя е част от културното наследство на региона и от европейската традиция на „жените в бяло“. Белхен ще продължи да бъде планина на мъглите, а тунелът място на призрака. А Бялата дама ще крачи между тях, невидима за едни и неизбежна за други, винаги на границата между легенда и реалност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
