Посещението на президента Росен Плевнелиев в Пловдив за празничната вечеря "ифтар" в компанията на турския вицепремиер Боздаг събуди надеждите на местното мюфтийство да си върне "Чифте баня". За нея се води вече пето дело. Адвокатът на мюсюлманското изповедание в града под тепетата - Ангел Дунков, твърди, че за сградата има нотариален акт. "Изповеданието е водило дело и за "Ташкюпрю джамия" преди години, но то е загубено, тъй като при продажбата на имота по времето на кмета Гарабед Томасян е записано, че не е имало джамия. Така е продаден само парцелът. А е неоспорим факт, че храм е съществувал. Но тъй като е продадена на трети лица, няма как сега да имаме претенции. Освен ако не поискаме предишното съдебно решение да бъде обявено за нищожно", коментира Дунков.
"Чифте баня" сега е собственост на общината и функционира като Център за съвременно изкуство. Изповеданието продължава да води дела за връщане на собствеността и върху други имоти, които са общински. Преди две години то загуби битката за сградата на Градската художествена галерия.
"Баня "Старинна", както сега наричат "Чифте баня", вече
20 г. дава възможност за изява на млади автори
Миналата година основната инсталация за модерна библиотека спечели голяма международна награда. "Покривът тече и влагата вътре е проблем. За тази година обаче не сме предвидили средства за ремонт. Надявам се да можем да заложим в бюджета за догодина. Общината ще защитава своята собственост с всички законови средства", каза зам.-кметът по културата Стефан Стоянов.
Турският вицепремиер се срещна и с мюсюлманската общност в Русе. Той посети джамията "Саид паша" и Средното общообразователно духовно училище "Мирза Саид Паша". Бекир Боздаг е обещал финансова помощ от турската държава за ремонт и укрепване на джамията, която пострада преди няколко години при пропадане на част от ул. "Николаевска". Джамията е паметник на архитектурата и е строена през 1939 година.
След дълги съдебни саги джамията във Враца остава туристически център. В края на юли Окръжният съд отхвърли изцяло иска на мюсюлманското вероизповедание в България за придобиване на собствеността и обезщетение от държавата за ползването й досега. Мюфтийството предяви претенции за джамията, като се позова на чл. 5 от закона, според който всички вероизповедания имат право да претендират за собствеността си отпреди 9 септември 1944 г. Искът обаче
не бе подкрепен с документи за собственост
върху молитвения храм, който не е действал два века. Представен бе само документ, според който в средата на XVIII в. във Враца е имало няколко турски семейства. Сградата е паметник на културата. От няколко години в нея се помещават Природозащитен център "Натура" и единственият туристически информационен център в града.
Във Видин претенциите на Главно мюфтийство са отправени към определено светски сгради. През януари т.г. мюсюлманско вероизповедание, представлявано от главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, е внесло искова молба до Районния съд за възстановяване на имоти, някогашна собственост на мюсюлмански джамийски настоятелства. Сред тях са две от знаковите за Видин сгради - на историческия музей, известен като Конака, и на турската поща. Конака е строен през XVIII век за полицейско управление. В средата има кула, която е служила за наблюдателница на пожарната команда. От 1956 г. в нея е настанен историческият музей на Видин. Най-ценна е археологическата експозиция, включваща находки от римските градове Рациария и Бонония.
Там се пази и най-ценният спомен от античността
- статуята на почиващия си Херакъл, датирана от втори век. Турската поща е строена през 1858 г. от български майстори. След Освобождението е била мъжка гимназия и музей. В момента в нея се намира информационен туристически център. Там е и седалището на Дунавското бюро - мрежа на градовете по Дунав. И двете сгради са собственост на общината. В момента тя ремонтира Конака със собствени средства. Основно ремонтирана е и сградата на турската поща. "Няма законово основание тези сгради да бъдат връщани на когото и да е било", коментира искането на мюсюлманското вероизповедание кметът на Видин Герго Гергов.
"Алтернативното" мюсюлманско вероизповедание, представлявано от Недим Генджев, пък е поискало от общината терени, върху които някога е имало джамии. Всяка махала е имала храм, затова във Видин броят им е надвишавал 30, коментират историци. До днес е запазена само една - на владетеля Осман Пазвантооглу.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
