Днес Великден не е това, което е бил в миналото, казват стари баби от белоградчишкото село Салаш. И Данела Иванова, която е прехвърлила 50-те, си спомня някои от ритуалите, които старите жени извършвали на всеки Великден. Днес е опрял до богата трапеза – печено агне, пухкави козунаци и пъстробоядисани яйца. Те носят емоционалния колорит на празника, правят трапезата пищна и прелестна. Но само това.
Някога подготовката за Великден започвала от началото на Великите пости. В мазите събирали яйца, жените тръгвали на групи из горите за билки и треви, които багрят яйцата. Лазаровден и Цветница били като прелюдия към големия празник. За тях той започвал от Страстната седмица и най-вече от Великата сряда. Тогава жените не работели нищо, а децата пращали да берат здравец и да вият китки. В четвъртък вече и мъжете не работели, те само можели да наглеждат добитъка. Малко известно днес е, че Велики четвъртък слага началото на Седемте четвъртъка – в седмиците до Спасов ден. На тях не се работи нито в къщи, нито в полето за предпазване от градушка. Още по-силна е била забраната да се работи на Разпети петък – първият от 12-те петъци до Русаля. Във всичките пак не се работи за предпазване от градушка.
От четвъртък до събота жените можели само да боядисват яйцата и да месят обредните хлябове. Боядисвали от 30 до 200 яйца – да има за всеки член на семейството и за гости, роднини, съседи. В Северозапада боядисаните яйца наричат перашки. Оцветявали ги само с естествени багрила. Най-напред ги потапяли в зелев сок, след това в „боите". За червено използвали смрадлика, за жълто – орехови листа или ябълкови кори, за зелено – коприва. Яйцата боядисвала само най-възрастната жена в семейството. Изписването им тогава не било познато. Днес жените по тях показват своя естетически вкус. Правят фигури, шарки, линии, използват восък за различно оцветяване и т.н.
Първото боядисано яйце – червеното, се оставяло на иконата. Преди това с него мажели челото и бузите на децата с думите: „Да си бяло и червено като това яйце". Тъй като багрилото запушвало порите на черупката, яйцето ставало по-здраво и можело да трае дълго. Чукали се с яйца и ги ядели до Спасовден, което си е било голям риск, защото до този празник има цели 40 дни.
С яйцата се облажвали най-напред след дългите пости. Не можело да се яде месо, ако преди това не си изял едно яйце. Някога използвали яйцата за баене на деца и млади жени, урочасани от лоши очи. Яйцето имало силата и да разваля магии, уроки дори и на животните. Димитър Маринов, големият учен и етнограф, съобщава за жени-вещици, които мътели яйце под мишницата си и с пилето, наречено навяк – лош дух, правели магии.
Втората грижа на жените били обредните хлябове
Димитър Маринов описва 140 вида великденски обредни хлябове. Проучването си е правил преди Освобождението. Наричали ги светец, боговица, плетеница, колак, кравай и т.н. Характерен бил краваят с четири червени и едно бяло яйце в средата. Сред видовете хляб Димитър Маринов не споменава козунака. Той е дошъл у нас по-късно – в началото на 19-ти век от Румъния. Съди се по открити рецепти от 1820 година. В началото се смятал за градска придобивка, но днес е еднакво популярен навсякъде. Само българите имат име за него – козунак, което произлиза от гръцкото козона – кукла. В Сърбия го наричат сладки млечни хлеб, в Полша, от където произлиза този сладък хляб – бабка велъканоцна, в Чехия – великоночни мазанец и т.н.
Великден празнували по цяла седмица. Като от вторника след празника можело да се работи всичко. До обяд хората работели на полето и в къщи, но след обяд обличали новите си дрехи и отивали на мегдана. Там до късно игрели хора.
И до днес всяко село си има свои правила за празнуването на Великден. В Салаш е грехота да си купиш козунак от магазина. Смята се за голяма чест всяка домакиня сама да си омеси сладкия хляб. Правим го с яйца, финно бяло брашно, краве масло или свинска мас, обяснява Даниела Иванова. После в читалището правят изложба на яйца и козунаци и винаги има жена, чийто сладък хляб е най-сполучлив – бухнат, добре изпечен, поръсен с орехи и т.н.
Най-много от старите ритуали са запазени в село Градец. Правим всичко, което Богородица е правила за своя син Исус, твърди Пролет Цолова, секретар на читалището. Обичаите й напомня майка й. В селото големият празник започва от Велики четвъртък. Тогава жени излизат още в 2 – 3 часа от къщи и тръгват към реката. Там в кратуни с отрязани върхове палят свещи и ги пускат по реката. Цялата река светва, твърди Пролет Цолова. След това жените отиват на гробищата и палят свещи на гробовете на своите близки. Заради ранно ходене по гробищата
в селото казват, че жените вампирясват
Следобед започва боядисването на яйцата. В петъка ходят в черквата, където отец Григорий служи литургия. Но носят в ръце сух босилек в знак на съпричастност към мъките на Христос. Това е най-тъжният им ден.
В събота след обяд жените в Градец отново ходят на гробищата. Там една с друга си разменят яйца и козунаци като споменават имената на своите мъртви. Тръгват си от гробищата и с това слагат край на траура си. Отдават се на живота, като започват да стягат великденската трапеза. Пекат агнетата, свиват сарми, месят колаци и т.н. На Великден преди обяд всеки носи от своите хлябове, яйца и месо на три от къщите. Ще занеса на моята леля, която е на 87 година и на двама от съседите. Отивам с цяла тава, в която има от всичко – парче от агнето, сарми, козунак, колак и др., обяснява Пролет.
В село Покрайна в събота всяка жена прави сарми, разказва Адриана Асенова.Това са задължителните великденски сарми. Те се слагат на трапезата преди печеното месо. След дългите пости сармите изглеждат много вкусни. Никой в селото, особено младите, не пропуска литургията на поп Михаил. Той винаги я завършва с интересна притча, в която те гадаят за поуката.
В балканското село Копиловци още държат да идат на великденската литургия на поп Пимен и нощта срещу празника да обикалят около църквата. Някога във всеки двор имало агнета, едно от които ставало курбан за Великден. Днес тези дворове са малко, но хората си купуват цяло агне или част него и пак спазват традицията, твърди кметът Лалка Крумова.
В Село Тошевци, община Грамада, на Великден жените рано вадят чергите и килимите от скриновете и ги провисват през прозорците и балконите. Метват и завивките да се проветрят от чистия въздух. Шарените черги са уникална украса на къщите. Вътре жените мият всички съдове до блясък.
Великден трябва да се посрещне на чисто
Във Видинско единствено в страната е оцелял ритуал от втория ден на Великден да се играят хора за мъртвите. От няколко села близки на починали млади мъже и жени събират пари за музика, купуват дарове и рано отиват в местност край село Градец – в подножието на Албутинския манастир „Спасение Христово". Той е бил царският манастир, когато Видин е бил царството на Иван Срацимир, но днес е запустял. Музиката свири тъжни хора, а близък на покойника обявява – това е хоро за Илия, или за Цветана, починали на 40 години. Хората се хващат да играят, а през това време близки на починалите даряват всеки с цвете и кърпа, престилка и т.н. Целта е да бъдат споменати мъртвите, та хората да не ги забравят.
От 7 години на същото място общината във Видин организира и фолклорен събор. Той започва към обяд, когато поменалните хора са свършили. Не си пречим едни на други, под небето има място за всички – и за живите, и за мъртвите, разказва за необикновения случай Пролет Цолова, която е ревностен пазител на старите нрави и обичаи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
