Видин. Йонка Мариникова от село Градец е болна, прекарва деня почти само в леглото. Сърцето й изключва от ритъм, кръвното й често скача. Съседи или кметът Илия Томов викат линейка. 79-годишната баба има син, който от дълги години работи в Англия. Чакала го тази година да си дойде за събора, радвала се за скорошната им среща. Слави обаче се обадил, че не може да дойде. Месеци бил безработен и точно тогава си намерил работа. Нямало как да взима отпуск. И баба Йонка продължава да чака. Надеждата, че скоро ще види сина си, я крепи.
Друга жена от селото в уречени дни и часове идва в кметството, за да говори със сина си, който живее в Испания. Тя няма телефон и той звъни на този на кметството.
Градец е сред най-големите села в община Видин. Разположено е на 12 км северозападно от областния център, в долината на река Тополовец.
Според статистиката тук живеят около хиляда души. Преди десетина години над 150 жители заминаха за Испания, Италия, Англия, подгонени от безработицата в селото и близкия Видин, разказва кметът.
По-рано са получавали добри пари в цеховете
на химическия комбинат, в шивашката фирма "Вида стил". С ликвидирането на предприятията са останали без препитание. Единственото спасение е бил гурбетът в чужбина.
Като си дойдат, не могат да ми се наоплакват, признава кметът. Не са добре там, кога имат работа, кога - не, но знаят, че тук и това няма да намерят. Илия Томов брои съселяните си и се натъжава. 1990 г. са били над 3000 души. Сега са под 1000, а от миналата година закрили училището им. От 2000 година досега в селото са починали 700 човека. Имаме две посоки - по-младите - на Запад, старите - към оня свят. Кметът е убеден, че ако в селото се открие шивашки цех или се намери кой да изкупува зарзавата от градините, хората ще остават в него. Защо трябваше да ликвидират химическия комбинат, завода за режещи инструменти, който беше на световно ниво, диви се кметът. Самият той е работил в завода за помпи, който днешният му собственик поддържа в минимални обеми. Продукцията, която изработвахме за 1 месец, сега се произвежда за цяла година, обяснява Томов.
Само 3 жени от Антимово се върнаха от Италия, брои жителите на селото и кметът Светослав Флоров.
Неговият син от 18 години работи в Рим
с него е и снаха му. Не смятат да се връщат, защото тук ще гладуват. Имам информация, че много от моите съселяни са се регистрирали на борси в Испания, но не се връщат. В тези страни са намерили препитание над 100 човека. С тях са и децата им. През миналата година две от тези семейства се сдобили с рожби и пратили документи да ги запишат в село Антимово. Тази година са записали в регистрите за ражданията само 1 дете. Мъж останал да гледа болната си майка, а жена му заминала за Испания. Вече се разведоха, дългата раздяла доведе до това, разказва гурбетчийски истории кметът.
От 15 септември селото опустя, обяснява Флоров. Ваканцията свърши и всички си заминаха. В Антимово нямаме детска градина, училище. Млади семейства се преместиха във Видин заради забавачката и училището. Не им харесва децата им да пътуват с автобус. Намериха си квартири в града и останаха там.
През 1938 година в Антимово са живели 2200 човека. През 1990 били 1540. 1300 от тях бяха гласоподаватели, казва кметът. Сега сме останали около 600 човека. Хората заминават за София или за чужбина. Вече подминават и Видин. В града заплатите във фирмите са 300-350 лв. С тези пари те не могат да издържат семействата си и затова отиват по-далеч.
Светослав Флоров твърди, че само се говори за внимание към Северозапада. Няколко правителства обещават заводи, ВУЗ, облекчени данъци, но нищо не правят. Зададат ли се избори, всички изсипват чували с чудеса. После - пак нищо, мизерия, безработица и опустяващи къщи.
80 села са пред изчезване
При последното преброяване на населението се е оказало, че 80 села във Видинско имат под 200 жители. След 10 години в тях ще живеят по 10-ина човека, защото повечето от жителите им са възрастни хора. Най-малко е Шипикова махала - с 2 жители. Близкото Халовски колиби от 2012-а вече не съществува. 9 човека живеят в Граничак до Белоградчик, 9 - в село Орешец. Във Върба, Крачимир, Пролазница, Сливовик и Струин дол са останали от 12 до 20 души. Те са предимно възрастни хора.
За пръв път на последните избори в село Крачимир нямаше секция, возиха ни с коли до съседното Стакевци, споделиха местни. Нови хора не се заселват, тъй като условията за живот в планината са трудни. При по-студени лета доматите не узряват до първите слани. Само едни картофи виреят. Някога селото възникнало от фамилии, бягащи от турците. Сега всеки търси удобни места за живот - близо до асфалтов път, гара, с хубава земя. Не можем да искаме такива села да се развиват, смятат те.
Областта падна под 100 000
Област Видин е единствената област в страната, в която населението е под 100 000 души, съобщават от териториалното статистическо бюро. В момента населението е около 99 000 души. Допреди 10 години то е било с 31 000 повече. Спадът за това време е с 24%. Най-бързо се топят планинските общини - Чупрене, Бойница, Кула. В Бойница живеят под 2000 души, а в Чупрене - около 2000. Преобладават възрастните хора. Структурата на населението е другият голям проблем. До 18-годишна възраст са само 15% от живеещите в областта. Всеки четвърти е над 65 години.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
