Диего е надеждата на Ди­вия рай

• Смър­то­нос­на­та за­ра­за ще ос­та­ви Га­ла­па­гос­ки­те ос­тро­ви без ту­рис­ти
• На­деж­да­та за бъ­де­ще­то е в Ди­е­го - сто­лет­на ги­ган­тска кос­те­нур­ка

Ед­но от най-кра­си­ви­те мес­та на пла­не­та­та, поз­на­то ка­то Ра­ят на ди­ва­та при­ро­да, ве­че не е зе­ле­на зо­на без ко­ро­на­ви­рус. Смър­то­нос­на­та за­ра­за се нас­та­ни на Га­ла­па­гос­ки­те ос­тро­ви след че­ти­ри по­зи­тив­ни тес­та на жи­те­ли­те на ар­хи­пе­ла­га. Един от за­ра­зе­ни­те е в кри­тич­но със­то­я­ние, по ду­ми­те на глав­ния уп­рав­ник Нор­ман Рей. Не­за­ви­си­мо че той се опит­ва­ше да вдъх­не оп­ти­ми­зъм, че на ос­тро­ви­те ор­га­низ­ми­те са се за­па­зи­ли до­ри след мно­го по-тек­то­нич­ни съ­би­тия от един ви­рус, ма­кар и с ко­ро­на, мес­тни­те жи­те­ли са в па­ни­ка как­то за нас­то­я­ще­то, та­ка и за бъ­де­ще­то си. Зна­ят, че до­ри да се изо­ли­рат и да спрат за­ра­за­та, ту­рис­ти­чес­ки­ят биз­нес на ос­тро­ва за­ляз­ва на­рав­но с це­лия бранш по све­та. И ни­що чуд­но, пред­ска­за­ни­е­то, че то­ва са ома­гьо­са­ни ос­тро­ви, в ко­и­то мо­же да жи­вее са­мо ди­ва­та при­ро­да, да се сбъд­не. Всъщ­ност, та­ка е би­ло доп­ре­ди поч­ти век.

Райс­ко­то кът­че в Ти­хия оке­ан

Га­ла­па­гос е ар­хи­пе­лаг от 13 ос­нов­ни и 6 по-мал­ки вул­ка­нич­ни ос­тро­ва на око­ло 1000 км за­пад­но от Ек­ва­дор, към чи­я­то те­ри­то­рия спа­да. Са­мо че­ти­ри от тях са оби­та­ва­ни от хо­ра - Сан­та Круз, Фло­ре­а­на, Иза­бе­ла и Сан Крис­то­бал, ка­то ос­нов­на ро­ля за за­сел­ва­не­то им има ек­ва­дор­ско­то пра­ви­тел­ство. Въп­ре­ки че са от­кри­ти през да­леч­на­та 1535 го­ди­на, Га­ла­па­гос­ки­те ос­тро­ви са поч­ти не­о­би­та­е­ми до 20-те го­ди­ни на XX век. То­га­ва прис­ти­га гру­па нор­веж­ци, на ко­и­то пра­ви­тел­ство­то пре­дос­та­вя без­плат­на зе­мя и ги ос­во­бож­да­ва от да­нъ­ци за де­сет го­ди­ни. Мъл­ва­та за то­ва се раз­прос­тра­ня­ва и прив­ли­ча още за­сел­ни­ци от Ев­ро­па и Аме­ри­ка, мно­го от ко­и­то бив­ши ка­тор­жни­ци. Вли­я­ни­е­то им вър­ху ди­ва­та при­ро­да се за­бе­ляз­ва бър­зо и през 1959 г. ос­тро­ви­те са об­я­ве­ни за пър­вия на­ци­о­на­лен парк на Ек­ва­дор. Всъщ­ност, го­ди­на­та не е из­бра­на слу­чай­но - точ­но то­га­ва се от­бе­ляз­ва един век от пър­ва­та пуб­ли­ка­ция на "Про­из­хо­дът на ви­до­ве­те" на Чар­лз Дар­вин, кой­то е тяс­но свър­зан с Га­ла­па­гос. Из­вес­тни­ят учен учас­тва в ек­спе­ди­ция, ко­я­то из­след­ва ос­тро­ви­те, през 1835 г., и из­пол­зва мно­го от мес­тни­те ви­до­ве ка­то до­ка­за­тел­ство за сво­я­та те­о­рия за про­из­хо­да на ви­до­ве­те. Осо­бе­но по­пу­ляр­ни са Га­ла­па­гос­ки­те чин­ки (на­ри­ча­ни и Дар­ви­но­ви чин­ки), чи­и­то пред­ста­ви­те­ли се счи­тат за ти­пи­чен при­мер за ево­лю­ци­я­та.

На Га­ла­па­гос­ки­те ос­тро­ви изо­бил­ства от ек­зо­тич­ни жи­вот­ни, част от ко­и­то, за съ­жа­ле­ние, ве­че са зас­тра­ше­ни от из­чез­ва­не. То­ва е един­стве­но­то мяс­то, къ­де­то се сре­щат слон­ски­те кос­те­нур­ки - най-го­ле­ми­те на Зе­мя­та, чи­и­то въз­рас­тни пред­ста­ви­те­ли дос­ти­гат по­ве­че от 1.8 м дъл­жи­на и над 400 кг тег­ло, а жи­во­тът им спо­ред уче­ни­те е око­ло 200 го­ди­ни.

Мор­ски лъ­во­ве, игу­а­ни и крас­та­ви­ци, га­ла­па­гос­ки­те пин­гви­ни, яс­тре­би, ко­но­ло­фи, си­нок­ра­ки­ят ри­бо­яд, без­кри­ли­ят кор­мо­ран са са­мо част от дру­ги­те зас­тра­ше­ни жи­во­тин­ски ви­до­ве на Га­ла­па­гос­ки­те ос­тро­ви, ко­и­то се­га чо­ве­чес­тво­то се опит­ва да опа­зи. За­то­ва и през 1978 го­ди­на ЮНЕС­КО об­я­вя­ва ос­тро­ва за "те­ри­то­рия на све­тов­но­то нас­лед­ство", а през 1985 го­ди­на и за би­ос­фе­рен ре­зер­ват. Го­ди­на по-къс­но ак­ва­то­ри­я­та на ос­тро­ви­те, чи­я­то об­ща площ е 70 000 km?, бе об­я­ве­на за мор­ска при­ро­до-ох­ра­ни­тел­на зо­на. Всъщ­ност, то­ва е вто­ра­та най-го­ля­ма на све­та след Го­ле­мия ба­ри­е­рен риф в Ав­стра­лия.

Мес­тни­те жи­те­ли са уве­ре­ни, че ко­ро­на­ви­ру­сът е до­не­сен до ос­тро­ви­те от сто­ти­ци­те ях­ти, ко­и­то акос­ти­рат на крайб­ре­жи­е­то, за да се гмур­кат ба­ров­ци­те в уни­кал­ния во­ден свят на оке­а­на, пос­ле да се сни­мат на фо­на на вул­ка­нич­ни­те ска­ли, чи­я­то въз­раст от­дав­на е над­хвър­ли­ла 1 ми­ли­он го­ди­ни, а нак­рая да за­ся­дат по крайб­реж­ни­те рес­то­ран­ти, в ко­и­то та­ка и не мо­гат да се за­пом­нят име­на­та всич­ки ви­до­ве ри­би, ко­и­то кон­су­ми­рат. Но за­ед­но със стра­ха от за­ра­за­та, ид­ва и на­деж­да, ко­я­то има име - Ди­е­го. То­ва е та­лис­ма­нът на ос­тро­ва, ед­на от слон­ски­те кос­те­нур­ки, ко­и­то пре­ди 50 го­ди­ни спа­си ро­да си, а се­га се очак­ва да нап­ра­ви съ­що­то и за род­ния си край.

През 60-те го­ди­ни на ми­на­лия век слон­ски­те кос­те­нур­ки са би­ли пред из­чез­ва­не в све­та и на най-ста­рия ос­тров от Га­ла­па­гос - Ес­па­ньол, ос­та­на­ли са­мо две. То­га­ва уче­ни­те се се­ти­ли, че де­се­ти­на го­ди­ни по-ра­но, Ди­е­го, кой­то е ро­ден там, по вре­ме на ек­спе­ди­ция го пре­мес­ти­ли в зо­о­пар­ка на Сан Ди­е­го в Ка­ли­фор­ния. Вед­на­га ре­ши­ли да го вър­нат на ар­хи­пе­ла­га, но на ос­тров Сан­ка Круз, къ­де­то за­поч­ва­ла спе­ци­ал­на прог­ра­ма за по­пу­ла­ци­я­та. Ди­е­го се ока­зал ба­ща на по­ве­че 800 кос­те­нур­ки, ко­е­то впос­лед­ствие до­ве­ло до об­ща­та брой­ка 1800. Се­га, сто­лет­ни­кът Ди­е­го е под ка­ран­ти­на, но не за­ра­ди ко­ро­на­ви­ру­са, а ка­то част от при­го­тов­ле­ни­я­та за връ­ща­не на род­ния си ос­тров. Кос­те­нур­ка­та е са­мо е ед­но от чу­де­са­та на ома­гьо­са­ни­те ос­тро­ви. И са­мо ед­на от при­чи­ни­те да ги на­ри­чат ди­ви­ят рай. Ето и ос­та­на­ли­те:

1. Дар­вин раз­ви­ва сво­я­та те­о­рия за ево­лю­ци­я­та след око­лос­вет­ско­то си пъ­те­шес­твие, в ко­е­то важ­но мяс­то за­е­ма по­се­ще­ни­е­то му на Га­ла­па­гос­ки­те ос­тро­ви. Опи­са­ни­те от не­го чин­ки са кла­си­чес­ки при­мер за ево­лю­ция, пов­ли­я­на от раз­лич­ния на­чин на жи­вот (нап­ри­мер те­зи, ко­и­то на­ми­рат хра­на­та си в мо­ре­то, имат по-де­бе­ли чов­ки).

2. Га­ла­па­гос­ки­те ос­тро­ви са тол­ко­ва от­да­ле­че­ни от су­ша­та и съ­сед­ни ос­тро­ви (поч­ти 1000 км), че жи­вот­ни­те и рас­те­ни­я­та не мо­гат да миг­ри­рат и се об­ра­зу­ва "ма­лък от­де­лен свят" по ду­ми­те на Дар­вин. Фло­ра­та и фа­у­на­та на ос­тро­ва са уни­кал­ни, за­що­то са­мо там се на­ми­рат 50% от су­хо­зем­ни­те и 20% от мор­ски­те оби­та­те­ли на пла­не­та­та.

3. Пър­ва­та по­щен­ска стан­ция на Га­ла­па­гос се по­я­вя­ва на ос­тров Фло­ре­а­на. Тя не би­ла обик­но­ве­на стан­ция, а бу­ре, в ко­е­то все­ки ос­та­вял пис­ма­та си и взи­мал те­зи, ко­и­то мо­же да дос­та­ви. Днес та­зи тра­ди­ция се па­зи от ту­рис­ти­те, ко­и­то мо­гат да пус­нат пис­мо от Post Office Bay без да им е нуж­на мар­ка. Един­стве­но­то, ко­е­то тряб­ва да нап­ра­вят, е да взе­мат пис­мо, ко­е­то е из­пра­те­но там, къ­де­то те жи­ве­ят.

4. На ос­тро­ви­те поч­ти ня­ма во­да, ко­е­то е при­чи­на те да са ос­та­на­ли не­на­се­ле­ни ве­ко­ве на­ред и при­ро­да­та им да ос­та­не не­по­кът­на­та. Днес оби­та­е­ми са са­мо 4 от ос­тро­ви­те, на ко­и­то в мал­ки сел­ца и ня­кол­ко гра­да жи­ве­ят 25 000 ду­ши.

5. На Га­ла­па­гос­ки­те ос­тро­ви це­ло­го­диш­но има по 12 ча­са ден и 12 ча­са нощ.

6. Ед­на от най-ин­те­рес­ни­те дес­ти­на­ции за гмур­ка­не сред мор­ски кос­те­нур­ки, игу­а­ни и дел­фи­ни, до­ка­то в да­ле­чи­на­та се мяр­кат пла­ва­щи аку­ли. При Га­ла­па­гос­ки­те ос­тро­ви се сре­щат че­ти­ри оке­ан­ски те­че­ния - Па­нам­ско­то, Кро­му­ел, Ек­ва­то­ри­ал­но­то и Хум­болд, пред­пос­тав­ка за бо­гат во­ден жи­вот.

7. На ос­тро­ви­те има ла­би­ринт от подзем­ни ту­не­ли от ла­ва с не­рав­ни сте­ни и пок­ри­ти с ча­къл по­до­ве.

8. На Га­ла­па­гос ано­ма­ли­и­те са не­що нор­мал­но. Нап­ри­мер, га­ла­па­гос­ки­ят пин­гвин е един­стве­ни­ят от ви­да си, кой­то жи­вее в Се­вер­но­то по­лу­къл­бо. Га­ла­па­гос­ка­та мор­ска игу­а­на е един­стве­ни­ят гу­щер в све­та, кой­то се е на­у­чил да плу­ва. Не тол­ко­ва доб­ре се е спра­вил мес­тни­ят вид кор­мо­ран, кой­то пък е един­стве­ни­ят на све­та, кой­то е заб­ра­вил как се ле­ти.

9. Га­ла­па­гос­ка­та ги­ган­тска кос­те­нур­ка е най-ед­ра­та кос­те­нур­ка, поз­на­та на на­у­ка­та, и жи­вее по над 100 го­ди­ни. Все още се из­след­ва да­ли дъл­ги­те ча­со­ве при­пи­ча­не на слън­це мо­же и да имат об­що с щас­тли­во­то дъл­го­ле­тие.

10. Тъй ка­то на Га­ла­па­гос поч­ти ня­ма ед­ри хищ­ни­ци, жи­вот­ни­те тук ня­мат страх, вклю­чи­тел­но и от чо­ве­ка.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com